Предисловие на редактора

Душата е върховната реалност в нас. Ако искаме трайно удовлетворение, трябва да се стремим да станем едно цяло с душата си. В тази книга осъзналият Бога Учител Шри Чинмой влага възвишеното просветление на своята душа, за да отговори на множество въпроси относно божествената същност на човешкия живот.

Част I

Има ли душата специална мисия?

Вашата душа има специална мисия. Вашата душа е върховно съзнателна за това.

Мая, илюзията или забравата, ви кара да чувствате, че сте ограничени, слаби и безпомощни. Това не е вярно. Вие не сте тялото. Вие не сте сетивата. Не сте умът. Всички те са ограничени. Вие сте душата, която е безгранична. Вашата душа е безкрайно силна. Вашата душа не се подчинява на времето и мястото.

Можете ли да осъзнаете душата си? Можете ли да бъдете напълно съзнателни за душата си и да бъдете едно с нея? Разбира се, че можете. Защото всъщност вие не сте нищо друго освен душата. Вашата душа е носител на естественото състояние на съзнанието. Но съмнението затруднява осъзнаването на душата. Съмнението е безплодната борба на човека във външния свят. Стремежът е плодоносната увереност на стремящия се във вътрешния свят. Съмнението не спира да се бори. Накрая то осуетява собственото си намерение. Стремежът лети нагоре към Най-Висшето. В края на пътешествието си той достига Целта. Съмнението се базира на външно наблюдение. Стремежът се гради върху вътрешно преживяване. Съмнението свършва с провал, защото живее в ограничения физически ум. Стремежът приключва с успех, защото живее във вечно издигащата се душа. Животът в стремеж е живот на Мир. Животът в стремеж е живот на Блаженство. Животът в стремеж е живот на божествено Осъществяване.

За да знаете каква е специалната ви мисия, вие трябва да се потопите дълбоко навътре. Надеждата и смелостта трябва да ви придружават в неуморното ви пътешествие. Надеждата ще събуди вашата вътрешна божественост. Смелостта ще накара вашата вътрешна божественост да разцъфти. Надеждата ще ви вдъхнови да мечтаете за Трансценденталното. Смелостта ще ви вдъхнови да проявите Трансценденталното тук на земята.

За да почувствате каква е специалната ви мисия, вие винаги трябва да творите. Това ваше творчество е нещо, в което накрая се превръщате. В заключение осъзнавате, че вашето творение не е нищо друго, а личното ви себеоткриване.

Вярно, има толкова мисии, колкото и души. Но всички мисии се осъществяват едва след като душите са постигнали някаква степен на съвършенство. Светът е божествена игра. Всеки участник играе роля за нейния успех. Ролята на слугата е толкова важна, колкото тази на господаря. В съвършенството на всяка индивидуална роля е груповото осъществяване. В същото време, индивидуалното осъществяване става съвършено само когато човек е изградил неделимата си връзка и е осъзнал единството си с всички човешки същества по света.

Вие сте едно цяло от стъпалото на крака си до върха на своята глава. Въпреки това едно място се нарича уши, друго се нарича очи. Всяко място в тялото ви има свое собствено име. Странно наистина, въпреки че всички те са части от същото тяло, едното не може да изпълнява действията на друго. Очите виждат, но не могат да чуват. Ушите чуват, но не могат да виждат. Така че тялото, бидейки едно, е и множество. Посъщия начин, въпреки че Бог е един, Той проявява Себе Си чрез много форми.

Бог ни казва каква е нашата мисия. Но ние не разбираме Божия език, затова Той трябва да бъде Свой собствен преводач. Когато другите ни говорят за Бог, те никога не могат да ни обяснят напълно какво е Бог. Те представят неточно, а ние разбираме неправилно. Бог говори в тишина. Той също така превежда Своето послание в тишина. Затова нека и ние да чуваме и разбираме Бог в тишина.

Има ли душата ви специална мисия? Да. Вашата мисия е в най-съкровените кътчета на сърцето ви и трябва там да я намерите и осъществите. Не може да има външен начин да изпълните мисията си. Еленът произвежда мускус в собственото си тяло. Той го подушва, омайва се и се опитва да намери откъде идва. Той тича ли тича, но не може да намери източника му. В безкрайното си търсене той губи цялата си енергия и накрая умира. А източникът, който той така отчаяно е търсил, е бил в самия него. Как би могъл да го намери някъде другаде?

Такъв е и с вас. Специалната ви мисия — която е осъществяването на вашата божественост — не е извън вас, а вътре във вас. Търсете навътре. Медитирайте навътре. Вие ще откриете мисията си.

Част II — Въпроси и отговори за душата

Шатрата на Вечното Отвъдно

Животът на сърцето му
е шатра на земята.

Животът на душата му
е шатра на Небесата.

Неговият Божествен Живот
е шатра на Вечното Отвъдно.

Земята вижда
чрез сърцето му.

Небесата чувстват
чрез душата му.

Вечното Отвъдно сияе
чрез неговия Божествен Живот.

Въпрос: Какво е атман?

Шри Чинмой: На санскрит атман означава индивидуалната душа, а Параматман означава Аза. Всяко отделно човешко същество има душа. Когато душата, чрез нейния собствен стремеж, осъзнаване, разкриване и проявление, влезе в Космичния Аз, тя приключва пътешествието си на земята.

Освен атман, всеки човек има и други членове на духовното семейство: тяло, витал, ум и сърце. Ако тези членове се вслушват в атман като покорни деца, те се превръщат в съзнателни инструменти на Бог. Точно сега ние сме Негови несъзнателни инструменти. Душата винаги е съзнателният инструмент на Бог и ни вдъхновява, моли ни да се вслушваме в Бог, Вътрешния Водач. Душата е най-големият брат в семейството. Тя казва на другите: „Нека се вслушваме в Бащата, Вътрешния Водач. Ако го правим, ще станем Негови съзнателни инструменти и пълното божествено проявление на Бог ще може да се случи тук на земята.”

Ако членовете на семейството се вслушват в най-възрастния член, тогава това семейство е хармонично. Подобно на това, ако тялото, виталът, умът и сърцето се вслушват в молбата на душата, тогава човек ще напредва духовно. Ако някой член не желае да се подчини, тогава има кавга, борба и дисхармония във вътрешния живот на този определен човек. Всички духовни личности и искрени търсачи на безкрайната Истина чувстват, че е техен неотменим дълг да слушат душата, която е съзнателният представител на Бог тук на земята във всяко едно човешко същество.

