1

Аз съм
гладното за Бог сърце
на моя живот.

2

Нищо не е по-важно
от безсънния плач на сърцето ми
за Божието Състрадателно Око,
за Неговите Закрилящи Нозе
и за Неговото Опрощаващо Сърце.

3

Мой Господи, мой Господи, мой Господи,
от днес нататък
аз няма повече да плача за Твоето внимание –
не, дори не за Твоето Състрадание.
Ще плача само за усъвършенстването си.

4

Мой Господи, мой Господи, мой Господи,
аз знам, че ако не Те удовлетворя
по Твоя собствен Начин,
моето собствено удовлетворение винаги ще остане
далечна цел.

5

Всеки път, когато умът ми затаи
божествена мисъл,
Бог отронва Капка Състрадание
от Своето Око – Извор на Наслада.

6

Няма повече да изкачвам
планинските върхове на моите надежди.
Отсега нататък ще живея
в сърцето на извора вяра
и в дъха на небето обещание.

7

Аз плавам със съвършеното единство
и удовлетворяващия мир
само когато обичам безусловно
моя Възлюбен Господ Всевишен.

8

Бог е осигурил на ума ми
хиляди изходи
от затвора на съмнението.
Уви, моят ум просто не иска
да се възползва
от тази златна възможност.

9

Духовното пробуждане, духовните чувства
и духовната всеотдайност
трябва да бъдат естествени и спонтанни
и не могат никога да бъдат принудителни.

10

Любовта на сърцето към Бог
и послушанието на ума към Бог
могат и трябва да вървят заедно.

11

Обещанието на моята душа
и удовлетворението на сърцето ми
вървят, крачат и бягат заедно
по един и същ път,
за да стигнат до Сърцето на Непознаваемото.

12

Духовността не е самозабрава.
Духовността е самоосъзнаване.
Духовността е Божията цялост.

13

Моят Възлюбен Господ Всевишен обича
дори бездънната бездна на дните ми без Бог
и бездънната бездна на нощите ми без Бог!

14

О, мой измъчен ум,
аз съм любящото сърце.
Твоите дни са преброени.
Душата ми пазител
бързо се приближава към моето любящо сърце.

15

Аз винаги избирам Божиите Потребности
пред моите нужди.
Това е единственият истински начин
да стана щастлив
и да остана щастлив.

16

Не искам да броя
миговете на стремеж в сърцето ми.
Искам само да умножавам
часовете на посветеност в моя живот.

17

Мой Господи Всевишни,
нека винаги живея
между красотата на моя живот-молитва
и благоуханието на моето сърце-стремеж.

18

Амбицията убива духовността.
Стремежът не само съживява духовността,
но също така я зарежда с енергия
и я обезсмъртява.

19

Несигурността на моя живот
и удовлетворението на сърцето ми
предпочитат да остават винаги
чужди един на друг.

20

Нека силата на молитвеното ми сърце
заглушава всеки ден
гласа на моя желаещ ум.

21

Аз съм толкова щастлив,
че сега имам способността
да накарам живота си да се предаде
на тайния и свещен глад за Бог
на моето сърце.

22

Бог иска аз да притежавам
Красивата Усмивка на Божието Сърце.
Той не иска да притежавам
моите сълзи на самосъжаление.

23

О, ти, който търсиш,
искаш ли да знаеш
какво са ти причинили
твоята несигурност, завистта и нечистотата ти?
Несигурността, завистта и нечистотата
са разпръснали семената на смъртта
в твоя вътрешен живот на стремеж
и в твоя външен живот на посветеност.

24

Божествено се гордея
с ума си,
защото той е безсънно покорен
на Бог.

Във висша степен се гордея
със сърцето си,
защото то е бездиханно благодарно
на Бог.

25

Моят ум мисли,
че нищо не трябва да се променя.
Моето сърце чувства,
че всичко трябва да се промени.
Душата ми знае, че всичко
вече е променено във вътрешния свят
и сега е в процес на промяна
във външния свят.

26

Нуждая се единствено от Божието Състрадание,
нуждая се единствено от Божията Ласка,
нуждая се единствено от Божията Любов,
за да бъда истински, божествено
и върховно осъществен.

