100.

„Господи мой, сигурен съм, че сега си изморен. Сега Ти си изморен от моите непрестанни въпроси, изморен си от нашите маратонски разговори, изморен си от моята безкрайна глупост.“

„Дете Мое,
Аз изпитвам радост само когато Ми говориш.
Моята Радост е Почивка, вечно подхранваща и вечно удовлетворяваща.“

„Господи мой, аз хитрувам.
Бях просто скромен и учтив.
Всъщност умореният съм аз.

„Разбирам, дете Мое.
Спи тогава.
Ти спиш в Дълбините на Моя Живот, в Диханието на Моята Душа, в сиянието на Моето Прозрение, в Потока на Моята Реалност.
Спи, дете Мое, спи.“