Част I — Вътрешното пътешествие

Въпрос: Защо е по-лесно да се доближа до Бог чрез Гуру?

Шри Чинмой: Точно сега Всевишният, който действа в теб и чрез теб, е една неясна представа. Когато мислиш за Бог, ти можеш да си Го представиш като едно красиво дърво, да си Го представиш седнал на върха на планина или пък ще си кажеш, че седи в някоя пещера или на дъното на океана. Той може да изчезне във всеки момент и ти ще се чудиш къде ли е отишъл. Когато мислиш за Бог, винаги си Го представяш или в Рая, или някъде другаде. Но когато си мислиш за мен, този въпрос не възниква. Ти знаеш, че аз съм или в къщата си, или в магазина, или на някое друго познато място. Но когато мислиш за Бог, ти се опитваш да си представиш дали Той е в Рая, или в ада, а в същото време ти си нямаш никаква представа как в действителност изглежда Бог. Но знаеш как изглеждам аз, можеш да ме докоснеш. Можеш лесно да ме видиш, защото съм във физическо тяло. Можеш незабавно да си ме представиш.

Затова се казва, че чрез Учител може много по-лесно да се достигне до Бог. Много по-лесно и по-сигурно е да позволиш на Гуру да доведе Бог при теб, отколкото ти да отидеш директно при Бог. Ако се опиташ да отидеш при Бог, умът ти ще е изпълнен със съмнение. Даже ако установиш директна връзка с Бог, лесно можеш да се заблудиш и да не разбереш правилно това, което преживяваш. Но ако отидеш с помощта на Гуру, който може да те убеди, да те увери и ти да повярваш, тогава няма да има никакво съмнение.

Въпрос: В този живот аз те приех като свой Гуру. Ще бъдеш ли мой Гуру и в следващото ми прераждане?

Шри Чинмой: Това е един абсолютно личен въпрос и отговорът ще е различен за всеки човек. В твоя случай желая да ти кажа, че душата ти е направила много, много, много близка връзка с моята душа. Мога да те уверя с цялата любов, благословия и загриженост на моята душа, че ще бъда твой Гуру. Но това не е така за всеки. Учениците имат пълното право да сменят Учителя си. Даже и в този живот аз имам бивши ученици тук и там, които сега принадлежат към различни групи и други учители. Аз не съм злонамерен към тях и не завиждам на новите им учители. Щом новите учители водят духовните ми деца при Бог, то аз съм щастлив.

Имам и ученици, които в този си живот са следвали пътя на друг Гуру, но сега са при мен за своето духовно осъществяване. В някои от случаите техните Учители са им се явили в медитация или на сън, за да им кажат, че трябва да станат мои ученици. Така че тези търсещи хора станаха мои ученици. Ако един от моите сегашни ученици поиска в следващия си живот да отиде при друг Гуру, аз няма да имам нищо против. Така че това зависи от ученика. Ако ученикът искрено каже: „Искам да остана с теб през Вечността“, ще му дам уверението си, че ще остана негов Учител. И казвам: „Винаги ще се грижа за теб, за твоето сърце и твоята душа“. Но това трябва да бъде едно взаимно приемане и взаимно обещание. Когато ученикът обещава: „Искам този Гуру винаги да бъде моят Гуру“, в този момент Учителят може да каже: „Да, ти винаги ще бъдеш мой близък и скъп ученик”.

Имам и ученици, които вече са в Небесата. Мислите ли, че понеже съм тук на земята, аз не им помагам? Помагам им всеки ден. Там имам ученици, близки, приятели, там са даже собствените ми родители. Осъзнатата душа може да навлиза във всички светове и от там да помага на всеки човек. Учителят е готов да помогне на тези, които искат помощ или се нуждаят от помощ, защото той живее само, за да служи на другите.

Много хора започват с Гуру, който по-късно напуска физическото тяло. Когато един истински духовен Учител напусне тялото, то не е същото както при обикновения човек – не става „невидим дух”. В случая с Учителя все едно съществува стена между него и неговите ученици. Той живее от едната страна на стената, а учениците, които са във физическо тяло живеят от другата. Учителят вижда учениците си, защото със съзнанието си е направил много голяма дупка в стената. Един обикновен човек обаче не вижда тази дупка, той вижда само здрава стена.

В твоя случай след като обещанието ти към мен идва от душата, аз ще бъда твой Учител във всичките ти прераждания, докато осъзнаеш Бог. Когато това стане, няма да се нуждаеш повече от мен, защото ти също ще си в безкрайното Съзнание. Но до тогава, даже ако не се върна в човешко тяло на този свят, аз ще съм в състояние да те ръководя от другия свят така, както сега от тук, от земята, помагам на хора от другите светове.

Въпрос: Съгласен ли сте с другите духовни Учители по въпроса за целта на живота?

Шри Чинмой: Не става въпрос за съгласие или несъгласие. Не искам да влизам в никакъв спор с другите духовни Учители. Желая само да ви кажа какво чувствам аз. Аз чувствам, че животът е творение. Животът е сътворен от Бог. Ако нямаше цел, Бог не би го създал като такъв.

Въпрос: Може ли всеки да приеме учението ви, или човек трябва да притежава определена подготовка за това?

Шри Чинмой: За да стане мой ученик, човек трябва преди всичко да бъде много откровен и искрен. Човек трябва да чувства, че духовният живот не е живот на удоволствия и забавления, а живот на искреност, простота и съвършенство. Всеки търсещ, който е искрен, е предопределен за духовен живот. Но даден човек може да е много искрен и в същото време да не е подходящ за нашата пътека.

Нашата пътека е пътеката на любовта, посветеността и предаването. Не казваме, че щом някой не следва нашия път, то той не е подходящ за духовен живот. Милиони хора на земята наистина са подходящи за духовния живот, но те не са за нашата пътека, точно защото не се интересуват от любовта, посветеността и предаването, които ние искаме да прилагаме в живота си. Но тези хора ще са подходящи за много други духовни Учители и други духовни пътеки.

Да избереш пътека, е като да избереш колеж. Два колежа могат да имат еднакво висок стандарт, но за определен студент единият ще е много по-подходящ от другия. Но и двата служат на човечеството със знание. По същия начин нашата пътека е само една от пътеките, но не е единствената, която води към Целта. Ако следваш друга пътека, със сигурност също ще стигнеш до целта. Независимо коя пътека следваш, крайната Цел винаги е една и съща.

Въпрос: Можете ли да познаете кога човек е готов да получи най-висшето ръководство от вас?

Шри Чинмой: Лесно мога да кажа дали човек е готов, или предопределен за мен. Даже ако човекът не е определен за мен, мога да кажа дали е искрен, или не. Когато някой е искрен, но не е определен да бъде мой ученик, аз казвам на този човек да отиде при друг Учител, защото знам, че този Учител ще е от безкрайно по-голяма помощ за него, отколкото аз.

Въпрос: Бихте ли дали насоки на тези, които се интересуват от вашата пътека?