Въпрос: Кога Бог е създал душата?

Шри Чинмой: Бог е създал душата, когато е започнал Своето творение, когато Той е пожелал да се превърне в множество. Бог е искал да се превърне в множество, за да може да се наслаждава на Себе Си в много форми. Не можем да посочим определен момент, защото Бог не е обвързан с нашето време. Той живее в безкрайното, вечно Време.

Въпрос: Душата има ли цел тук на земята?

Шри Чинмой: Душата знае, че е дошла от Безкрайното и че тук на земята тя се движи в Безкрайното и върви или бяга напред към своя дом, който е само Безкрайност и Вечност. Душата играе една игра и тя се нарича игра на проявлението. Всеки път, когато душата влезе в света, тя дава тържествено обещание, че ще прояви Бог тук на земята. Този път душата ви е приела определено тяло и се опитва да прояви чрез него нещо божествено на земята. В следващото си прераждане тя ще вземе друго тяло, за да прояви други божествени качества.

Въпрос: Всички души ли искат едно и също нещо?

Шри Чинмой: В много широк смисъл е така, но отделните души искат различни аспекти на Божественото по различно време. Някои искат именно проявлението на божествената Светлина, някои преди всичко желаят съвършенство на вътрешния и външен живот, а други особено искат единство с Вътрешния Водач. Тези три качества не са като стъпала на стълба; те не са във възходящ ред като стремежа, осъзнаването, разкриването и проявлението. Нека кажем, че те са три различни нива на съзнание. И трите са еднакво важни. Би трябвало да обръщаме внимание и на трите според нашата готовност и способност. Но едно от трите е най-важният фактор в еволюцията на всяка душа — или за няколко години, или през целия ви живот.

Може би вие обичате повече очите си, отколкото ушите и носа си. Но за да сте съвършени, се нуждаете от вашите очи, уши и нос. Ако искате да отдадете по-голяма важност на очите си, можете да го направите. Придавайки значение на очите си, вие ставате напълно съзнателни за най-дълбоката си любов към тях. Но все пак, за да сте съвършени, се нуждаете от вашите очи, вашите уши и вашия нос.

В продължение на едно прераждане индивидуалната душа може да иска или единство с Вътрешния Водач, или проявление на божествената Светлина, или съвършенство във вътрешния и външния живот. Може да стане така, че след три, четири или двайсет години душата да промени желанието си. Не можем да кажем, че някой, който сега иска единство с Вътрешния Водач, не желае проявлението на божествената Светлина. Той го иска, но точно сега желае повече друг аспект, който е единството с Вътрешния Водач. Не е възможно да правим сравнение между трите. Най-добрата категория е тази, която една определена душа желае за момента, за няколко години или за цялото прераждане. Това, което душата иска от вашия живот, е най-важното нещо в него.

Въпрос: Когато някой постигне осъзнаване на Аза, какво се случва с душата му?

Шри Чинмой: Осъзнатата душа остава в тялото. Ако душата остане в тялото, когато човек е осъзнат, тогава той може целенасочено да работи за божественото в човечеството. Докато го прави, той ще чувства, че е съзнателен инструмент на Бог, че Бог е Действащият, че Бог е Действието и че Бог си служи с него. Когато булото на невежеството е свалено, душата получава най-голямата възможност да осъществи Божията Мисия на земята. Тогава около душата няма смърт, няма разрушени, няма невежество.

Въпрос: Всички души ли ще бъдат осъзнати накрая, дори душите на най-големите престъпници?

Шри Чинмой: Да, рано или късно всеки трябва да осъзнае Бог. В живота има две стаи. Едната е само светлина и знание, а другата е само тъмнина и невежество. Престъпниците са избрали да останат в стаята, която е цялата в тъмнина. Но един ден те ще видят, че другата стая е много по-осъществяваща. Тогава естествено няма повече да искат да останат в тъмнината. Те ще я напуснат и ще влязат в другата стая, която е пълна със светилна.

Въпрос: Кой управлява тялото — умът или душата?

Шри Чинмой: Очаква се душата да господства над тялото, но понякога виталът господства над него, а понякога умът. Всъщност душата не господства; тя вдъхновява. Когато умът или виталът искат да накарат тялото да направи нещо, те не се колебаят да използват сила. Но душата никога няма да насилва; душата винаги действа чрез вдъхновение и любов.

За душата е по-лесно да вдъхнови тялото чрез сърцето, отколкото чрез ума. Детето може да бъде вдъхновено най-лесно чрез сърцето. Но човек може да види и почувства психичния импулс и в осемдесетгодишен старец. Как става така, че виждаме стар човек да действа като дете? Причината е в душата, която го вдъхновява чрез сърцето. Ако не е духовен човек, естествено самият човек няма да знае какво се случва. Той ще си помисли: „Дните ми са преброени, затова нека се държа като дете, нека си върна детството.” Но всъщност се случва това, че душата, изпитвайки любов и загриженост към тялото, го вдъхновява чрез сърцето. Така че щом е намесена душата, това, което наблюдаваме, е вдъхновение, а където са намесени виталът и умът, виждаме господство.

Въпрос: Възможно ли е душата да е свързана по някакъв начин с това, което наричаме съзнание?

Шри Чинмой: Съзнанието винаги е свързано с душата. Но това, което в човешкия си живот наричаме съзнание, изобщо не е истинско съзнание; то е просто усещане. Когато доловим нещо фино, което не можем да определим, ние наричаме това будност на нашето съзнание; това всъщност изобщо не е истинско съзнание. То е по-скоро много фино желание. Ние влизаме в него и незабавно чувстваме, че то е нашето съзнание. Но истинското съзнание е Светлината, която свързва Небето и земята. Самото Небе е в съзнанието ни.

Съзнанието и душата никога не могат да бъдат разделени, докато тялото лесно може да бъде отделено от душата, както и от съзнанието. Когато използваме термина „физическо съзнание”, ние имаме предвид ограниченото съзнание. То е част от безкрайното Съзнание, което е влязло в грубото физическо и сега е притежавано и използвано от физическото. Същото нещо може да се случи с виталното съзнание и с умственото съзнание. Но божественото Съзнание е необятно единство, което подслонява тишината и силата. Когато подслонява тишината, то подслонява собствената си истинска форма. Когато подслонява силата, то проявява вътрешната си реалност.

