Въпрос: Много духовни хора отказват да приемат света, защото се страхуват, че той ще ги зароби. Как да избягваме излишните привързаности, когато служим на Бог в Неговото творение?
Шри Чинмой: След като изкачат дървото на божественото осъзнаване, някои духовни личности чувстват, че ако не слязат на нивото на човечеството и не научат другите да се катерят, за хората ще е невъзможно да се изкачат до върха. Затова те се спускат и стават духовни Учители. А някои духовни личности от най-висок ранг, след като се изкачат на най-високото дърво, не искат да слязат. На тях Бог казва: „Щом така искате, имате Моето Позволение. Трудихте се толкова усилено, за да изкатерите най-високото дърво. Ако сега искате да ядете до насита най-вкусните плодове, можете да го правите“.Някои не искат да слизат от страх, че ще ги нападнат и сграбчат земното робство и нощта на невежеството. Те се боят, че ако се завърнат на нивото на човечеството, ще попаднат отново в капаните на света. Тази теория обаче е погрешна. Ако слязат, те няма никога да бъдат впримчени, няма никога да изгубят своето осъзнаване на Бог. С навлизането си в полето на проявата аз не съм изгубил и няма да изгубя нито частица от божественото си осъзнаване. То не е нещо, което враждебните сили могат да отнемат. Не! Осъзнаването на Бог само става неизмеримо по-силно, когато човек започне да проявява Бог.
Въпреки всичко, проявата на Бог е съпроводена с много трудности. Духовният Учител, който е имал смелостта да слезе от дървото, може да не постигне голям успех в разпалването на стремежа сред обикновените хора. Някои от учениците му ще се изкачат малко, после ще се изморят и ще поискат почивка. Други може да стигнат малко по-високо и после да си почиват. Малцина търсещи искат да се изкачат до самия връх. Затова, ако човечеството не е възприемчиво, Учителят може да срещне големи трудности в проявяването на Божията Светлина. Но ако става дума за неговото осъзнаване на Бог, то изобщо няма да пострада.
Ако осъзналият Бог Учител външно обръща повече внимание на едни, отколкото на други, човешкият ум го смята за привързаност. Но това е огромна грешка. След осъзнаването на Бог не може да съществува привързаност – има само състрадание или може да го наречете обич. Това състрадание или обич е за всекиго. По някакъв начин го виждате във външните действия на Учителя. От друга страна, ако изобщо сте способни да почувствате сърцето на Учителя във вътрешния свят, вие непременно ще видите, че то прелива от топлота, любов, доброта, отзивчивост и нежност към всяко едно човешко същество.
Някой може да каже на Учителя: „Защо не проявяваш към мен същото състрадание като към еди-кого си?“. Трябва обаче да знаете, че духовният Учител подхожда към всеки човек по различен начин. Когато той проявява повече загриженост, повече топлота, повече любов към определени хора, за това може да има много причини. Възможно е тези хора да са били изключително близки с Учителя в предишните си прераждания. В този живот те може би показват невероятна способност да тичат по-бързо и от най-бързото. Те може да притежават повече възприемчивост или пък, ако тя им липсва, възможно е Бог да иска от Учителя да вложи възприемчивост в дадени души.
Учителят може също така да вижда, че божественото в някои хора е или напълно разцъфнало, или готово да разцъфне напълно. И затова Учителят благославящо им дава повече грижа, топлота и любов. Той само изразява Божията Воля. Прилага своето състрадание и обич по божествен начин, който обикновените хора могат лесно да разберат погрешно. Ако се опитвате с човешките си мерки да прецените или разберете Учителя, може да изпаднете в много, много тежка заблуда.
Някой може да каже на Учителя: „Когато аз обръщам внимание на някого, ти наричаш това привързаност. А когато ти го правиш, наричаш го другояче. Каква е разликата?“. Наскоро ме попитаха: „Не е ли привързаност, когато проявявате такава обич и загриженост към цялото семейство на някого?“.
Има много, много вътрешни причини да се отнасям към някого по определен начин. Определено не става дума за привързаност към човека или към членовете на семейството му. Но не е възможно да бъде разбран божественият ми подход, когато е проявен на външно ниво. Някой може да има много, много, много близка връзка с мен от предишни животи. Възможно е също всеки член на семейството му да има много, много дълбока връзка с мен.
Шри Рамакришна понякога проявявал голямо състрадание към своя най-скъп син Вивекананда. Другите може би си казвали: „Това е най-необуздана привързаност“. Истината е, че когато получавал особена обич, грижа и благословии от Шри Рамакришна, самият Вивекананда разбирал погрешно Учителя си. Той казвал: „Какво правиш? Аз съм от обикновено семейство. Знам колко съм ограничен и незначителен, а ти твърдиш, че съм не знам си кой. Не си ли чувал за цар Бхарат от индийската митология? Той постоянно мислел за своя елен и затова станал елен в следващия си живот. Ако постоянно мислиш за мен, няма ли да се случи същото и с теб?“.
Шри Рамакришна отвърнал: „Добре, нека попитам моята Майка Кали“. Той задал въпроса на Майка Кали и Тя казала: „Това със сигурност няма да се случи. Ти виждаш божественото в него, виждаш го като божествен. Затова го обичаш толкова много. Иначе нямаше да му обръщаш никакво внимание“. Шри Рамакришна не проявявал привързаност – със своята топлота и обич той изпълнявал изричната Воля на Майка Кали. Когато изпълняваме Божията Воля по Божия собствен Начин, светът е готов да ни осмива и критикува. Духовният Учител обаче слуша само Бог, а не хората, които съдят според невъобразимо оскъдната си светлина.