Шри Чинмой: Ако има хора, които проявяват интерес и искат да следват моята пътека, ще ги видя. Ако почувствам, че те ме приемат искрено и че аз също мога искрено да ги приема, тогава естествено ще стана техен Учител. Но приемането трябва да стане взаимно. Има хора, които виждам, че са мили и искрени, но не се интересуват от моята пътека. И от друга страна, има хора, които са готови да следват пътеката ми, но за нещастие аз не съм в състояние да ги приема. Но дори и на тези хора мога да помогна с нещо. Дошъл съм в този свят, за да вдъхновявам хората, и ако някои от тях виждат нещо в мен, то тогава те ще се възползват от моето присъствие и от моето учение.

Въпрос: Лошите сили напускат ли търсещите незабавно, след като приемат вашата пътека?

Шри Чинмой: Понякога да, понякога не. При нас идват хора, които казват, че са жертви на окултни сили, но самите те са се занимавали с окултизъм или черна магия. Тези хора нямат способността да управляват такива мощни сили, затова когато силите, които те призоват, идват и ги нападат, те идват при мен и ми се молят да ги спася. Имам една ученичка, която ми каза, че съпругът ѝ наел магьосница, която да я нападне със зла сила. Но се оказа, че тя самата също някога се е занимавала с магии.

Въпрос: Може ли духовно развит човек да се занимава с магии?

Шри Чинмой: Неприятно е, но е истина, че една развита душа може да се занимава с магии. Някой може да е постигнал чистота, смирение или друго добро качество, но ако не притежава мъдрост, тогава опасността е налице. Ако един лош човек покани да го посети някой, който има чистота и стремеж, но няма мъдрост, то този, който ще дойде, може да се поквари. Така че независимо колко чист е даден човек, ако мъдростта е недостатъчна, той може да направи всякакви небожествени неща. Ако в човека има чистота, той всъщност ще стане по-добър в магиите.

Въпрос: Откакто дойдох на твоята пътека, без да съм искал каквото и да било, при мен започнаха да идват всякакви неща. Нормално ли е това?

Шри Чинмой: Нещата, от които имаме нужда, със сигурност ще ни бъдат дадени от Всевишния. Само че трябва да правим разлика между нещата, от които наистина имаме нужда, и нещата, които изискваме и желаем. Нашите истински вътрешни потребности, нещата, от които се нуждаят душата и сърцето, винаги ще ни бъдат дадени. Нашите истински нужди не произлизат от нас - те идват като вдъхновение от Източника, който е вътре в нас. После, когато това вдъхновение се опита да прояви себе си, то се превържа в наше творение, наше осъзнаване и постижение. Самата потребност идва при нас от Източника под формата на вдъхновение. Вътрешните ви нужди определено ще бъдат изпълнени. Ако получаваме всичко, което желаем, това ще ни създаде огромни трудности. Осъществявайки своите витални изисквания или желания, само увеличаваме проблемите си.

Твоето изживяване е окуражаващо и вдъхновяващо. Така разбираме, че Бог мисли за нас безкрайно повече, отколкото ние мислим за Него. Понякога вярваме, че мислим за Бог повече, отколкото Той мисли за нас, но това е нелепо. Друг път смятаме, че мислим за себе си повече, отколкото Бог мисли за нас. Това също е абсурдно. Казваме си така: „Бог е създал цялото творение. Той трябва да мисли за безброй същества, а аз съм само една малка частица. Как може да мисли за мен и защо би трябвало да мисли за мен?”. Но нещата не стоят така. Бог има способността да сътвори безброй същества, но Той също има и способността да мисли за всяко едно от тях по Свой неповторим Начин. Трябва да осъзнаем, че Той мисли за нас безкрайно повече, отколкото ние мислим за себе си. В края на краищата не Бог е наш инструмент, а обратното, ние сме Негови инструменти. Затова естествено Той трябва да мисли за нас и да се грижи за нас, ако иска да ни направи съвършени.

Въпрос: Не разбирам вашата връзка с Бог и с учениците ви.

Шри Чинмой: Връзката с моите ученици е като връзката между учител и ученици. Аз съм учителят и те са дошли да научат нещо от мен. Но когато става въпрос за това кой е истинският Учител или Гуру, винаги казвам, че не съм аз, а Всевишният. Всевишният е единственият Гуру. Но тук аз съм водачът, представителят на Бог за моите ученици, за тези, които следват моята пътека. Аз съм кормчията, капитана. Това са ученици, които искат да се учат от мен. Всичко, което получавам от Всевишния, го предлагам на тях.

Въпрос: Гуру, кога мога да получа духовно име?

Шри Чинмой: Ето това е най-трудният въпрос. Ще получиш името си, когато си готов. Ще ти дам твоето духовно име, само когато почувстваш, че името, което ти давам, е единственото, което ти доставя радост. Вчера ми разказаха историята на едно петгодишно момиче, дъщеря на мои ученици. Майката и бащата продължавали да се обръщат към нея със старото ѝ име. Накрая тя казала на родителите си: „Ако още веднъж ме назовете със старото ми име, ще изляза от къщата и ще стоя навън”. Вижте каква радост получава това малко момиче от името на своята душа!

Аз с радост и гордост ще ти дам духовно име, но за съжаление още не е дошло времето за това. Ако времето дойде утре, тогава ще ти дам твоето име. Когато твоето време дойде, ако трябва ще ти се обадя по телефона, за да ти го кажа. Така направих за брат ти. Сега, след като ме попита за името, не го споменавай повече. Може да са необходими два месеца или една година, а може и три дни. Когато Бог ми каже да ти дам духовно име, аз със сигурност ще го направя. Ще чакаш този ден и ще си щастлив, когато той дойде.

Част II — Посветеност на Учителя

Въпрос: Как мога по-съзнателно да служа на Всевишния в теб?

Шри Чинмой: За да служиш по-съзнателно на Всевишният в мен, трябва да запомниш, че е необходимо да забравиш една дума и тази дума е „очакване“. Ако очакваш нещо от мен по свой начин, ако си мислиш така: „След като днес най-искрено се молих на Всевишният в Гуру, утре той ще ми се усмихне и ще каже нещо хубаво за мен пред духовните ми братя и сестри”, то по този начин изобщо не служиш на Всевишния в мен. Ако по свой собствен начин никога не очакваш каквото и да било от мен, то това ще е началото на твоето най-душевно служене.

Повечето от вас, ако не всички, правят тази ужасна грешка. Всеки очаква нещо от мен по негов или неин собствен начин. Понеже ми давате своя стремеж, можете да очаквате нещо от мен. Аз определено ще ви дам нещо в замяна, но ще давам по мой собствен начин. Човек, който е осъзнал Бог, не може да бъде свидлив, не може да бъде нечестен, не може да бъде безразличен. Но ако смяташ, че само защото си медитирал два часа, аз ще те похваля пред другите или ще кажа нещо благосклонно за теб, тогава очакваш нещо от мен по твой собствен начин. Знай, че това е грешка.