Душата, която е вечна, и Съзнанието, което е безкрайно, вървят заедно. Те имат общ източник, който е Животът, вечният Живот. Душата има вечен Живот и съзнанието също има вечен Живот. Те се допълват взаимно. Душата изразява своята божественост чрез Съзнанието, а Съзнанието изразява своята всепроникваща тишина чрез душата.

Въпрос: Как да внесем светлината на душата в ума, така че да можем постоянно да имаме любов, посветеност и предаване?

Шри Чинмой: Когато помислим за светлината на душата, незабавно трябва да почувстваме, че това, което получаваме от тази светлина, е просветление и преобразяване. В противен случай светлината на душата ще остане смътна за нас. Ние виждаме светлината на електричеството, но без значение какво напрежение използваме, тази светлина не може да промени природата ни. Тя няма да може да предложи нищо на нашия вътрешен живот. Но когато станем съзнателни за светлината на душата в нашия духовен живот, ние чувстваме, че тази светлина не само просветлява живота ни, но и ни убеждава, че единствено светлината на душата е реална; всичко останало е нереално. Ако умът чувства, че не притежава реалност дотогава, докато не се изпълни със светлината на душата, само тогава той е искрен и устремен.

Как да внесете светлината на душата в ума, така че да можете да имате постоянна любов, посветеност и предаване? Чувствайте, че умът е ваше притежание, а не че вие сте притежавани от ума. Вие сте притежателят на своя пръст, той не ви притежава. Имате пълен контрол над него. Подобно на това, вие притежавате пари и ги използвате по свой собствен начин. Но ако парите притежават вас с материалната си сила, тогава те ще опорочат природата ви. Ще бъдете сграбчени от алчността и привързването. Парите сами по себе си не са лоши, но с тях се злоупотребява до такава степен, че много често чрез тях действа негативна сила. Същото е вярно и за ума. Ако си казвате: „Ох, моят ум ме използва през цялото време и не мога нищо да сторя,” тогава сте безпомощни. Умът ви трябва да бъде като вашия пръст. Пръстът не може да ви използва, ако знаете, че той ви принадлежи, че е под ваш контрол. По същия начин ще трябва със съзнанието си да направите ума свой слуга.

Можете да медитирате и да кажете на своя ум: „Аз няма да ти позволя да вървиш по твоя път. Сега искам да мисля за Бог.” Повтаряйте името на Бог вътрешно или на глас. В следващия миг кажете: „Аз искам да имам чистота в цялото си съществуване.” Тогава повтаряйте „чистота, чистота, чистота”. В това време вие не позволявате на вашия ум да мисли за нечистота, за друг човек или предмет. Не давайте на ума си възможност да се скита; просто го използвайте за собствената си цел. Вие имате да постигате милиони неща във и чрез ума, но умът е толкова непослушен и пакостлив, че ако не го използвате, той ще използва вас.

Затова бих искал да ви кажа: отсега нататък карайте ума да чувства, че е ваш роб, че е на ваше разположение. Искате ли да си служите с ума за божествена цел двайсет и четири часа на ден? Тогава го правете. Всеки път, когато искате да постигнете нещо, просто хванете ума и кажете: „Направи това, направи това, направи това.” Използвайте ума за божествената цел да мислите за Бог, да медитирате върху Бог и да се концентрирате върху Бог. По този начин можете лесно да вземете ума под свой контрол. Щом вече умът е под контрола ви, можете да го предложите на Всевишния. А в мига, в който успеете да предложите ума на Всевишния, ще видите, че светлината на душата вече е влязла в ума и е започнала да го просветлява. Когато умът е просветлен, любовта става съвсем чиста, посветеността става съвсем интензивна и предаването става пълно, безусловно и непрекъснато.

Мостът

Аз бях мостът от безизходност и отчаяние
между първия мрачен час на моя витал
и последния дълбок сън на моето тяло.

Аз съм мостът от съкровища на екстаза
между неродения час на сърцето ми
и безсмъртния живот на душата ми.

Въпрос: Какъв е източникът на най-висшата светлина?

Шри Чинмой: Най-висшата светлина всъщност идва от душата. Ако успеете да получите свободен достъп до душата, ще можете да изведете напред светлината отвътре. Трябва да медитирате върху сърцето, защото вътре в него е душата. В мига, в който получите свободен достъп до вътрешното същество или до душата, ще видите, че светлината излиза напред, за да проникне в цялото ви съществуване.

Въпрос: Как човек развива вътрешна сила?

Шри Чинмой: Човек може да развие вътрешна сила като стане едно с волята на душата. Душата е представителят на Най-Висшето, Абсолютния Всевишен. Ако искаме да постигнем вътрешна сила, трябва да опитаме да се концентрираме върху вътрешното същество или върху душата. Когато станем съзнателни за действията на душата на външен план, ще бъдем съзнателни за вътрешната си сила. Душата има вътрешна сила не просто в изобилие, а в безкрайно количество.

Въпрос: Наблюдава ли душата някога тялото отвън?

Шри Чинмой: Понякога душата напуска тялото и гледа физическото тяло. Такова преживяване имах за първи път на дванайсет години. Душата ми излезе от тялото докато седях на леглото си. Собствената ми душа и собственото ми тяло стояха лице в лице и аз гледах физическото си тяло с окото на моята душа.

Въпрос: Освен че Ви дават отчет или Ви казват важни неща, душите на Вашите ученици идват ли понякога при вас просто от радост или от благодарност?

Шри Чинмой: Да, те идват, когато има лоши или добри новини, друг път идват и от радост или от благодарност. Понякога душата не може да ме посети, защото виталът на ученика не е възприемчив. Виталът може да не приеме моите благословии в момента, в който ги предлагам. Но след около два часа душата успява да внесе светлина във витала.

