Ти си барабанът на радостния напредък на твоя живот

Върнете се на съдържанието

Част I — Въпроси и отговори

LPJ 1e1-bg. Шри Чинмой и група негови ученици от различни части на света посетиха Виетнам през декември 1992 г. Тази книга съдържа стенограмите на отговорите на Шри Чинмой на въпроси, зададени от неговите ученици, и неговите забележки при посещението на делтата на Меконг.

Виетнам

Виетнам, Виетнам, Виетнам, Виетнам!
Ти си барабанът на радостния напредък на твоя живот.
Потоците от сълзи на плачещоти сърце вече ги няма.
Твоята лодка докосва Златния бряг.

Част I — Въпроси и отговори2


LPJ 2-15. На тези въпроси, зададени от охраната на Aspiration-Ground, беше отговорено по време на разходка с лодка по река Сайгон на 23 декември 1992 г.

Въпрос: Каква е силата, която може да бъде открита в усмивката?

Шри Чинмой: Силата, която може да бъде открита в усмивката, варира. Ако говорите за божествената сила в божествената усмивка, това е нещо най-значимо. Самата усмивка е сила. Подобно на свежо цвете, листенце по листенце тази сила може да разцъфва вътре в търсещия. През тази година на обновление 3 тази божествена сила може лесно да създаде обновление вътре в търсещия, ако обновлението все още не е там. Ако търсещият е бил атакуван от отрицателни, нездравословни, лоши сили, божествената сила в божествената усмивка може незабавно да отмени тези сили. За миг може да отнеме страданието на търсещия, който се мъчи от месеци, дори години, при условие, че търсещият искрено иска нова светлина, ново сърце и нов начин за бърз напредък.


LPJ 2,1. 1993

Въпрос: Как твоето идване тук ще се отрази на бъдещето на Виетнам?

Шри Чинмой: За моя огромна радост и изненада то вече повлия значително на бъдещето на Виетнам. Само след четири дни забелязах огромен вътрешен напредък в сърцето на виетнамците. Във външния свят може да срещна само няколкостотин виетнамци, но всяко сърце има обединяваща нишка със стотици други сърца. Така че със силата на неразделното си единство тези сърца работят заедно.

Огромният напредък, който се случи в сърцето на Виетнам, не само съм усетил, но и видял със собствените си човешки очи. Не трябва да използвам третото си око, за да го видя. Хората критикуват политиката на Виетнам. Те казват, че виетнамците все още предпочитат комунизма. Не знам какво е комунизъм, но знам какво е Бог. И мога да кажа, че Божията светлина определено работи най-мощно и най-успешно тук в земята на Виетнам. Досега виетнамският народ несъзнателно приемаше Божията светлина. Но след няколко месеца те съзнателно ще приемат божествената Светлина, която сега внасяме в сърцето и живота на Виетнам.

Въпрос: Какви черти са необходими за преобразяване на тялото?

Шри Чинмой: Има доста черти като душевност, готовност, ентусиазъм и други. Ние притежаваме тези божествени черти и ги използваме от време на време, когато чувстваме върховната необходимост да постигнем нещо. Но ако наистина искаме да преобразим физическото тяло и телесното съзнание, тогава непреклонната сила на волята е от върховна необходимост. Това е несломимата сила, която не вярва в никакви препятствия. Този вид воля идва от безусловната Милост на Абсолютния Всевишен. Божествената Милост е бащата и майката на силата на волята, за която говоря.

В момента способностите на физическото тяло са много ограничени. Но в много, много далечно бъдеще способностите на тялото ще бъде неограничени, точно както са неограничени способностите на душата. Способностите на тялото, витала, ума и сърцето определено ще бъдат неограничени — точно както способностите на душата. Само тогава Бог ще може да се прояви на земята най-задоволително.

Въпрос: Как можем да медитираме осем часа на ден?