Бог иска да види колко искрено желаеш да се потопиш в моята пътека. Нима медитираш сутрин рано само, за да получиш признание? Това ли е причината да отидеш в града и да лепиш плакати и всичко останало? Когато признанието е това, което искаш, служенето изчезва. Истинското служене умира в мига, в който то заплаче за външно признание. Вътрешното признание е постоянно в самото действие на истинското служене. В мига, в който направиш нещо душевно за Всевишния, благодарствените сълзи на моята душа незабавно потичат към теб. Ако си решен да направиш нещо за Всевишния, моята благодарност идва, още преди да си започнал да действаш. Всъщност, за да свършиш това нещо, може да са ти необходими шест месеца или шест години, но самият факт, че твърдо си решен да направиш нещо за Бог, ме прави повече от щастлив, защото на земята има милиарди хора, които съзнателно не искат да направят каквото и да било за Бог.

Отсега нататък, когато правиш нещо, не очаквай нищо от мен по твой собствен начин. Ако изобщо не очакваш нищо, това е най-добре, но обикновено е невъзможно хората да не очакват. Ще кажете: „Защо да не ни даде, ако ние му дадем?“. Но ако човек е установил вътрешна връзка, вътрешно единство, тогава той не трябва да очаква нищо. Задължение на духовния Учител е постоянно да служи на своите ученици. Ти играеш ролята си с твоя стремеж: това е твоето служене. Учителят играе ролята си със своята загриженост, състрадание и чувство на единство, което ще повдигне съзнанието ти. Съзнателното служене, ако е душевно, отдадено и безусловно, не се нуждае от признание. Самият факт, че си способен да служиш съзнателно на своя Учител, е твоята най-дълбока радост и гордост. Но ако ти е трудно да не очакваш нищо, бих искал да ти кажа, че очакването ти трябва да звучи така: „Каквото и да чувства той, то е най-доброто за мен и той ще ми го даде по негов собствен начин, според неговото лично вътрешно прозрение. Аз изпълних своята роля, като му дадох това, което имам - моят стремеж. Той ще изпълни неговата роля, като ми даде своята осъзнаване така, както иска Бог, в уречения от Бог час“.

Всеки ден вършиш стотици неща. Когато се събуждаш рано сутрин, преди даже още да си станал от леглото, ще ти отнеме само една секунда, за да си кажеш: „О Всевишни, нека Ти бъда безусловно посветен така, че да мога да Ти служа по Твой собствен Начин“. После, преди да си измиеш зъбите или да се изкъпеш, преди да медитираш, преди да се храниш, можеш да повтаряш същата молитва. И докато вършиш всяко нещо, можеш да я повтаряш. Ако преди и след всяко действие можеш съзнателно да се молиш за това да служиш на Всевишния най-посветено и безусловно, ще видиш как повтаряш тази молитва най-малко сто пъти дневно. Щом започнеш да предлагаш тази молитва, ще видиш всички различни дейности в живота си, преди които можеш да я повтаряш. Можеш даже да си казваш тази молитва всеки път, когато нова идея се появи в ума ти. Ако става въпрос да отидеш в Центъра, трябва да си кажеш така: „Трябва да отида там, ако искам да съм напълно отдаден на моя Учител”. Ако тази идея е дошла в ума ви, преди да влезеш в Центъра, преди да влезеш в залата за медитация, тогава ще видиш своя собствен напредък. Но ако отиваш в Центъра само за да видиш своя Гуру или приятелите си, тогава няма да постигнеш голям напредък. Ходенето в Центъра е необходимо, но нещо друго е по-важно от обикновеното ходене там. Незабавно трябва да се запиташ: „Защо отивам там?“. Отговорът ти трябва да бъде: „За да осъзная Бог, да служа на Бог, да служа на моя Учител“.

Всеки път, когато се готвиш да направиш нещо, опитай се да изведеш на преден план причината, поради която го правиш. Ако учиш, не трябва да мислиш, че може би ще те помоля да преподаваш някъде. Това, което трябва чувстваш, е, че когато му дойде времето, ще ти кажа. Трябва да чувстваш, че причината за ученето е да служиш на Всевишния в другите човешки същества. Ако такава идея се появи в ума ти, идеята, че учиш, за да ми служиш, тогава постъпваш правилно. Но ако учиш само за да си подсигуриш високи оценки, за да можеш после да преподаваш в някой университет, това не е най-доброто отношение. Добрите оценки, които получаваш, като си взимаш изпитите, трябва да са предназначени за това да можеш да служиш на Всевишния в мен.

Преди всяко действие се старай да пазиш идеала пред окото на твоя ум. И какъв е този идеал? Да осъзнаеш Бог - това е твоят идеал. Кой е следващият ти идеал? Да служиш на Бог тук на земята. Каквото и да правиш, от самото начало на деня трябва да поставяш пред себе си най-висшия идеал. Най-висшият идеал е да осъзнаеш Всевишния и след като Го осъзнаеш, да Го проявиш. Всеки човек ежедневно мисли или за Бог, или за себе си, или за приятелите си, или за враговете си. Това се четирите неща, за които мислим. Под врагове нямам предвид обезателно хора. Твои врагове са страхът, притеснението, съмнението, завистта и т.н. Всички те са членове на нашето семейство. Ние медитираме или върху Бог, или върху себе си - нашите радости и страдания, или медитираме върху приятелите си, виждайки, че те са щастливи, или мислим за небожествените, разрушителните и непросветлени качества на другите. Но преди да направиш нещо, преди да медитираш върху враговете си, върху приятелите си или даже върху твоя Гуру, мисли само за Бог. И тогава ще видиш, че небожествените мисли и идеи не могат да дойдат при теб. Щом в ума ти се появи каквато и да било лоша мисъл, незабавно си кажи: „О, един крадец влиза!”. И после помисли за Бог, помисли си за божествения воин в теб, а това е Бог, и Му позволи да те пази.

Как можеш по-съзнателно да служиш на Всевишния в мен? Това е последният ми отговор. Всяка секунда чувствай, че аз те наблюдавам. Всеки миг те наблюдавам - не физически, а духовно. Прави само онези неща, които би направил точно пред мен, за да ме зарадваш, като например да ми покажеш стремежа си, вътрешния си плач и любовта си към Бог. Нещата, които не би сторили пред мен - да казваш лъжи, да завиждаш на някого или да храниш съмнения - ето тези неща не бива да правиш. Тези небожествени неща не би направил пред мен, защото ще почувстващ: „Гуру вижда съмнението ми, Гуру вижда моята завист, Гуру вижда моя страх”. Винаги бъди съзнателен за моето вътрешно ръководство и тогава ще можеш най-съзнателно да служиш на Всевишния в мен.

Въпрос: Гуру, как най-добре мога да те радвам?

Шри Чинмой: Можеш да го постигнеш, като не вършиш неща, които ще ти пречат да ме радваш. Ако си ядосана на някоя от твоите духовни сестри, почувствай как твоят гняв естествено влиза в сърцето на твоя Гуру. Помисли си как този гняв незабавно ще причини болка в моето сърце. Тогава ти веднага ще преодолееш гнева си. Винаги прави неща, които няма да ми причинят болка и няма да ме наранят. Най-много ще ме зарадваш, ако постъпваш правилно.

