Преживяванията на Учителя
Веднъж един известен духовен Учител се върнал късно вечерта след два дни лекции и поканил на вечеря неколцина ученици. След като се нахранили, учениците го помолили да разкаже новини от пътуването си. Учителят започнал:– Стана много късно, но мога да ви разкажа две-три забавни случки. Както знаете, този път бях в четири щата и изнесох четири университетски лекции. Само Бог знае как успяхме, но го направихме. И на четирите места слушателите от самото начало се държаха почтително и откликваха много добре. След една от вчерашните беседи при мен дойде китайско момиче и попита:
– Виждали ли сте Господ Кришна?
– Да – отвърнах аз.
– А аз ви казвам, че видях Кришна във вас. От известно време следвам пътя на Кришна съзнание, но днес за пръв път видях Господ Кришна и той беше във вас.
Аз ? се усмихнах и тя събра молитвено длани. След друга лекция разговарях с един младеж. Той каза:
– На мен ми се струва, че вие сте Бог. Моля ви, кажете ми дали сте Бог или не.
Аз отвърнах:
– Не, съвсем не. Аз съм само Божий слуга, само Божий син, така както вие сте Божий син. Аз съм ваш по-голям брат. Един ден и вие ще станете по-голям брат за другите и и ще водите останалото човечество към Бог.
Тогава той попита:
– Каква е вашата философия?
– Любов – отвърнах аз.
– И моята философия е любов. – Той искаше да ме прегърне, но аз просто му се усмихнах. След друга беседа един млад мъж дойде при мен и каза:
– Какъв е смисълът да има жив човек на умираща планета? Аз видях кой сте. Вие сте жив човек.
Отговорих му:
– Тази планета не умира и не може да умре, докато не дам всичко, което имам. Тя ще се съхрани завинаги благодарение на това, което давам.
– Благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви – възкликна той. – Вие ме убедихте, че живият Учител и истинският ученик могат да вървят заедно. – Аз само се усмихнах.
Учителят продължил:
– Когато изнасям лекции, аз срещам и много ученици на други учители. Някои са много невъздържани. Един такъв човек дойде при мен и попита дали смятам, че неговият учител може да ми даде спасение. Аз му отговорих:
– Ако имам вяра в него, той със сигурност ще може. Подобно на това, ако имам вяра в Христос или Буда, те също могат да ми дадат спасение. – Той остана много доволен, че сравних неговия учител с Христос и Буда.
Един от учениците прекъснал Учителя:
– Гуру, и най-слабият ти ученик е далеч по-добър от този фалшив учител!
Друг ученик се обадил:
– Гуру, ние знаем, че ти никога не изказваш мнения за други духовни учители, но този изглежда е станал учител без да е прекарал дълги години в молитва или медитация. Възможно ли е това?
Учителят отвърнал:
– Всички духовни Учители трябва да работят, за да получат осъзнаването си. Някои са осъзнали Бог в предишен живот, но дори и те трябва да положат много усилия при следващото прераждане, за да си го върнат. Аз работих четири или пет години, за да си върна осъзнаването.
– Значи този Учител наистина е мошеник! – възкликнал един от учениците.
Учителят погледнал часовника си и казал:
– Става късно и всички трябва да се прибирате. Преди да си тръгнете, ще кажа само, че на този свят глупаците и измамниците много добре си подхождат. Глупавите хора са неуверени и затова отиват при измамниците. А те смятат, че глупаците са лесна плячка, и се възползват от тях колкото могат. Тези хора не си дават сметка за прераждането, за света на душите или за това, което ще се случи в бъдещите прераждания. Те просто се наслаждават днес до насита, докато могат. Казват си: „Аз може утре да умра, но разполагам с този момент. Нека го използвам, за да мамя света, докато не са ме хванали.“ Това правят те. Тези хора не се замислят не само за бъдещите прераждания, но и за това, което ще стане утре. Те знаят само, че днешният ден им принадлежи и бързат да го използват.
Затова, мили мои, нека не бъдем глупави. А сега е крайно време всички да се прибирате. Медитацията започва рано сутринта. Да вървим.