Преди няколко дни една ученичка се разболя сериозно. Тя имаше силна треска и не беше на себе си. Аз я благослових веднъж, но тя бе в друг свят. После, след пет или шест минути, я благослових отново. Този път вложих в нея много голяма сила. Нейното сърце и душа я приеха незабавно, но умът и виталът все още не получаваха светлината ми. Душата се опитваше много упорито, но умът и виталът не бяха възприемчиви, въпреки че душата бе изпълнена с преданост и благодарност.

По-късно същата вечер, душата на ученичката дойде при мен и аз медитирах върху нея. Душата й бе нещастна, защото физическото не беше благодарно. Душата беше като майка, която е нещастна, защото детето й не е изразило благодарност за получен подарък. Но аз чувствах, че докато душата получава светлина, духовната ми дъщеря ще бъде добре. Затова бях щастлив. Защо му е на човешкия или на духовния родител благодарност от дъщерята? Аз усещах, че ако тя не страда на следващата сутрин, ако мога да чуя от нея, че е добре, това ще е повече от достатъчно за мен.

На следващата сутрин, когато медитирах за ученичката, душата й дойде при мен и ми каза, че най-накрая физическото, витъл, умът и сърцето са получили това, което бях предложил, и са изпълнени с преданост, благодарност и предаване. Душата бе убедила физическото, витала и ума, че преди това са бъркали. В онзи момент душата стана господар.

Въпрос: Понякога се будя сутрин, чувствайки много голямо въодушевление и единение, но не съзнавам какво се е случило. Извършва ли се през нощта някаква работа на духовен план, за която не сме съзнателни?

Шри Чнимой: Ти си напълно съзнателен за тази работа. Ако не беше съзнателен за нея в някакъв момент, нямаше да ми кажеш за нея точно сега. Ти не я съзнаваш на умствено ниво, но има много други нива на съзнание. Когато всъщност имаш преживяване, ти го виждаш и в същото време душата ти е съзнателна за него.

Съзнанието е като стълба. Ти слизаш надолу по различните стъпала. В момента не съществува връзка между последното стъпало, където си сега, и стъпалото, където си имал преживяването. Ако останеш във физическото съзнание, както правят повечето хора през деня, тогава преживяването, което си имал във вътрешния свят, не може да функционира правилно. Физическото съзнание няма свободен достъп до това определено ниво на съзнание, където си имал изживяването. Физическото съзнание трябва да притежава божествена светлина; само тогава то може да има свободен достъп до всички нива на съзнанието.

По време на сън, когато душата преминава от едно ниво на друго, тя е като волна птица. Ако физическото съзнание иска съзнателно да наблюдава това, което душата върши двайсет и четири часа на ден, тогава то трябва да бъде формирано и водено от светлината на душата. В твоя случай, ти си бил съзнателен по време на преживяването на твоята душа, но после не си могъл да си го спомниш, защото не си бил съзнателен за всички тези нива на съзнание, които съществуват между душата и физическото съзнание.

Въпрос: Всички души ли са добри?

Шри Чинмой: Душата е винаги добра; тя не може да бъде лоша. Но по-развитите души притежават повече светлина и мъдрост. Младите души имат да проявяват много по-малко на земята. Душата е като слънцето. За известно време тя е покрита с плътни облаци и светлината й не може да бъде проявена. По-нисшият витал ще се опита да забави напредъка на проявлението на душата. Но динамичният витал, стремящият се витал, ще даде на душата допълнителен тласък.

В началото на духовното пътешествие потенциалът на всички души е еднакъв. Но на този етап, поради техния вътрешен порив, някои души проявяват възможностите си по-мощно. Те бягат по-бързо в духовната надпревара. В Индия родителите често се молят на Бог да им даде дете със силна душа, която ще се отърси много бързо от невежеството и ще прояви Божественото на земята.

Въпрос: Как се справя душата с доброто и злото и ни предпазва от лоши постъпки?

Шри Чинмой: Идва време, когато отиваме отвъд двойствеността. Ако се потопите дълбоко навътре, ще видите, че това, което наричате зло, изобщо не е такова. То е просто преживяване, което се случва на земно ниво. Всичко е относително. Но тук на земята ние наистина усещаме лошите сили. Как можем да им попречим да действат в нашия живот или в живота на най-близките ни? Има два разумни начина.

Първият начин е чрез концентрация, медитация и съзерцание. Ако човек знае как да ги прави добре, тогава не е нужно да влиза в света на лошите сили. По време на вашата душевна медитация можете да помолите Бог за сила, монолитна сила, духовна сила. Ако можете да приложите тази монолитна сила в живота си, тогава лошите сили непременно ще изчезнат от вас и от атмосферата около вас.

Вторият начин е да се опитате да видите върховната Истина, Бог, във всичко. Трябва да правим това със светлината на душата. Всяко човешко същество има душа. Душата е неизмеримо малка част от безкрайната Истина. Душата е в директна връзка с Божественото, с трансценденталното Същество. Проблемът е, че когато говорим с някой човек, ние не се обръщаме към неговата душа. Виждаме само външното тяло, плътта и костите. Физическото е пълно с тъмнина и несъвършенства, така че за нас е трудно да се доближим до душата. Но нека се опитаме да видим душата вътре във физическото същество на личността, да общуваме с нея и да изнесем на преден план светлината на душата. Ние може да мислим, че въпросният човек е възможно най-лошият престъпник във всяко отношение, но ако можем да изведем душата му напред, чувстваме и наблюдаваме нещо наистина божествено. По този начин злото трябва неизбежно да се предаде на доброто, защото душата е само светлина.

Въпрос: Когато човек е луд, дали това състояние е резултат от миналата карма на неговата душа?

Шри Чинмой: Най-напред, за какъв вид лудост става дума? Има луди хора и психичноболни хора. Тези, които са психичноболни или ненормални, тези, които са в лудницата, са напълно различни от лудите хора. Деветдесет процента от психичноболните са такива поради липса на чистота във виталното същество. Тяхната нечистота приканва ненормалността. Нечистотата на тялото, нечистотата на витала и ума привличат всякакъв вид отрицателни, разрушителни сили. Накрая тези хора биват напълно обладани от злите сили и губят разсъдъка си. В случая с психичните заболявания човек трябва да знае, че душата не може да влияе директно на ума, без да получи помощ от тялото или витала.

При лудите хора е налице разместване или в ума, или във витала, или в грубото физическо, но не и в душата. Душата винаги е съвършена, в смисъл че тя не може да бъде луда. Дори душа, която е в животинския свят, никога не може да бъде луда. Душите просто се различават по степента на своето проявление.