Въпрос: Гуру, ако твой ученик изпитва любов и посветеност към теб, но е в ниско съзнание, ако го видиш, виждаш ли любовта и посветеността му през лошото му съзнание? Тоест, ако изпитва любов и посветеност и час по-късно, го видиш, но е в ниско съзнание, виждаш ли също и добрите му качества?

Шри Чинмой: Твоето лошо съзнание е в ума и във витала ти, а любовта и посветеността ти са в твоето сърце и душа. Да предположим, че имаш петстаен апартамент. Всичките ти добри качества са в стаята на сърцето и в стаята на душата. Ако бушува огън в една от другите стаи — в ума, витала или ума — тогава трябва да донесеш вода от стаята на сърцето и душата, за да угасиш пожара.

Когато те видя, аз виждам и петте ти стаи. Виждам добрите качества в твоето сърце и душа, но виждам също и непросветлените ти стаи.

Въпрос: Въпрос: Гуру, как можем да ти се предадем по-пълно?

Трябва да знаете, че не се стараете да се предавате на мен. Опитайте се от сърце да се предадете на Всевишния в мен. Може да се засилите предаването си на Всевишния, като ежедневно предлагате благодарността си на Всевишния. Това е най-бързият и най-успешният начин. Всеки търсещ трябва да даде на Всевишния най-доброто от себе си. Благодарността е далеч най-доброто качество, което вие и всички други търсещи притежавате. Така че ако дадете на Всевишния своето най-добро качество, най–доброто си притежание, естествено Той ще ви даде нещо, което ще ускори вашето пътешествие към Богоосъзнаването или към вашето собствено себеразкриване. Ако дадете най-доброто от себе си, Той ще ви предложи нещо, което незабавно ще ви помогне да тичате най-бързо, за да достигнете крайната си Цел – и това е предаването. Всевишният ще засили вашето предаване само ако вие Му дадете най-доброто си качество и то е благодарността.

Въпрос: Как можем да те обичаме, но да не изискваме от теб?

Шри Чинмой: Когато едно дете застане пред баща си и бащата започне да брои парите си той казва на детето: „Всички тези пари са твои. Но ако ги получиш сега, няма да можеш да ги оползотвориш за нещо истинско“. Затова детето е доволно и от стотинките, които му дава бащата. Изискванията се появяват само когато чувстваме, че няма да получим това, което имаме или от което се нуждаем, че всичко това ще отиде при някой друг. Детето знае, че когато дойде подходящото време, баща му ще му даде всичко, което притежава. Затова, когато бащата държи на парите си, то няма никакви изисквания. Когато чуе, че всички тези пари са и негови, то е удовлетворено от монетата, която получава.

Аз съм вашият духовен баща и ви дарявам с безграничен Покой, Светлина и Блаженство. Вие имате изисквания, защото чувствате, че всичко това ще отиде при друг, чувствате, че някой друг ще присвои моето духовно богатство. Но ако Учителят е истински духовен Учител, то той ще притежава безкраен Мир, Светлина и Блаженство. И независимо колко дава на другите, те никога няма да намалеят. Трябва да чувствате, че със сигурност ще получите самите духовни качества, които искате, когато му дойде времето.

Ако се опитвате да пришпорвате нещата, правите сериозна грешка. Така не можете да ускорите Божия Час. Ще правите всичко възможно - ще се стремите, колкото се може по-искрено, но часът на вашето осъществяване ще бъде определен от Бог, а не от вас или от мен. Ние не можем да определим този час. Ако Бог иска да ви даде осъзнаване утре, тогава ще го получите утре. Но ако Той иска това да стане след четири години, ще трябва да чакате. Само защото някой е постигнал осъзнаване на Бог, не означава, че и вие трябва да го получите незабавно. Накрая със сигурност ще получите всичко, но ако изисквате от Бог, това само ще забави вашия напредък. Вие можете да имате пълно доверие във Всевишния, че когато дойде времето, ще получите всичко. Ако искате да ускорите този час с личните си витални изисквания, съжалявам, че трябва да ви го кажа, но това ще е пълен провал. Така вие ще станете отговорни за живота си. Но когато нямате изисквания, Бог е отговорен за вашия живот.

Въпрос: Как мога да знам дали изпълнявам твоята воля, или моята воля?

Шри Чинмой: Хората остават с впечатлението, че ако упражняват своята собствена воля, всичко ще е наред, а ако не го правят, ще са безполезни. Но духовното предаване е нещо съвсем различно. Духовният Учител не е началник - той е най-висшата част от вас самите. И главата, и краката ви са част от вас, но вие знаете, че умът е по-развит от краката, затова изпълнявате заповедите на ума, а не на краката. В духовния живот вие искате да отидете далеч отвъд пределите на ума. Вашето съществуване идва от най-висшето тройно Съзнание. Това крайно съществуване идва от сат-чит-ананда, безкрайната Истина, безкрайното Съзнание и безкрайната Наслада. Вие сте неразделна част от всичко това. Трябва да чувствате, че вашият Учител не е отделна личност, а е вашата най-висша част. Приемам, аз също съм човешко същество, но ако искате напълно да се слеете с моето божествено съзнание, тогава трябва да успеете да почувствате себе си възможно най-изпразнен. Ако можете да оставите съда си празен, само тогава моята воля ще може да навлезе във вас и да ви изпълни до краен предел. Ако вече сте изпълнени с вашите лични склонности, намерения и т.н., тогава аз съм загубен.

Затова всеки ден се насочвайте към това да нямате ваша собствена воля. Съзнателно се старайте да почувствате, че волята на вашият Учител е ваша воля. Когато Христос каза: „Да бъде Твоята Воля“, това бе най-висшето осъзнаване, изразено от човешкия език. Можете да почувствате също необходимостта вашата воля да бъде пълно и неразделно едно с волята на Всевишния в мен. Рано сутрин първото нещо, което трябва да направите, е да се помолите така: „Предлагам моята воля на моя Гуру. Нека неговата светлина да тече във и чрез мен“. Моята воля въплъщава Волята на Всевишния.

Искам да ви кажа, че да стигнете до Най-Висшето чрез мен е безкрайно по-лесно, отколкото направо да навлезете във Всевишния. Може да чувствате, че духовният Учител не е необходим, но как ще стигнете до Целта? Има много стъпала по духовната стълба и как ще стигнете до върха, ако не ги изкачите? Затова всеки ден рано сутрин се старайте да предавате волята си и в същото време се старайте да чувствате, че моята воля е вашата воля в обожествена форма. Тогава ще видите, че не може да има проблеми във вашия живот на стремеж и осъзнаване.

Въпрос: Какви упражнения би ни препоръчал, така че да си спомняме твоето присъствие, докато те няма физически?

