1968

Настъпва една нова година. Нова година, нов стремеж, нова посветеност и ново осъзнаване навлизат в нас. Нека навлезем във Всевишния с нова радост, ново постижение и нова нагласа за постоянно предаване. Ние винаги обичаме новото. Утре, на Нова Година, това ново обновление ще навлезе в нас. Какво да очакваме от утрешния ден? Ние очакваме онова, което в момента не притежаваме: свобода от принудата, свобода от ограниченията, свобода от болестите, свобода от смъртта. Нашето очакване не е достатъчно. Освен очакването трябва да развиваме дълбоко в себе си твърда решимост, че ще се сдобием с нея, че непременно ще имаме всички тези божествени качества.

Аз винаги казвам: „Миналото е прах.” Още веднъж повтарям: „Миналото е прах.” Защо? Миналото не ни е донесло това, към което сме се стремили. Затова миналото е безполезно. Настоящето и проникващото в него златно бъдеще са онова, което ни кара да почувстваме какви ще бъдем – не, какви наистина сме. Ние не сме чеда на миналото, а деца на великолепното бъдеще.

Има много неща, които искаме да направим, да постигнем. Но за съжаление не сме успели да ги постигнем. Защо? Защото стремежът ни не е силен, решимостта ни не е твърда, плачът ни – нашият вътрешен плач – не е искрен. Ала няма край напредъкът, който можем да постигнем, и всяка нова година идва и застава пред нас, за да ни напомни именно този факт: че няма край нашият напредък, вътрешен и външен.

Как можем да надминем себе си? Можем да го направим в мига, в който почувстваме, че себеосъзнаването или овладяването на „аз”-а е наше рождено право, наше божествено наследство. Не че някой ще дойде и ще ни наложи това божествено наследство.

Ние трябва да изоставим, да отхвърлим, да захвърлим съмнението – един от най-големите ни врагове. Съмнението не ни позволява да помръднем една педя напред или назад. Когато искаме да погледнем напред, съмнението казва: „Не, ти не си толкова добър.” А щом поискаме да се взрем назад, едно недоловимо съмнение отново ни казва: „Не, не може да си толкова лош.” Съмнението никога, никога не ни позволява да видим истината, да разберем къде всъщност сме застанали. Застанали сме право пред Бог. А къде сме седнали? Седнали сме в Скута на Всевишния.

Нека да плачем. Светът се нуждае от търсещи, които ще плачат както дете плаче за майка си. Ние сме забравили как се плаче. Знаем как да говорим, как да налагаме истината на другите, как да убеждаваме другите в постиженията си или в наученото от нас. Нека от днес нататък плачем от най-съкровените дълбини на сърцата си, за да придобием Него и Него да разкрием. Без Всевишния ние не съществуваме. Непростима глупост от наша страна е да казваме, че съществуваме без Него. Ако действително, искрено, от все сърце обичате истината, тогава горещата ми молба към вас е да се потопите дълбоко навътре и да се опитате да откриете собствената си божественост.

Аз съм тук, за да бъда ваш вечен слуга. Ще измия дори прахта от нозете ви в мига, в който почувствате, че сте готови да плачете, да плачете с цялото си сърце за Всевишния.

Всички ние тук присъстващи, всички истински членове на нашето духовно семейство, трябва веднъж завинаги да отхвърлим съмнението. Винаги трябва да чувстваме, че сме деца на Всевишния. Ние израстваме заедно, осъществяваме Всевишния заедно. Всевишният влиза в нас, за да ни вдъхнови да се гмурнем към най-дълбокото, да полетим към най-високото, да се затичаме към най-далечното.

В Името на Всевишния, благославям всеки един от присъстващите тук и всички, които са в моята лодка, които се нуждаят от моята помощ, от моето напътствие, от моята подкрепа. Не е само за година, а завинаги, за Вечността. Аз ще бъда любящ, посветен слуга, роб, на всички вас, които обичате Всевишния и само Всевишния. Ако някой каже или почувства, че Всевишният му принадлежи, то в същия миг този човек може да бъде сигурен, че аз съм тук, за да му служа неотлъчно.

За мен не може да има по-голяма радост, по-голяма гордост от това да служа на търсещите истината. И такова е обещанието на душата ми пред всеки от вас в навечерието на Новата Година.