27

Дори самата мисъл за благодарност
прояснява ума ми,
пречиства сърцето ми
и удовлетворява живота ми.

28

Всеки ден
аз държа вратата на сърцето си отворена
към най-високите и най-ярките галактики
на невъзможното.

29

Молитвеният ми ум
е моята чудотворна сила.
Медитиращото ми сърце
е кулата на моето удовлетворение.

30

Всеки човешки живот
има само две върховни потребности:
Божествената основа отвътре
и Божественото озарение отвън.

31

Кратка, по-кратка, най-кратка
е моята земна слава.
Дълга, по-дълга, най-дълга –
не, неродена и безсмъртна –
е Небесната игра на единство с Бог
на моята душа.

32

Докато душата ми е в това тяло,
аз трябва да се науча правилно
да обичам Бог, да служа на Бог
и да осъществявам Бог
тук на земята и там в Небесата.

33

О, мой мнителен ум,
аз няма да ти позволя
да унищожиш най-скъпоценното
ухание на вярата в сърцето ми.

34

Истинската любов живее
в градината на живота.
Истинската преданост живее
в цветето на сърцето.
Истинското предаване живее
в благоуханието на душата.

35

Аз не се глезя
само когато избирам
Божиите Състрадателни и Закрилящи Нозе.
Иначе винаги си угаждам.

36

Искам да бъда
роб на Бог в постоянна готовност.
Бог иска да бъда
Негово безсънно, бездиханно
дете в единство и пълнота.

37

Всяка сутрин
моят състрадателен Господ Всевишен
ми казва все същото:
„Дете Мое, отглеждай стремеж,
вместо да трупаш желания.
Аз ще ти дам всичко, което имам
и което съм,
в избрания от Мен Час“.

38

Кой може да обърне течението
на реката на моя живот,
за да мога да стигна до Златния Бряг?
Бог Състрадателното Око
и Бог Опрощаващото Сърце.

39

Един герой, осъзнал Бог,
наистина може да се опълчи срещу гордостта
на армията на световното невежество
и да я унищожи.

40

Аз определено имам две цели:
Най-краткосрочната ми цел е всеотдайност.
Най-дългосрочната ми цел е да стана Бог.

41

Безначална е сърдечната красота
на любовта ми
към моя Господ Възлюбен Всевишен.
Безсмъртно е душевното ухание
на предаването ми
на моя Господ Възлюбен Всевишен.

42

Бог губи вяра в нас
само когато ентусиазмът на ума ни
и готовността на сърцето ни
започнат умишлено да куцат.

43

Когато бях в света на желанията,
аз бях принуден от небожествените сили
да живея в бездната на пустотата.
Сега, когато съм в света на стремежа,
божествените сили ми помагат
да изкачвам върховете на моето осъзнаване.

44

Бог се смее ли, смее,
когато аз се съмнявам в Него, колкото искам.
Бог плаче и плува в море от отчаяние,
когато тая дори частица съмнение
в себе си.

45

Бог ме обича безусловно
не защото имам велик ум
и не защото имам добро сърце,
а защото, за разлика от хората,
Той просто не знае
и не иска да знае
как да прави нещо друго.

46

Никога не е много късно да търсим новото.
Никога не е много късно да постигнем пълнота.
Това, от което се нуждаем,
са сълзите на готовност в сърцето
и усмивките на ентусиазма в ума.

47

Нека моето изпълнено с вяра сърце
бяга по-бързо от светкавица,
за да стигна до моята цел – Бог.

48

Бог иска да опростя
историята на живота си,
Бог иска да пречистя
диханието на сърцето си
и Самият Бог иска
да прослави песента на душата ми.

49

Поне за себе си
съм напълно сигурен,
че непресъхващият поток на творчеството ми
идва само от един Източник
и този Източник е
безусловно Състрадателното Око
на моя Възлюбен Всевишен.

50

Само бликащите сълзи на сърцето ми
могат и ще ускорят
преливащото от Състрадание Идване
на моя Господ.