Шри Чинмой: Когато сте в моето физическо присъствие, моля ви, старайте се да усетите едно нещо: че не човешкото, а божественото в мен е изцяло любов, предназначена за вас. Почувствайте, че няма нещо, което божественото в мен не би направило за вас. Трябва да усетите, че имате свободен достъп до моята душа. Ако трябва да отидете от всекидневната в спалнята, между двете стаи може да има някаква пречка. Но ако искате от своето съществуване да влезете в моето божествено съществуване, няма да срещнете никакви прегради. Значи, ако искате да влезете в моето духовно сърце, сърцето, което служи на Всевишния във вас и във всички, няма да имате никакви трудности да влезете там. Няма да има каквато и да било пречка между вашия стремеж и моето просветление. Ако можете да запомните това, тогава ще сте в състояние да помните моето присъствие.

Ако вкъщи се опитвате да тичате от едната стая в другата, може да се ударите в нещо и да си счупите крака. Но когато става въпрос за божественото в мен, колкото по-бързо тичате към него, толкова по-скоро ще го получите. И колкото по-скоро го получите, толкова по-добре ще е за вас, за мен и за всички.

Въпрос: Изглежда, сякаш Всевишният ви обича повече, отколкото обича Себе Си.

Шри Чинмой: Ако имате в предвид Бог на физическо, витално, ментално или психическо ниво — на всяко друго ниво освен на собственото Си най-висше ниво - тогава да, Той ще ме обича повече, отколкото обича Себе Си. Когато между Бог и мен има чувството на разделение и аз съм на един сантиметър по-ниско от Него, тогава Той ще ме обича повече, защото аз съм Негово дете. Майката обича сина си повече от себе си, защото той е нейно собствено творение. Затова майката изпитва по-голяма любов към сина, отколкото към себе си. Творецът винаги обича творението си повече от себе си.

Но ако Творецът чувства, че между Него и творението Му няма никаква разлика и че те са едно неразделимо цяло, в такъв момент кой кого обича повече? Когато се моля на най-висшето си Съзнание, Всевишният ме обича повече от Себе си. Но когато навляза в най-висшето си Съзнание, в този момент между мен и Всевишния няма никаква разлика. Ние сме изцяло едно.

Въпрос: Как мога да осъзная твоята духовна висота?

Шри Чинмой: Преди всичко се опитай да останеш близо до дървото, после се старай да останеш винаги в подножието на дървото, а не на разстояние от него. След като вече си в подножието, опитай се да погледнеш нагоре и да видиш колко далеч може да отиде погледът ти. Ако видя, че ти наистина се опитваш да отидеш по-нависоко с погледа си, тогава Милостта ще спусне от Всевишния, който е твой Гуру, мой Гуру, Гуру на всички. Тази Милост е като магнит, но магнитът ще действа само ако види, че ти силно желаеш да бъдеш привлечен. Значи, ако дойдеш в подножието на дървото и после погледнеш към върха му, Милостта-магнит ще дойде и ще те привлече. Това е единственият начин, по който ученикът може да достигне висините на своя Учител. Милостта ще слезе само след като ти дадеш своя принос, като дойдеш и докоснеш основите на дървото-стремеж.

Част III — Медитация и присъствието на Учителя

Въпрос: Защо искате учениците ви да медитират върху Ваша Снимка?

Шри Чинмой: Аз не го изисквам. Моите ученици могат да медитират върху небето или морето. Нашата пътека е пътеката на любовта. Аз казвам на учениците си да медитират върху всичко, което обичат, стига то да е нещо обширно. След като те обичат моето просторно съзнание, аз им казвам да медитират върху мен. Духовният живот не е нищо друго освен разширяване на любовта. Не казвам, че учениците трябва да гледат в мен. Аз искам само хората да осъзнаят Бог независимо дали медитират на моята снимка, или на нещо друго. Но ясно виждам, че моите ученици виждат и усещат нещо в мен. Естествено, щом това е така, най-добре е за тях е да медитират върху мен. Силата от тяхната медитация навлиза във Всевишния в мен. Аз не ги лъжа.

Истинският обект на любовта е Бог, а Той е в моето сърце така, както е и в сърцата на моите ученици. Единствената разлика е, че те нямат достатъчно вяра в себе си. Иначе бих казал на всеки да медитира върху себе си. Но ако кажа така на моите ученици, това само ще подхрани егото им. То ще излезе на преден план и те ще си кажат: „Аз съм Брахма, аз съм Бог“. А после, когато с малко съмнение умът им излезе напред, те просто ще бъдат погълнати от морето на съмнението и раздразнението.

Ето защо не съветвам учениците си да медитират върху себе си. Казвам им: „Бъдете скромни. Концентрирайте се върху едно цвете или пламък и вдъхновете себе си“. Много хора в Индия обикалят, говорейки: „Аз съм Шива, аз съм Брахма, аз съм Кришна“. И накрая те просто полудяват.

Въпрос: Когато медитираме, трябва ли да те гледаме с молитвено събрани ръце?

Шри Чинмой: Не е нужно да гледате в мен. Ако усещате напрежение в очите, тогава ги затворете за минутка, две, но не неопределено дълго. Ако държите очите си полуотворени, ще съм ви много благодарен. Иначе в повечето случаи ученика просто навлиза в отпуснато съзнание. Той навлиза в света на съня, без да е съзнателен за това. Мисли си, че е медитирали, но той просто е спал. Несъзнателен е точната дума.

Когато медитирате с отворени очи, това е така наречената лъвска медитация. От една страна, сте съзнателни за това, което става около вас, и в същото време докосвате вътрешните светове. По този начин владеете напълно и вътрешния, и външния свят. Но не напрягайте очите си. Ако е необходимо, затворете ги за момент.

Ако гледате в мен с молитвено събрани ръце, ще получите много повече, отколкото в противния случай. Когато съберете ръце, Всевишният в мен получава посветеност от вас. В този момент цялото ви тяло се превръща в горящ пламък на стремеж и молитва. Съзнанието на цялото ви тяло се стреми. Ако съберете ръце и сте в радостно настроение, вашата молитва ще е безкрайно по-душевна, отколкото иначе. В този момент дори грубата физика се опитва да предложи себе си на Бог и получава това, което Бог иска да даде, по един много душевен начин.

Така че, ако можете да гледате в мен с радостно и душевно настроение, когато събирате ръце, ще можете да увеличите своето смирение, посветеност и другите божествени качества. Значението на събраните ръце е, че вие се прекланяте пред Вътрешния Водач, който ръководи и мен, и вас. Със събрани ръце вие показвате посветеност към Всевишния в себе си и към Всевишния в мен.

Въпрос: Понякога, по време на медитация, когато ни гледаш и започнеш по-настоятелно да се вглеждаш в мен, аз се плаша, но не зная защо.

Шри Чинмой: Страхуваш се, защото усещаш, че ще бъдеш изложен на показ. Несъзнателно ти си мислиш: „Сутринта завиждах, съмнявах се в духовния си живот или пък постъпих неправилно“. Умът незабавно се сеща за нещо нередно и ти започваш да се страхуваш. Но ако в такъв момент почувстваш: „Не, аз не съм ума, аз съм сърцето“, ти няма да се страхуваш. Когато едно дете види, че майка му или баща му идват към него, и знае, че е направило някаква пакост, то ще се уплаши. Но ако не е направило нищо лошо, няма да се страхува. Но ако детето има много мил и любящ баща, тогава дори да е направило някаква беля, то няма да се уплаши, защото знае, че баща му нито ще го удари, нито ще му се скара. Детето само вижда, че баща му е загрижен за неговото усъвършенстване.