Душата на лудия човек поддържа връзката си с тялото и с физическия ум преди да дойде на земно ниво. Затруднението възниква, когато умът се увреди, докато влиза във физическото. Може да попитате защо душата, която знае всичко, избира или приема увреден ум? Но не това се случва всъщност. Докато слиза на земята, душата знае какъв умствен инструмент ще използва. Но дори ако душата доведе със себе си добър ум, здрав и действен ум, много често случва така, че от гладния витал или от физическата природа в съществото проникват обезпокояващи вибрации от земната атмосфера. Тогава умът може да бъде увреден, макар самият човек да не съзнава какво му се случва. Увреденият ум няма свободен достъп до душата и на нея й е много трудно да му предаде посланието си. Но душата, бидейки баща и майка и пазител на цялото същество, не отхвърля ума. Тя прави всичко по силите си да повлияе на ума, да спусне мир в него. В деветдесет и девет от сто случая това, което липсва в засегнатия човек, е мирът. Дори ако той получава любов, състоянието на лудост може да се запази. Но ако в него навлезе душевен мир, тогава проблемът му ще бъде разрешен.

Между ума и душата на един луд човек всъщност няма разместване. Душата съзнателно се отъждествява с ума и прави всичко по силите си да му помогне. Но горкият ум не е съзнателен за това, което душата всъщност иска да предложи. В такива случаи, ако душата получи помощ от тялото, витала и сърцето и те заедно се опитат да повлияят на ума, тогава той автоматично се отпуска. Умът на лудия не притежава богатството, наречено релаксация. Ако някой успее да му даде релаксация и мир, тогава той ще стане ясен ум, който функционира правилно.

Защита за душата ми

Спокойствието на моя ум
защитава душата ми.

Искреността на моето сърце
защитава душата ми.

Увереността на моя витал
защитава душата ми.

Чистотата на моето тяло
защитава душата ми.

Въпрос: Вие казахте, че нашето тяло е един вид обвивка за душата ни и че след време тялото умира и изгнива. Какво се случва с душата? Какво прави тя? Колко далеч отива?

Шри Чинмой: Душата никога не умира. Тя е безсмъртното в нас. Тялото е това, което умира. Със смъртта душата постепенно се завръща в собствената си област. Ние имаме пет основни елемента, пет обвивки, които на санскрит се наричат панчабута. Веднага след като тялото умре, физическото влиза в грубото физическо, виталът влиза във виталния свят, умът влиза в умствения свят и сърцето влиза в психичния свят. Душата се завръща в областта на душите за кратка почивка.

Има седем висши свята, като седем стъпала на духовната стълба, и седем низши свята. В мига, в който душата напусне тялото, тя изкачва едно стъпало и след това отива нагоре, нагоре, нагоре и изминава седемте стъпала на съзнанието на седемте висши свята. Накрая тя навлиза в морето от необятен мир. Там си почива. Срокът на почивката зависи от индивидуалната душа. Някои души се връщат в света след шест, седем или дванайсет години. Колкото по-напреднала е една душа, толкова повече време й отнема да се върне. Ако е обикновена душа, която не е могла да прояви или предложи много на земята, тя обикновено се връща след около шест години от областта на душите. Но ако е много напреднала, какъвто е случаят с велики духовни Учители, душата се връща само веднъж на триста-четиристотин години. От друга страна, ако е Волята на Всевишния, дори много напредналата духовна личност трябва да се върне отново след петнайсет или двайсет години. Но по правило обикновените души се връщат в сферата на творението и проявлението след шест години.

Преди да се завърне в света на проявлението, душата отива да беседва с Всевишния Господ. Те провеждат откровен разговор. Душата казва какво е постигнала в предишното си прераждане, а Всевишният й казва какво трябва да постигне в следващия си живот. Когато Всевишният каже на душата какво да прави, Той й дава необходимата сила и светлина за това.

Всеки път, когато душата слезе като божествен воин, тя излиза на бойното поле на живота и се бори срещу съмнението, тъмнината, невежеството, несъвършенството, ограниченията, грижите и т.н. Тя се опитва да разкрие собствената си вътрешна божественост и да установи божествената Истина на земята съгласно възможностите си. А после, в края на своето пътуване за даденото прераждане, тя се завръща в собствената си област. Когато дойде време да се завърне, душата казва на Всевишния какво възнамерява да прави, а Всевишният или одобрява, или не одобрява нейния план. Понякога, ако душата не е напълно наясно с решението си, Всевишният я залива с изобилна светлина.

Въпрос: Душата ли решава през какво да премине на земното ниво?

Шри Чинмой: Душата е тази, която решава какво ще правим тук на земята. Но човешкият ни ум много често се сприятелява с невежеството и тъмнината. Поради това става така, че някои души срещат малки трудности, докато други се сблъскват с големи трудности. Душата е приела човешка съдба. Ако физическият ум продължи да навлиза в земните желания и наслади, тогава естествено душата ще трябва да се бори по-усилено, за да излезе от невежеството. За известно време тя може да бъде напълно покрита от невежеството.

В същото време обаче съществуват души, които нямат лични проблеми. Те са много големи и обширни. Такава могъща душа чувства, че цялото човечество е нейно семейство. С всичката си искреност тя поема проблемите на другите върху себе си, сякаш са нейни собствени. Тези души са много милостиви и много склонни да приемат и приютят страданията на другите. Великите духовни Учители приемат трудностите на човечеството като напълно свои. Ако бяха пожелали да бъдат напълно отделени от човечеството, те не биха страдали. Но те са избрали да страдат, като са приели човечеството, и наистина страдат много за човечеството. Обикновеният човек, който се опитва да помага на страдащите, сам се оказва жертва на техните страдания. Но осъзнатата душа ще приеме всичко и всички, като същевременно ще се изпълни с абсолютна Наслада. Дори когато страда, тази душа изпитва вътрешна Наслада, защото тя непрестанно е слята с Божественото, с Всевишния.

Въпрос: Възможно ли е човек да си спомни подробностите от минали прераждания?

