Въпрос: На срещите в нашия Център хората понякога не идват навреме, неспокойни са или си тръгват насред медитацията. Същите хора обаче се ядосват на водещия, ако той се опитва да поддържа известна дисциплина.

Шри Чинмой: Такава е съдбата ни! Какво можем да направим? Някои хора закъсняват. В Ню Йорк едни се стараят да бъдат близо до своя Учител, докато на други им харесва да седят колкото може по-далеч! Има достатъчно място, но те умишлено сядат далеч, за да могат да се забавляват по свой начин. Все пак много от учениците жадуват да са колкото може по-близо.

Не можем да дисциплинираме другите. Ако вътрешно ги проклинаме, нашето съзнание пада по-ниско от най-ниското. Ако се ядосваме на хората, които се държат зле, това не помага на нас, не помага и на тях. Нашият гняв няма да ги промени или да ги научи на дисциплина – не! Трябва да гледаме себе си. Ще си казваме: „Дошъл съм тук, за да напредвам. Трябва да дам най-доброто от себе си“.

Като цяло, за външната дисциплина е отговорен този, който води медитацията. Ако лидерът отсъства, отговарят тези, които провеждат медитацията. Този, който поема отговорността и действа като истински лидер, трябва да е много, много строг. Как обаче да си строг с всекиго? Понякога не е възможно; трябва да премълчиш. Какво можеш да сториш? Старай се само да правиш възможно най-доброто за собствения си напредък. Не можеш да промениш природата на всички, но си способен да напредваш. И ако имаш готовност и устрем, със сигурност ще напредваш.

Всичко трябва да идва дълбоко отвътре, дълбоко отвътре, ако искаме да напредваме. Не можем да принуждаваме другите – не можем да принуждаваме.