Шри Чинмой: В момента, моля ви, не мислете за медитация по осем часа на ден. В момента мислете за медитация само за час и половина или най-много два часа на ден. Тези два часа не трябва да идват наведнъж. Можете да ги разпределите в осем отделни сесии, започвайки с петнайсет минути рано сутрин. Затова вместо да медитирате осем часа на ден, опитайте се да медитирате в осем различни часове през деня. И съхранявайте в книгата сърцето си запис на тези определени времена. Ако закъснеете с пет или десет минути, няма лошо. Но трябва да сте напълно подготвени да медитирате осем пъти на ден. Сутрешната сесия трябва да бъде поне петнайсет минути. Ако искате, можете да медитирате двайсет минути или половин час. След това вечер трябва да медитирате поне десет минути. Но останалата част от вашите медитации може да продължи само пет или десет минути или най-много петнайсет минути.

Не бройте за медитация времето, когато шофирате колата си. Ако медитирате, докато шофирате, е добре. Но тази медитация не може да се смята за сериозна медитация, защото през цялото време се концентрирате върху шофирането си и внимавате за други автомобили. Докато шофирате, определено ще медитирате за защита, за съвършенството на вашата природа и за други добри неща. Но не смятайте тази медитация за една от осемте си медитации. Също така не отчитайте като сериозна медитация времето, в което медитирате във влака.

Когато медитирате, моля, бъдете напълно сами. Ако останете в уединение, светлината на сърцето ви ще излезе напред по-бързо. И всеки път, когато медитирате, трябва да бъдете изключително искрени. Не мислете за жена си, дъщеря си, бизнеса си или нещо друго — не трябва да има дори и капчица мисъл в съзнанието ви. Просто се старайте да усетите, че във вас се разгръща нова, все още неизгряла над хоризонта зора. Това ще ви помогне да постигнете най-бързия напредък.

Въпрос: Как може човек да внесе духовност в политиката?

Шри Чинмой: В момента политиката и духовността са като нощ и ден. Но това не е по вина на политиката. Това е така, защото политиците нямат правилния подход в политиката. Нека приемем политиката като нож. В момента лошите хора използват ножа, за да намушкват и убиват други. Но ако добрите хора използват ножа, те ще разрязват плодове и ще ги споделят с другите. Духовността е мъдрост. Ако можем да внесем духовност в политиката, тогава политиката ще се използва по правилния начин.

Много е лесно да не харесваме някои политици, защото всяка секунда те се опитват да ни заблудят. Дори когато са искрени, понякога може да не знаят за какво говорят. А ако не знаят за какво говорят, тогава какво ще научим от тях? Ако учителят не знае предмета, тогава как ученикът може да се учи от него?

Но духовните хора трябва да имат търпение и, повече от всичко друго, смирение. Въпреки че някои политици се радват на това да заблуждават всяка секунда, ние няма да ги просветлим, като им счупим главите. Не! Само чрез изключително смирение, искрено смирение духовните хора ще могат да ги просветлят. Няма да се опитваме да им счупим главите — ще се опитаме да докоснем сърцата им.

Ако духовните хора не могат да общуват с политици на духовно или психическо ниво, ако не могат да внесат политиците в сърцата си, тогава те трябва да докоснат краката на политиците. Те не могат да отидат при политиците като принцове или командири, казвайки: „Ние притежаваме светлината!“. Политиците няма да им отговорят. Духовните хора трябва да се държат като майка, която знае, че детето ѝ се нуждае от мляко. Ако детето е непокорно и не слуша майка си, тя отива при него и го моли да пие, защото знае, че то силно се нуждае от мляко.

Политиците изключително много се нуждаят от светлина и е задължение на духовните хора да помогнат на политиците да видят собствената си вътрешна светлина. Това не може да се постигне на политическо или умствено ниво, това може да се постигне само на фино ниво. Като начало това означава, че трябва да разпалим пламъка на стремежа в сърцата на политиците с изключителна простота, скромност и смирение.

Въпрос: Как можем да просветлим свободното време и удоволствието?

