Част I — Въпроси и отговори

Въпрос: Когато хората са болни, трябва ли да се борят много упорито с болестта или е по-добре да се отпуснат и да опитат да се предадат, така че да се задейства тяхната лечебна енергия?¹

Шри Чинмой: Когато сте тежко болни, било то умствено или физически, най-напред трябва да разберете какво всъщност става. Понякога умът не може да схване колко е сериозно физическото заболяване. Той си мисли: „Няма нищо, дребна работа.“ А друг път умът преувеличава болестта на тялото. Това също е зле за вас. Как да се отнасяме към болестта? На този въпрос следва да отговори лекарят. Той преглежда цялото тяло на пациента и после трябва да разбере дали тялото е по-силно от ума или обратно.

Отпускането е за шегаджиите! Веднага щом се почувствате зле, трябва да разберете дали е сериозно. Не е нужно да се тревожите за обикновено главоболие или разстроен стомах. Щом видите, че е сериозно заболяване, трябва да се борите с него с всички сили. После ще се предадете на Божията Воля.

Да кажем, че играете футбол. Отпускате ли се, щом започне играта? Ако сте отпуснати, няма да вкарвате голове! Ще играете много, много стегнато, до самия край, дори да знаете, че противниците ви са далеч по-добри от вас. Вашият отбор ще трябва накрая да се предаде. Но ако започнете да се предавате още в началото, това предаване е от леност.

Ти си лекар. Когато чуеш, че някой е болен, не бива да си казваш: „Нека предам тази болест на Божията Воля.“ Къде е твоята воля да спасиш човека? Къде е волята на самия пациент да бъде спасен? Трябва да се стараеш с всички сили. После, след известно време, може да кажеш: „Аз полагам такива усилия!“ Вярно, полагаш големи усилия. И вътре в теб Бог също полага големи усилия – във и чрез теб, лекаря, както и чрез пациента. Но може да настъпи момент, в който ще видиш, че въпреки медицинските ти способности състоянието на болния се влошава; той е все по-зле. Тогава трябва да продължиш да даваш нужното лекарство и да кажеш: „О, Господи, приложих всичкото знание, което съм натрупал от медицинската наука. Толкова години учих. Сега полагам медицинските си способности и живота на пациента в Твоите Нозе.“ Това ще е правилната нагласа.

Ако някой има сериозно заболяване, трябва да си много, много внимателен от самото начало, при всеки един случай. В този момент не трябва да се предаваш. Предаването ще дойде постепенно, постепенно. Иначе няма да има лично усилие и ще настъпи отпускането. Ще си кажеш: „Аз познавам лекарството и го давам на болния. Какво повече мога да сторя? Ако трябва да умре, аз не мога да направя нищо.“ Такова отношение е неправилно. От самото начало трябва да предприемеш много, много сериозни стъпки. От друга страна, понякога се случва болестта да е много коварна. Един ден пациентът се чувства малко по-добре, а на другия е по-зле.

Нашата философия е да удържаме живота на земята до самия край. Ти следва да се опитваш да излекуваш всеки пациент. Трябва винаги да приемаш болестта на пациента като своя. Ако се разграничаваш от заболяването на човека и стоиш настрана, като само му даваш лекарствата, това не е добре. В лекарството трябва да влагаш сърцето си, да влагаш душата си. Никакво отпускане!