Шри Чинмой: Душата лесно може да си спомни миналите си прераждания, но не иска да го прави. Ето как е: д кажем, че в минало прераждане сте живели в Кънектикът, а сега живеете в Пуерто Рико. Защо ви е да си спомняте всеки ден как е изглеждал домът ви в Кънектикът или колко стаи сте имали там? Вашата работа сега е да бъдете в Пуерто Рико в настоящата си къща. Ако някой ви попита къде живеете, ще отвърнете: “Живея в Пуерто Рико.” А щом някой ви попита колко стаи имате в къщата си, вие незабавно ще си помислите за тази къща, а не за предишната. Моля ви, не обръщайте никакво внимание на миналото. В момента трябва да вършите собствената си работа. Нужно е да проявите качествата, които Бог ви е дал. Трябва да правите всичко тук и сега. Душата не се интересува много от тялото, в което е живяла по време на предишното си прераждане. Може да чувствате, че вашата къща в Кънектикът е била много по-добра от сегашната. Понякога в ума ви възниква един вид носталгия и си казвате: “Аз имах по-хубава къща в Кънектикът. Тук живея в по-лоша къща.” Душата може да си спомни, че в предишно прераждане е имала по-добри условия, среда и възможности. Но всъщност това не е важно за нея. Тя просто иска да удовлетвори Бог по Негов собствен Начин.

Вие сте приели съдбата си. Ходите на работа и следвате тук в Пуерто Рико. Душата също се чувства така. Тя казва: “Сега съм в това тяло. Нека продължа да проявявам толкова, колкото мога. С размисли за това, което съм могла да направя в миналото, няма да разреша никакви проблеми. Само това, което ще извърша точно сега, може да разреши всичките ми проблеми.”

Ако се върнете назад, това ще е загуба на време. Нашата Цел е пред нас, не зад нас. Душата изобщо не се интересува от миналото. Тя иска единствено да достигне Целта. Осъзнаването на Бог лежи пред нас, не в нашето минало. Ако се връщаме назад, ние ще си губим времето.

Въпрос: Всички души ли имат стотици или хиляди прераждания преди осъзнаването?

Шри Чинмой: Да, само духовните Учители са тези, които не приемат толкова много инкарнации. Има някои изключения сред духовните Учители, но повечето от тях не искат да преминават през толкова много прераждания.

Моето вътрешно семейство

Душата ми обича
и постига.
Сърцето ми се превръща
и получава.
Умът ми наблюдава
и възприема.
Виталът ми се бори
и се предава.
Тялото ми спи
и затъва.

Въпрос: Едни и същи души ли продължават да се връщат на земята?

Шри Чинмой: Душите наистина се завръщат, но Всевишният създава и нови души. Поради различни причини много души са помолили за почивка, преди да завършат своето участие в космическата игра. Онези, които стриктно са следвали пътя на Господ Буда и са влезли в Нирвана, не са се завърнали. Така че Всевишният изпраща в света нови души, за да ги заместят.

Въпрос: Душата обикновено по един и същ начин ли изглежда през всичките си прераждания?

Шри Чинмой: Да, тя обикновено си остава същата. Но вътре в душата е психичното същество, което ще расте. Щом веднъж приеме форма, душата обикновено остава така; но психичното същество расте постепенно като малко дете. Първоначално то е много малко, а сетне пораства. При духовните търсачи психичното същество е по-развито, отколкото при другите хора.

Душите ме пленяват

Идването и оттеглянето на душите
ме смущава.
И все пак го обичам.

Мечтите и очакванията на душите
ме пленяват.
Затова ги обичам.

Просветлението и осъществяването на душите
ме пробужда.
Затова благоговея пред него.

Въпрос: Красивата душа винаги ли избира красиво външно същество?

Шри Чинмой: По начало всички души са красиви. Но ако определена душа е специална, тогава естествено и във външното й проявление ние ще забележим сладост, красота, спокойствие, чистота и всички други божествени качества. Каквото сме отвътре, това сме и отвън. Ала някои хора имат много фини души, прекрасни души, и въпреки това външните им обноски за жалост са много груби, невежи и нецивилизовани. Защо е така? Защото умът и виталът не са били докоснати истински от светлината на душата. Тези хора не се интересуват от светлината на душата и искат да останат много груби, така че в живота им липсва хармония. Във външното си проявление та са съвсем нещастни и тъжни.

Има и друга причина за дисхармонията между външния и вътрешния живот. Ако посеем семето на мангово дърво, тогава естествено ще получим манго. Но понякога около това дърво има други дървета, които съсипват красотата му. По същия начин, ако членовете на семейството не се интересуват от духовния живот, ако са напълно невежи, нестремящи се, тогава те могат просто да пречупят по-фините качества на детето. Защо това прекрасно дете е дошло в такова небожествено семейство? Такава е неговата съдба. Но общо взето, ако човек има красива душа, тогава външният образ на душата също е красив.

Въпрос: Гуру, веднъж ни посочихте един човек, за когото казахте, че душата му вече е напуснала тялото. Как е възможно той да е все още жив физически, ако душата е напуснала тялото му?

Шри Чинмой: Душата напуска тялото много, много пъти докато човек е още жив. Твоята душа неведнъж е излизала от тялото ти по време на сън и е идвала при мен. Душата може да остави тялото само за броени секунди, но тези секунди земно време да изглеждат като дълги месеци или години. Най-дългото време, което обикновената душа може да прекара извън тялото, е между единадесет и тринадесет часа. Ако го напусне и не се върне след единадесет, дванадесет или тринадесет часа, душата като правило не може да влезе пак в телесната клетка. По това време нишката, която я свързва с тялото, се скъсва. Но душата може лесно да излезе от тялото за половин или един час, а то ще действа автоматично. Тялото е като машина; по време на работата ѝ механикът може да излезе. След няколко часа той ще се върне, а машината все още ще работи. Понякога, докато спите дълбоко, душата ви може да отиде в различни светове или в отдалечена част на този свят, но след половин час или 45 минути тя се връща в тялото. Това може да се случи не само по време на сън, но и когато сте будни. Много пъти, по време на дълбоката ми медитация, моята душа полита като птица към духовните ми центрове. Моите ученици ме виждат така ясно, както и вие сега. Става дума за няколко минути или няколко часа.

