Въпрос: Знаем, че душите ни искат да изпитат живота, колкото и да е кратък и болезнен. Само че това е слабо утешение, особено когато има болка. Съществува ли някакво знание, което да носи облекчение?

Шри Чинмой: Не от знание се нуждаем, а от мъдрост. Има много начини, по които можем да гледаме на страданието. Единият начин е да си кажем: „Аз страдам поради закона на кармата. Направил съм нещо лошо вчера или в предишния си живот, затова сега страдам“.

Друг начин е усещането: „Не съм направил нищо лошо, но поемам кармата на близките си, защото съм по-напреднал. Душата ми е изпълнена със състрадание и любов към моето семейство, затова тя взима тяхното страдание. Аз не го правя съзнателно, но душата ми го налага“. Това се случва много често.

Още един начин е да си кажем: „Аз не страдам поради нещо, което съм извършил. Страдам, защото Бог иска да преживея това. Той иска да се отъждествя със страдащото човечество и да приема неговите страдания като свои. Ако мога сега да стана едно със страданието на останалия свят, защото такава е Божията Воля, то утре или вдругиден Бог ще ми даде друго преживяване: за Неговия Екстаз и Наслада“.

Четвъртият начин изисква мъдрост. Трябва да можем да решим: „Не зная и не искам да зная защо страдам. Не ме интересува дали е свързано с близкото минало, или не. Зная амо едно нещо: че с готовност и с радост приемам това страдание, защото то е Твоята Воля. Дошъл съм на земята само за да Те радвам и осъществявам по Твоя собствен Начин. Нямам представа дали Те радвам и осъществявам, но това е целта ми“.

Ако кажа: „Да бъде Твоята Воля в мен и чрез мен“, аз веднага ще почувствам, че Бог преживява страданието в мен и чрез мен. Ако успея да съхраня тази мъдрост, тя ще е голямо предимство. Самото усещане, че Божията Воля се изпълнява във и чрез моето тяло, ум и витал, означава огромен напредък. Ако аз чувствам, че нищо не може да се случи в живота ми без ясното Знание, Позволение, Одобрение и Грижа на Бог, то самото това чувство представлява огромен напредък от моя страна.