Шри Чинмой: Просветлението означава да се откажем от грешното в нас и да приветстваме всичко, което ще ни помогне да станем по-добър човек и по-съвършен инструмент на нашия Господ Възлюбен Всевишен. Но има голяма разлика между свободното време и удоволствието. Свободното време, да кажем, е законна почивка. Работили сме много усърдно и сега се нуждаем от малко свободно време, за да си възвърнем нашата жизнена енергия и динамична способност. Понякога, когато си даваме крайно необходима почивка, други може да си помислят, че безделничим или просто водим небрежен живот. Но те грешат. След работа в продължение на осем или девет часа ние наистина се нуждаем от сън, имаме нужда от почивка. Тялото е като машина. Ако го карате да работи 24 часа в денонощието, тогава много скоро то ще се срине. Други може да ни критикуват, но по това време ние сме прави, чувствайки крайната необходимост от свободното време.

В моя случай, за да се отпусна, чета забавни, забавни книги. Вчера написах книга, наречена „Аз не съм авторът“. Така че можете да видите каква книга е била! Това е релаксация. Ако се отпускате от време на време, това прочиства ума ви, пречиства сърцето ви и ви помага да си възвърнете енергията.

Но правим сериозна грешка, ако бъркаме свободното време с потъването в удоволствията на невежеството. За духовните хора удоволствието е невъзможно и непростимо. Трябва да упражняваме свободата си разумно. Животът на удоволствие продължава няколко мимолетни секунди или най-много няколко дни. След което започват психически, жизнени, физически и други видове страдания.

Самото удоволствие не води до разруха веднага, но често води до унищожение. Ако духовните хора влязат в живота на удоволствието, ние губим физическите, умствените, жизнените и психическите си способности до такава степен, че смятаме, че е невъзможно да съживим духовния си живот. Не виждаме никаква светлина в бъдещето. Виждаме само бъдеще, което е надарено с тъмнина. Небето на нашия ум става мрачно. Всичко е изчезнало, всичко е грешно. Дървото на живота, което е трябвало да расте бавно, стабилно и безпогрешно, лежи напълно разбито от урагана на самоугаждането. Чувстваме, че няма надежда, затова просто се отказваме.

Въпрос: Защо?

Шри Чинмой: Въпросът на Унмилан е „Защо?“. Защо съм се родил? Защо душата ми си направи труда да излезе на земната арена? Защо станах търсещ? Защо трябва да живея духовен живот?

На тези въпроси всеки човек ще трябва да отговори или днес, или утре, или в близко бъдеще, или в далечно бъдеще. На тези въпроси може да се отговори само чрез задаване на друг въпрос: Защо Бог е създал този свят? Бог е създал този свят, за да усети Собствената си способност. Докато не приложим способностите си, ние не знаем колко и какви способности имаме. Божието прозрение искаше да узнае Божията действителност, Силата на Прозрението искаше да узнае истинската Сила на Действителността. Вярно е, че Бог Всезнаещият знае всичко, но този вид познание не Го удовлетворява. Той иска да знае по практичен начин — не интелектуално или по какъвто и да било друг начин — колко способности има и какви са те.

Ти тръгна на духовното си пътешествие в ранна възраст. Когато го направи, умът ти изобщо не работеше, а сърцето ти работеше само малко. Това, което работеше най-мощно по това време, беше твоята душа. Душата ти отвори всеозаряващите си очи в сърцето ти, за да го събуди и да му даде възможност да види нейната красотата и божественост. Душата пробуди сърцето за най-висшата Реалност и за най-ярката Светлина.

След като видите Светлината, въпросът е дали ще служите на Светлината, или просто ще наблюдавате Светлината и ще цените нейната красота и сила. Има много, много, много хора на земята, които са доволни само от това да виждат красотата и силата на Светлината. Но има някои, които смятат, че това не е достатъчно. Те също така искат да усетят Светлината в себе си –- те искат да прераснат в блясъка и красотата на Светлината.

След като са неразделна част от Светлината, след като са вътре в Светлината, защо трябва да правят нещо друго? Вие сте вътре в лодката, така че дори и да спите дълбоко, лодката ще ви отведе до местоназначението. Но ако сте дълбоко заспали, няма да можете да постигнете нищо. Въпреки че сте вътре в Светлината, все още можете да постигнете много, като се движите наоколо. Можете да помагате на Светлината и да я вдъхновявате да увеличава собствената си Безкрайност.