Докато е извън тялото, душата може за секунда да преживее нещо, което ще трябва да се разказва цял час. Тук на земята вие гледате с обикновените си очи и ви трябва време, за да наблюдавате едно събитие. Но ако гледате със светлината на душата, ще можете да видите всичко за един миг. Когато поискате да изразите преживяването от тази кратка секунда с ума си, може би ще описвате всички подробности поне един час. Затова, когато общуваме с друга душа, дори разговорът да трае само няколко кратки секунди, през тези секунди ние получаваме множество мисловни вълни, които са напълно реални. За една минута душата може да свърши работа колкото за десет или дори единадесет часа.

Ако душата окончателно напусне тялото, то естествено няма да може да остане на земята. Излети ли птицата от клетката, тази клетка е вече ненужна. Ние държим на клетката само когато птицата е в нея.

Въпрос: Как можем да живеем в реалността през цялото време?

Шри Чинмой: Ако чувстваме, че живеем в реалността, тогава нашият проблем е как да продължим да живеем в нея. Трябва да чувстваме, че реалността непрекъснато живее в нас. За нещастие, ние или не сме съзнателни за реалността, или не й позволяваме да излезе напред. А какво е реалността? Тя е чувството за единство, неделимо единство. Ако имаме чувството за неделимо единство с нашите братя и сестри ученици, с цялото човечество, тогава трябва да знаем, че реалността е излязла наяве в нас. Ние сме станали неотделима част от нея.

Ние нямаме това чувство на неделимо единство с другите, защото много често ни липсва чувство на единство в собственото ни същество. Умът иска да мисли за нещо по своя специфичен начин; виталът не се съгласява с него. Тялото държи портите си затворени. Сърцето и душата искат да осъзнаят истината по съвсем други начини. Нашите собствени тяло, витал, ум, сърце и душа не вървят заедно. Нямаме чувство за единство дори в собственото ни съществуване, така че как ще можем да чувстваме единство с другите? Изглежда почти невъзможно.

Какво да направим? Първо трябва да знаем кой наистина притежава чувство за единство. Коя част от нашето същество има най-голям капацитет? Незабавният отговор е: душата. Тя винаги живее в реалността и в същото време иска другите членове на нейното семейство също да живеят в нея.

Сърцето иска да живее в реалността, но понякога то все още чувства, че реалността е твърде обширна. Сърцето ще живее в душата само ако престанем да изтъкваме себе си. Тъй като сърцето не е напълно и върховно просветлено, то се стъписва, дори се плаши до смърт.

Отначало умът ще се опита по хитър начин да обезкуражи реалността. И ако открие, че му е трудно да го направи, тогава той ще се опита да разчупи реалността на дребни парченца и после да се държи за тях.

Виталът не иска да притежава реалността. Той е просто глупав. С един удар той строшава света на реалността. Виталът чувства, че съществува препятствие между реалността и собственото му съществуване. Той се опитва да срути дома на реалността, защото смята, че само по този начин ще може да наложи превъзходството си. За нещастие, той не осъзнава, че този дом на реалността е самата защита.

Физическото е толкова сляпо, че изобщо не вижда реалността. То може да стои точно пред дома на реалността и пак да не го разпознае.

Това, от което се нуждаем, е да оставаме колкото е възможно повече в душата, защото тя живее в реалността и иска другите членове на семейството също да останат в реалността. Когато работим душевно за божествената проява, трябва да чувстваме, че това е най-голямата възможност да живеем в реалността. Когато някой направи нещо за Всевишния, вътрешното ми Същество незабавно му предлага моята най-дълбока благодарност. Нашата задача е просто да играем ролята си като не изтъкваме себе си, превръщайки се в съвършен инструмент на Бог. По този начин получаваме чувство на единство и истинско удовлетворение. Когато някой работи безсебично за божественото проявление, моето сърце и витал ще го похвалят; но душата ми просто казва, че той е установил чувство на единство. Ние сме приели Божията работа като наша собствена работа; Неговата Мисия е наша мисия.

Ако всеки път, щом направим нещо, имаме чувството на пълно единство с Учителя си и с Мисията на Всевишния, тогава ние живеем в реалността. Постоянно преминаваме във висока, по-висока, най-висока Реалност. Това, което някои ще нарекат саможертва, е само истинско приемане на нашето неделимо единство с Най-Висшето в нас, във всеки човек. Нека се опитваме да чувстваме, че реалността вече е в дъха ни. Всеки пък, когато вдишваме, трябва да чувстваме, че реалността е вътре в нас. Да живеем в реалността означава да разширим външното си съзнание и да позволим на вътрешната светлина на единството да властва безразделно. Реалността е в единството, а то идва само когато съзнателно разперим крилете си. Има една реалност и това е нашият съзнателен плач за вътрешно осъзнаване и проявление на Бог. Ако работим за проявлението на Бог, тогава непременно ще живеем в реалността, и в същото време тя несъмнено ще живее в нас.

Окото, ухото и ръката на душата

Душата ти има ухо.
С него ти чуваш всичко
за пораженията на земята.

Душата ти има око.
С него ти виждаш
удовлетворението на Небесата.

Душата ти има ръка.
С нея ти създаваш
съвършенството на света.

Въпрос: Когато медитирам, мога да видя реалността. Но как мога да запазя тази реалност, когато си отворя очите и спра да медитирам?

Шри Чинмой: Първо трябва да определим реалността, която виждаш в медитацията си. Ние можем да я наречем реалност, но истинската Реалност е нещо много по-дълбоко, нещо неизменно. Ако само веднъж действително почувстваш истинската Реалност в медитацията си, тогава никога няма да я загубиш. Ако в един момент преживяваш истинската Реалност в медитацията си и в следващия момент трябва да хукнеш бързо надолу по улицата, ти няма да я загубиш. Истинската Реалност е нещо, в което израстваме и което въплъщаваме. Ние не само я чувстваме в нашата медитация, но и сме въплъщение на тази истинска Реалност.

Това, което виждаш в медитацията си, е моментно зърване на истинската Реалност, незначително зърване от много далеч. Затова когато си отвориш очите и спреш да медитираш, ти естествено не можеш да съхраниш видяното. Ти все още не си се превърнал във въплъщението на Реалността.

Как можем да израснем в истинската Реалност? Това става чрез стремеж. Трябва да се молим на Бог да ни даде стремежа да Му се предадем, за да можем да въплътим Реалността. Само чрез Божията безгранична Милост ние можем да постигнем нашата Цел.