Затова в мига, в който имаш вяра в твоя Учител, ти усещате: „Моя е грижата да бъда добър, а негова е грижата да ме направи добър“. Тогава няма да изпитвате страх. В мига, в който помислите, че сте сторили нещо нередно или в действията, или в мислите си, почувствайте, че моята загриженост да ви направя съвършени е безкрайно по-голяма от вашата грижа да се самоусъвършенствате. Тогава няма да има никакъв страх. Вие се страхувате от това, че моята светлина ще ви изложи на показ. Вместо това, ако можете да усетите, че не вашите усилия, а с моята сила и с моето състрадание ще можете да се промените, тогава няма да се страхувате. Трябва първо да почувствате, че деветдесет и девет процента ще бъде сторено от моето състрадание и загриженост и един процент от вашата собствена сила. По-късно ще усетите, че и този един процент е резултат на моите усилия. По този начин не може да има страх, без значение колко близка или всепроникваща е светлината.

Почувствайте, че сте сърцето. Ако чувствате, че сърцето ви има способността да се отъждествява с моето състрадание, прошка, загриженост, любов и благословия, ако можете да се отъждествявате с моите положителни качества, то вашите отрицателни качества –- страх, съмнения, притеснения и грижи — незабавно ще изчезнат.

Въпрос: Когато най-напред станах ученик, за мен беше радост да медитирам и да следвам пътя. Напоследък все по-често усещам, че тази радост ми липсва и затова не медитирам редовно.

Шри Чинмой: Медитираш ли всеки ден?

Ученик: Около петнайсет минути.

Шри Чинмой: Много странно. Медитираш само петнайсет минути на ден и ти е трудно да го правиш редовно. Моля те, моли се на Всевишния да ти даде по-голяма способност, защото не мога да ти кажа, че губиш радостта си, защото се напрягаш над способностите си. Един търсещ трябва да медитира най-малко един час дневно –- половин час сутрин и половин час вечер –- независимо какъв е критерият му. Тези, които са приели нашата пътека, трябва да медитират най-малко един час дневно, дори ако искрено медитирате само пет минути, преди умът да започне да витае. Аз чувствам, че това нещо е напълно необходимо. От всички, които следват нашата пътека, се очаква да медитират по един час.

Може да кажете, че не ви е възможно да медитирате всеки ден или че не го правите добре, но моля ви, опитвайте. Вие не се храните с най-вкусната храна всеки ден, но го правите, защото усещате необходимостта от храна, която да поддържа тялото ви. В духовния живот също, моля ви, чувствайте необходимостта да храните душата, да храните вътрешното си същество. Ако нямате дълбока медитация всеки ден, това не означава, че повече не бива да медитирате. Моля ви, старайте се в своя духовен живот да чувствате вътрешната необходимост на вашата душа. Моля ви, медитирайте всеки ден, даже ако в определени дни вътре в сърцето си усещате пустиня. Всички търсещи на нашия път трябва да медитират поне по един час на ден. Този час може да се раздели на четири пъти по 15 минути на ден или по половин час сутрин и вечер. Иначе човек не може да напредва много.

Въпрос: Гуру, трябва ли да медитираме, докато шофираме?

Шри Чинмой: Някога, когато тичах сто метровите разстояния за десет или единайсет секунди, само Бог знае колко много медитирах върху Него. Бях първи в състезанието по бягане и въпреки това, докато печелех, аз мислех само за Бог. Можете да ме попитате: „Как е възможно така посветено да мислиш за Бог? Ако умът ти е съсредоточен върху Бог, ще объркаш коридора на пистата и ще те дисквалифицират“. Но не се случи и аз успях. Така че ако сте развили силата на медитацията и сте специалист в медитацията, тогава ще можете да медитирате, докато карате кола. Всичко зависи от вътрешното ви развитие. Не постъпвате грешно, ако можете да медитирате, докато шофирате. Но ако един начинаещ в духовния живот се опита да медитира, докато шофира, тогава ще катастрофира.

Част IV — Шри Чинмой: личен поглед

Въпрос: Какво е вашето определение за Бог?

Шри Чинмой: Преди да дам моето лично определение, искам да кажа, че определението на всеки човек за Бог е правилно. Не е вярно, че само духовен Учител може да даде определение за Бог. Не, дори едно дете може да даде задоволително определение за Бог. И ще го направи според своите разбирания, своите способности и според своето вътрешно пробуждане. Всеки човек независимо от своята възраст и стандарт може да отговори на този въпрос в зависимост от своето лично пробуждане и вътрешно просветление. Някои духовни Учители казват, че Бог е Светлина. Други твърдят, че Бог е Съзнание. Трети казват, че Бог е Сила. Четвърта група ще кажат, че Бог е физическо Същество. Определението на всеки за Бог е правилно по свой собствен начин, защото Бог е дошъл при тях по този определен начин: като Любов, като Съзнание, като Сила, като Наслада, като Същество с физически качества и т.н. Абсурдно е да упрекваме другите, като казваме: „Не, твоето определение е грешно. Моето е правилно“. И другият е прав, защото той говори въз основа на своето вътрешно осъзнаване. Това, което ти казваш, също е вярно и зависи от твоето осъзнаване. Това, което аз казвам, е вярно според моето.

Съгласно моето осъзнаване личното ми определение за Бог е Любов. Бог е всецяло Любов. Той е най-скъпият за мен, защото в Него виждам безгранична Любов. Виждам как Той е едновременно и вечният Любящ, и вечният Възлюбен. В сърцето на всеки търсещ, преди той да осъзнае Най-Висшето, Бог е обичащият. За търсещия, който се стреми към Най-Висшето, Бог е и Самият Възлюбен. Накрая обичащият и Възлюбеният стават едно цяло. Човекът и Бог са вечно едно. Човекът е Бог, който все още не се е осъзнал напълно, съзнателно и цялостно. А Бог е човек, който все още трябва напълно да се прояви на земята.

Въпрос: Има ли определена форма на Всевишния, която най-много харесвате?

Шри Чинмой: Виждал съм Всевишния в много форми, но тази, която ценя и на която се възхищавам най-много, е формата, която Той Самият най-много харесва за мен, и тя е много блестяща, цялата от злато, светеща и много, много висока. Само за секунда, сякаш натискайки копче, аз мога да Го видя в тази форма, толкова висок, че не можеш даже да си го помислиш, безкрайно великолепен и блестящ. На тази форма аз се радвам най-много.

Въпрос: Вие също ли приемате различни форми?

