Вътрешните същества на Учителя

Веднъж един духовен Учител и двама негови ученици се връщали късно вечерта от лекция в друг град. Пътят бил дълъг и Учителят заговорил шофьора, за да му помогне да не заспи:

– Времето тече различно за духовните Учители и за обикновените търсещи. Когато търсещият медитира десет минути земно време, струва му се, че са минали десет часа. Но духовните Учители навлизат в земното време и го разширяват. За тях тези десет минути се разтеглят до десет часа. Съсредоточавайки силата си, ние можем за десет минути да свършим работа, която обикновено изисква десет часа. Затова можем да правим много неща едновременно. Когато сутрин медитирам върху моите ученици, аз посвещавам две или три минути на всеки ученик, но всъщност силата, която му давам, действа в него два часа или през целия ден. Това е тайната на духовните Учители.

– Учителю – казал ученикът, който шофирал, – в момента ти говориш с нас. Но не е ли това часът, в който медитираш върху всичките си ученици?

– Дете мое, каквото и да правя, аз медитирам непрекъснато. Един ден, когато бях на шестнадесет или седемнадесет години, пишех стихове и за пръв път усетих нещо в себе си – нещо се молеше и медитираше в мен много душевно. Казах си: „Как така? Аз пиша стихотворение, а някой, сякаш малко дете, медитира вместо мен!“ Отначало помислих, че това същество не е мое. После видях, че е, и че имам много същества. Всички те са мои деца.

– Какво правят тези вътрешни същества, Учителю? – попитал другият ученик.

Учителят обяснил:

– Когато медитирам, аз действам съзнателно, но когато не медитирам, моите представители постоянно вършат нещо за мен. Вярно е, има разлика между действията на суверена и тези на неговите представители, но в моя случай представителите са много мощни. Понякога аз правя нещо, друг път – те.

От много години провеждаме медитации за Центровете в различни части на света в определени дни: една в сряда вечерта, една в събота и трета в някой друг ден. За вечерната медитация в сряда например, по-рано през деня – сутринта или следобед – аз медитирам върху учениците от този Център и после удържам концентрираната сила във Вселенското Съзнание. Когато дойде време за тяхната медитация, тази сила бива освободена. Аз обаче нямам възможност да сторя това, вътрешните ми същества го правят от мое име. Те провеждат истинската медитация вместо мен.

Шофьорът попитал:

– Значи в момента, Учителю, твоите вътрешни същества медитират върху учениците?

– Да, затова мога да седя тук, да разговарям и да се шегувам с теб, за да не заспиш зад волана. Вече изпратих седем от моите вътрешни същества да медитират върху всеки от учениците. Те са всъщност повече от вътрешни същества – мои пратеници са и работят за мен много усилено и много добре. В момента виждам, че едно от тях медитира върху Гопал, друго върху Ума, а третото тъкмо се е върнало от дома на Лакшми. За твоята майка вече са се погрижили. Така че, както виждаш, вътрешните ми същества са много способни. Те хранят душите на учениците вместо мен.

Учителят се усмихнал:

– Моите вътрешни същества са ми много предани, много посветени. Те са дошли на света да ми служат и получават от мен малко мир, малко признателност. За тях признателността е усмивка. Аз им се усмихвам и те изпитват радост.

– Те като човешки души ли са или като богове и богини?

– Нито едното, нито другото. Те са по средата. Можем да ги наречем същества.

– Учителю, когато си съзнателен за всичко и медитираш върху цялата вселена, какво се случва с твоите същества?

– Те много се гордеят с мен, дете мое. Днес, когато стоях на подиума по време на лекцията, в един момент забелязах, че са изключително горди. Те виждаха, че си играя с Вселенското Съзнание като с играчка. Когато слязох от сцената, едва можех да видя нечия душа, защото душите изглеждаха съвсем малки – по-дребни от насекоми. Тогава грабнах всички, които седяха там, и ги хвърлих във Вселенското Съзнание. Понякога се забавлявам малко и се веселя така.

– Когато ти медитираш върху сърцето ни, Учителю, или твоите вътрешни същества идват да медитират върху нас, как можем да сме по-съзнателни за това, което се случва?

– Винаги се старайте да отворите сърцето си и да го задържите отворено. Това е най-добрият начин. Другият начин е отъждествяване на сърцето ви с това, което е най-важно, което е на първо място в живота ви. Ако това най-важно нещо не е вашият Учител и неговата мисия, ако е бизнесът или обучението ви, тогава няма да стигнете доникъде. Но ако можете да се отъждествите с мен и да почувствате това отъждествяване в сърцето си, несъмнено ще съзнавате какво се случва.

В този момент колата направила завой и зад ъгъла се показала къщата на Учителя. Той се усмихнал широко на двамата ученици и влязъл в дома си.