Превръщането в истинската Реалност не става за един миг. Това отнема не един живот. Може да отнеме много прераждания. Но по Милостта на Бог Неговият избран Час може да дойде за нас в рамките на един живот. Когато израснем в истинската Реалност, никога не ще можем да я загубим.

Въпрос: Как можем да постигнем реалността?

Шри Чинмой: Реалността, Вечната Реалност, можем да притежаваме само когато знаем как да се стремим. Тялото, от чисто духовна гледна точка, е нереално. То остава на земята само седемдесет или осемдесет години и след това изчезва. Душата не изчезва. Ако живеем в душата, тогава всичко е реално, всичко е вечно. Но ако живеем в тялото, тогава всичко е илюзия. Тялото е много ограничено. Съзнанието му е ограничено до усещане за нашето семейство, за нашите приятели и съседи. Душата е вечна и истинска, защото в мига, в който започне да функционира, тя прави това чрез Вселената, чрез Космическото.

Ако искаме да имаме усещане за Реалността вътре в нас, можем да се концентрираме петнайсет минути дневно върху Най-Висшето. Най-Висшето непременно ще бъде вечно истинско. Най-нисшето никога не може да бъде вечно истинско, защото е само ограничение, само тъмнина. Единствено Най-Висшето е само Истина, само Светлина. В нас има вътрешно слънце, безкрайно по-ярко от земното слънце, което виждаме всеки ден. Ако съзнателно се концентрираме върху вътрешното си слънце, тогава ще можем да навлезем в самата Реалност. А щом навлезем в нея, всички други неща ще изчезнат като преминаващи облаци.

Въпрос: Ако това, което изглежда реално на едно ниво, не е реално на всички нива, тогава какво е реалността?

Шри Чинмой: Кой е вечен? Бог. Той е реален. Ето защо това, което идва директно от Него, е реално. Реалността, най-висшата Реалност, е нещо вечно, нещо безсмъртно. Другото име на Реалността е Вечност.

Върховната Реалност е едно нещо, а относителните реалности могат да бъдат съвсем други. Освен това, понякога на физическо ниво ние виждаме нещо по един начин, но когато се концентрираме на вътрешно ниво, не го виждаме по същия начин. Само нещата, които са неизменни, ще притежават същия вид реалност. Има много мимолетни неща на земята и тяхната същност никога не може да бъде същност на онези неща, които са безсмъртни.

Когато гледаме надолу от последния етаж на Емпайър Стейт Билдинг, ние виждаме хората като малки мравки. Ако не използваме телескоп, едва ги виждаме. Така и тук на физическо ниво можем да виждаме една и съща реалност по различни начини.

На по-високите нива съществуват реалности, които са съвсем плътни, чисти и истински; но когато се спуснат в съзнанието на земята, тези реалности губят много от своите вътрешни качества. Когато се появят тук на земята, те не са така красиви, така динамични или душевни, както във вътрешните нива.

Има някои реалности, които са безсмъртни. На всяко ниво те имат все същия капацитет, все същата истинност. Ако притежаваме най-висше осъзнаване на абсолютната Истина, тогава тя непременно ще бъде една и съща на всички нива. Ние можем да видим Истината на грубото физическо ниво така, както я виждаме в по-висшите сфери. Само когато се опитаме да проявим най-висшата Реалност на физическо ниво, ние осъзнаваме, че това е изключително трудна задача. Вътрешно виждаме и чувстваме, че е въпрос на секунди да проявим всичко на земята, но когато се опитаме да установим Реалността тук, когато пожелаем да я проявим напълно на земята, откриваме, че това може да отнеме хиляди и милиони години.

Въпрос: Как може човек да намери яснотата на Истината?

Шри Чинмой: Яснотата на Истината трябва да дойде директно от душата. В противен случай, ако използваме ума, за да определим яснотата на Истината, ще се разочароваме. Ние смятаме, че тъй като сме развити човешки същества, основният ни инструмент е умът. Именно умът ще ни просветли. Но грешим. Нашият истински инструмент е душата. За съжаление, понеже не знаем как да използваме душата в ежедневния си живот, си служим с ума. Умът първо ни изпраща деликатно послание; после, когато отидем по-надълбоко в ума, умственото предположение се превръща в убеждение. От това убеждение ние получаваме някаква яснота.

Но умственото ни убеждение не е трайно. Половин час или два дни по-късно самото това убеждение се превръща в илюзия. Тогава ограничената ни яснота е загубена. Истинската яснота идва, когато непрекъснато усещаме божествената Любов и божественото Присъствие, когато чувстваме вътре в себе си жив пламък, който постоянно просветлява нашите съмнения и тъмното невежество в нас и около нас.

Ако искате да чувствате яснотата на Истината, винаги се старайте да виждате горящия просветляващ пламък вътре във вас. Или поне се опитвайте да чувствате, че има Някой, който е винаги готов да ви отправя всеки миг божествено послание. Вътре в това послание ще видите яснотата на Истината. Тогава от вас ще зависи да използвате тази яснота в своя живот на стремеж.

Има много хора на земята, които не са чували за вътрешното послание. За тях е изключено да боравят с яснотата на Истината. Но има много хора, които са чули вътрешното послание и са открили яснотата на Истината. Въпреки това на тях им е трудно да приложат наученото във всекидневния си живот, защото им липсва вяра в самите себе си. Те виждат Истината, но смятат тази Истина за толкова обширна, че ще ги погълне, ако се опитат да я използват. Това е абсурдно. Истината не може да погълне или унищожи никого; тя само ни енергизира, просветлява и осъществява.

Моля ви, потопете се дълбоко навътре и се опитайте да чуете посланието на вътрешното си същество или вижте и почувствайте горящият пламък, който непрекъснато се стреми да просветли тъмната ви част. Тогава яснотата на Истината ще бъде на ваше разположение и прилагането на Истината също ще бъде на ваше разположение.

Душата ми слиза долу

Душата ми слиза долу с Небесата,
за да празнува с Небесата първите им дни
на земята.

Сърцето ми се изкачва със земята,
за да празнува първите дни на земята
в Небесата,
и за да я опази да не се изгуби
в слънчевия блясък там горе.