Шри Чинмой: Всеки ден ние обличаме различни дрехи, поемаме различни задължения в живота си и все пак сме същия човек. Имаме да вършим много различни неща. За Бог всичко е Наслада. Той непрекъснато играе на криеница с нас. Това е Неговата божествена Космична Игра. Понякога Той е във формата на прадядо и просто си играе със Своите правнучета. Ако приеме формата на дете, какво друго може да очаквате? Той вечно играе. Бог знае, че ще спечелим Играта, затова Той може винаги да ѝ се наслаждава. Ако вие знаете, че ще изгубите в играта, ставате мързеливи и не играете с цялото си сърце. Но когато става дума за Всевишния, Той изпитва огромна радост от самата Игра, а не от резултата. За Него няма значение дали печели, или губи състезанието.

Аз съм приемал стотици и хиляди форми, но учениците ми никога не са успявали да ме уловят. Понякога, когато искам да им покажа вътрешните си способности, аз им се представям в различни форми по време на сън или по време на медитация. Във фините планове един Йоги може да приеме всякаква форма. Когато на сън видите моите способности, вие се радвате. Но на следващата сутрин умът ви излиза напред и вие се съмнявате в това. Ако на сън ви дам някакъв съвет, вие ще се изпълните с трепет и радост. А после, след няколко часа, си казвате: „Той ми даде такъв лош съвет!“. Първо получавате радост от съвета ми, после идва умът и радостта си отива. В този момент за вас аз ставам един непознат. Ако един непознат ви посъветва нещо, естествено ще се разгневите. Но ако мога да вляза в сърцето ви и да ви накарам да почувствате, че това, което искам да ви кажа, е ваше собствено откритие, ваше лично осъзнаване, на следващата сутрин ще си кажете, че сте открили нещо божествено. Когато това откритие остане във вас, вие ще го пазите с дни и месеци.

Затова истинските духовни Учители се опитват да постъпват като крадци. Те позволяват на ученика да почувства, че той самият е открил нещо много специално. По същия начин Бог винаги играе Космична Игра на криеница с нас, превръщайки се в каквото е необходимо, за да ни даде Мир, Светлина, Блаженство и Сила.

Въпрос: Гуру, защо по време на интервюто звучиш официално, а когато разговаряш с нас не го правиш така официално?

Шри Чинмой: Хората трябва да получават от духовния човек всичко, което той може да им предложи. На учениците аз искам да предложа едно нещо. По време на моите лекции предлагам нещо друго. Трябва да ми се даде възможност да предлагам това, което искам да предлагам. Тук аз съм общителен, но при други обстоятелства, когато трябва да остана в най-висшето си състояние, ще е грешно да слизам до нивото на един обикновен човек. Аз искам да го повдигна до моето ниво.

Когато медитирам в Центъра, трябва да се качите горе и да бъдете в медитативно настроение. Само тогава ще сте в състояние да получавате. Ако останете на долния етаж и си говорите или се храните, мислейки си, че е достатъчно, щом сте в сградата, грешите. Трябва да се качите горе, да повдигнете съзнанието си и да медитирате. Аз не слизам долу, когато общувам с вас на вашето ниво. Когато някой се дави, аз му предлагам ръката си, за да го спася. Но той също трябва да ми подаде ръка и да се хване за моята. Ако аз винаги оставам на отдалечения бряг, как ще го повдигна? В такъв момент трябва да се приближа, а той трябва да протегне ръката си, така че да мога да го спася.

Въпрос: Колко време ви отне да се изкачите по духовната стълба?

Шри Чинмой: В този живот, за да изкача духовната стълба, ми бяха необходими двайсет години, въпреки че съм стигал върха в предишни прераждания. Знам за миналите си прераждания. Даже и в предишните си прераждания съм постигал осъзнаване на Бог. Другите да решат дали ще повярват в това, или не. След като в този живот постигнах висотата на нирвикалпа самадхи, пак трябваше най-упорито да медитирам двайсет години, от дванайсет годишна до трийсет и две годишна възраст. Това е най-трудният предмет, и ако човек иска да достигне до Най-Висшето, той трябва да се занимава с медитация всеки ден по осем, десет, дванайсет или повече часа. И праз цялото време това трябва да се прави най-искрено и посветено. Това е една много трудна задача.

Въпрос: До колко външният ви живот отразява вашия вътрешен живот?

Шри Чинмой: Вътрешният живот на духовните Учители е като океан, докато техният външен живот е като капчица. Но учениците и търсещите трябва да се задоволят с тази малка капка, защото тя им е повече от достатъчна. Понякога тя е твърде много за тях, даже е отвъд техните способности и възприемчивост.

Вие всяка вечер можете да ме виждате тук, там, навсякъде, но само аз зная колко много неща се случват вътре в мен. Аз може да се наслаждавам на нечие представление и то може наистина да ме радва. Но в същото време аз се занимавам и с много други неща. Аз се усмихвам, смея се, радвам се, но вътре в мен стрелите на страданието идват от учениците, от нашите Центрове, а и от хора, които въобще не познавам. Аз не зная имената им или каквото и да било за тях, но те са видели, че има място, където сърцето е малко по-голямо и изпращат своите страдания. Ако ме попитате кои са тези хора, няма да мога да ви отговоря, но на вътрешен план те идват при мен.

Въпрос: Когато казвате „АУМ“, установявате ли връзка с безкрая?

Шри Чинмой: Аум е името на Бог, представлява Бог в трите Му аспекта. „А“ представлява Бог Твореца, „У“ представлява Бог Съхранителя, „М“ представлява Бог Преобразителя. Когато мантрувам Аум, аз навлизам в най-високото си съзнание. Когато съм в истинска медитация и в такъв момент кажа Аум еднократно, аз навлизам в моето най-висше трансцендентално Съзнание, където Безкраят, Вечността и Безсмъртието играят заедно. Но ако спомена Аум, докато изнасям беседа, това не значи, че навлизам в най-висшето си съзнание и се свързвам с Безкрая. В такъв момент целта ми е друга - правя го просто, за да изпратя Светлина върху стремящите се души. И ако те искат да навлязат по-надълбоко в моето съзнание или в тяхното собствено най-висше съзнание, тогава те трябва да медитират. После, ако всички заедно в края на медитацията повторим АУМ, тогава можем да влезем в най-висшите светове.

Въпрос: Във вашата книга за астрологията говорите за борба с виталните същества. На едно място споменавате за седем същества, които идват и ви нападат. Как всъщност се борите с тези същества?

Шри Чинмой: Борбата с тях става чрез окултна сила. Те не притежават физическа сила, въпреки че могат да се проявят физически. Например могат да счупят краката на стола. Ние не се борихме на физически план, а с окултна и витална сила. Борихме се изцяло с енергия и въпреки това хората можеха да чуят звука на няколко улици от тук. Никакво човешко същество не можеше да възпроизведе такъв звук –- само виталните същества. Те са същества без физическа форма, но на фино ниво могат да приемат всяка форма, която пожелаят. Те нямат физическо проявление, но имат фино такова.

Въпрос: Ще напишете ли някога своята автобиография?

Шри Чинмой: Когато един човек стане велик, милиони истории се измислят за него. Концентрирал съм се върху много хора, смятани за велики личности, както и върху някои, които наистина са велики. За тези хора, след като станат велики, се появяват хиляди истории, но много от тях всъщност нямат нищо общо със самата личност. Приписват им се милиони неща, които никога не са им се случвали. Хората просто създават от слуховете разни случки и после тези случки намират място в биографиите им и стават факт. Но в това няма никаква истина. Просто някой е поискал да каже нещо за дадена велика личност. Много пъти хората се вдъхновяват или са прекалено емоционални и това, което казват, може също да няма никаква стойност. Затова винаги е по-добре за един велик човек, ако има достатъчно късмет, сам да напише това, което иска да каже за себе си.

Точно сега аз не искам да си губя времето, като пиша за моето детство, минало. Това изобщо няма да ви помогне да осъзнаете Бог. Аз никога не насърчавам учениците си да гледат в моето минало, защото аз съм това, което съм сега. Вярно е, че когато се вдъхновя, аз ви разказвам за моето детство и юношество, но знам, че тези сладникави истории няма да ви помогнат и една частица за вашето осъзнаване на Бог. Преди двайсет години всичко беше вътре в мен — духовен Учител, Йоги, всичко –- но по това време аз не бях Йоги за света. В Библията, когато на сватбата Мария помолила Христос да превърне водата във вино, той казал, че все още не му е дошло времето да прави тези неща. При мен също, когато бях млад, не бе дошло още времето да имам ученици. Точно сега е това време. Когато часът удари, в това време търсещите трябва да се възползват от всичко.

От истинско значение е това, което правя, откакто дойдох в Америка. Другите неща не са важни. В живота на Христос само три години са от значение. Само Бог знае какво е правил Христос, преди да стане на трийсет години. Какво виждаме или получаваме от живота му преди да стане на трийсет? Нищо! Но от трийстата до трийсет и третата си година това, което е направил, е безсмъртно. Съзнанието на земята все още високо цени нещата, които Христос направи, все още цени неговата любов и състрадание.

Ако вие, хора, мислите така: „Само да можех да науча за Христос нещо, преди да стане на трийсет години, и това ще ме спаси“, ще ви кажа следното: „Не, колкото по-малко знаете за личната, неважната страна, толкова по-добре. Отправете цялото си внимание към самата Цел“. На манговото дърво има множество клони и хиляди, хиляди листа. Но това, от което имате нужда, е плодът. Ако знаете къде се намира мангото, ще имате всичко. Защо ще ви е да знаете колко са листата на дървото? Ако сте гладни и жадни, единствено мангото ще ви задоволи, а не листата. Затова трябва да изядете вашето манго и да сте доволни.

Когато човек стане истински Учител и е в състояние да предлага Светлина, Светлината е манговият плод. Ако искате да получите мангото твърде рано, преди то да е узряло, няма да сте доволни. Така че сега аз съм мангото, Светлината. Сега е времето да погледнете в мангото, което е моето настояще, а не в листата, които представляват моето минало.

Част V — Златната лодка ¹

Скъпи деца, Златната Лодка не е моя. Тя принадлежи на Всевишния. Ние всички сме пътници в тази Лодка. Можете да си кажете, че аз съм един опитен пътник, защото съм в Лодката много по-отдавна от вас. Но искам да ви кажа, че тази Лодка принадлежи на Всевишния. Точно сега Той има само няколкостотин пътници в Нея, но ще дойде ден, когато в Нея ще пътуват седем хиляди пътници, а може би и повече. И в близко или в по-далечно бъдеще Лодката на Всевишния, в която ние всички седим сега, ще понесе към Златния Бряг на Отвъдното не само седемстотин или седем хиляди човека, но и цялото човечество. В Своята Златна Лодка Трансценденталният Всевишен ще пренесе всички ни на Златния Бряг на вечно надминаващото се Отвъдно.

Ако човешкото в мен бе благословено от Всевишния със способността да напише 208 стиха за един ден, то аз се моля на Всевишния в мен да ме дари с възможността да мога да ви предложа, мои мили деца, двайсет милиона пъти най-дълбоката и благославяща признателност на моето сърце. Вие сте моето вдъхновение и във вас е моята Цел. Проявявайки Всевишния във всеки един от вас, аз осъществявам дадената ми от Бог задача. С вас аз започнах своето пътешествие и с вас вечно ще продължа в Лодката на Всевишния Водач. Нашето пътешествие никога няма да приключи. Няма да има край пътешествието на нашия Всевишен Водач, вечния Гуру, единствения Гуру тук на земята и там в Небесата.

Човешкото в мен ще напише още много стихове. Може да се случи така, че за един ден човешкото в мен да напише повече стихове, отколкото до сега сме предложили на целия свят. Но пак искам да спомена, както много пъти съм ви казвал до сега, че количеството на тези стихове не е за сметка на тяхното качество. Всевишният в мен ми нарежда да пиша тези стихове и ви уверявам, че Той също ми дава способността да постигам и качество. Всевишният и поетът в мен вървят ръка за ръка. Всевишният е едновременно моето вътрешно прозрение и моето външно отсъждане.

Много хора могат да напишат стотици, хиляди стихове. Аз също ще напиша хиляди, ако това е Волята на Всевишния. Но божественото в мен призовава Всевишния да ме дари само с едно нещо и то е: благодарност към вас, мои деца, за това, което правите за мен, и това, което ще направите за мен през Вечността. Желая да поставя това чувство на благодарност като гирлянд около врата на всеки един търсещ трансценденталната Истина, защото всеки търсещ го заслужава.

Отново искам да повторя, че тази Лодка не е моя; това е Лодката на Всевишния. Аз съм само един по-опитен или по-напреднал пасажер в Лодката. Както винаги съм казвал, аз съм един от вас, аз съм ваш брат. Друг е нашият Баща. Аз съм се родил в това духовно семейство няколко години, преди вие да се родите, затова естествено е да съм малко по-напреднал от вас. Сага съм в такова положение, че мога да ви разказвам за Всевишния, който е нашият вечен Баща, вечната Майка, вечен Приятел, вечен Възлюбен. Опитвам се да ви науча как да израснете в самия Негов Образ. Аз ще ви покажа къде е нашият Баща и после моята работа е свършена.

Всевишният винаги е в процес на надминаване на Своето собствено еволюиращо Съзнание. Всяка секунда Той надминава границите на Своето собствено Себенадминаване. Ето защо казваме, че Бог е в процес на вечно надминаващата се Реалност, Божественост и Безсмъртие. Днес се моля на Всевишния Водач да ми даде възможността и способността да предложа безброй пъти на всеки един от вас своята изпълнена с благословия благодарност, защото всеки ученик, всеки търсещ ми дава възможността да служа на Всевишния в него. Не вие трябва да се гордеете с вашия така наречен водач на земята, а аз трябва във всеки миг да се гордея с вас и да ви предлагам своята най-душевна признателност. Вие сте тези, които ми дадохте възможността, и вие сте тези, които ме избрахте да ви служа посветено и предано.