Всеки миг трябва да правите нещо за най-висшето в себе си, което е върховната Висота. Каквото и да почувствате като най-висшето в себе си, е истинското Най-Висше. Всеки ден трябва да сте във връзка с истинското Най-Висше и да му служите, трябва да му се молите за собствената му победа. Външно може да звучи нелепо да се молите на Най-Висшето за собствената му победа. Какво може да попречи на Най-Висшето да преминава от слава към слава? Какво може да попречи на Най-Висшето да постига успех всеки път? Но това не е въпросът. Най-Висшето се нуждае от нашата оценка, възхищение, обожание и любов. Или можем да кажем, че се нуждае от нашата готовност за единство - нашето единство с неговата Воля и желанието ни да видим, че тя винаги е удовлетворявана във и чрез нас и е способна да проявява собствената си Божественост във и чрез нас.

Много пъти се случва така, че само когато безсмъртните богове и богини са оценени и обожавани, те упражняват своята сила. В противен случай те остават в латентно състояние. Стихотворението Савитри на Шри Ауробиндо започва: „Беше часът, преди боговете да се събудят“. Неговите критици попитаха: „Кой е часът, когато боговете спят?“. Боговете не спят, само че те работят безшумно. По подобен начин Бог не спи вътре в нас. Но ако се стараем да Го удовлетворяваме и осъществяваме съзнателно, в този момент Той е в състояние да направи много повече във и чрез нас.

Така че, когато изпълняваме многообразните си ежедневни дейности, трябва да чувстваме, че не е достатъчно да сме неразделна част от Най-Висшето. Ние също трябва да сме готови всеки миг да удовлетворяваме и осъществяваме Най-Висшето. Има много хора, които погрешно мислят, че да видиш означава да станеш. Не, първо трябва да видим и след това да помагаме и да служим на прозрението. Душевно и всеотдайно всеки миг трябва да служим на Прозрението и Реалността, които сме приели за Най-Висши. За да изпълните всички тези неща, вие се появихте на бял свят.

Въпрос: Как можем да заглушим цинизма на ума?

Шри Чинмой: За съжаление умът цени три разрушителни сили. Дори когато човешкият ум види, че тези сили го унищожават напълно, той все още не иска да се отърве от тях. Тези три разрушителни сили са съмнение, подозрение и цинизъм.

Когато ценим съмнението, това е, като да отрежем единия си крак. Когато ценим подозрението, това е, като да отрежем другия крак. Ако краката ви бъдат отнети, сърцето ви все още може да работи. Но когато цинизмът навлезе в сърцето от ума, в този миг сърцето го няма — вътре вече няма нищо. Сърцето-цвете е разкъсано на парчета. Градината на сърцето е унищожена и малкото цвете, което имате в сърцето, също е напълно унищожено.

За да заглушим цинизма на ума, трябва да призовем суперсила. Тази суперсила не е като атомна или водородна бомба. Не! Абсолютната суперсила тук е вярата — вяра в себе си и вяра в Бог. Когато казваме, че вярата може да мести планини, това е напълно вярно.

Лесно е да имаме вяра в Бог. В мига, в който мислим за Бог, веднага се сещаме за някой по-велик от нас — някой, който знае безкрайно повече от нас и който може да постигне неща, които ние не можем да постигнем. Така че е много лесно да имаме вяра в Бог.

Но да имаме вяра в себе си е най-трудното нещо. Понякога чувстваме, че нашата арогантност, надменност и упорити качества са нашата вяра в себе си. Много, много пъти съм виждал това в своите ученици. Върхът на глупостта е да мислим, че надменността и арогантността представляват нашата безрезервна вяра в собствените ни възможности. Вярата не е такава. Вярата е нещо, което постоянно ни напомня за собствената ни божественост, докато арогантността не ни напомня за нашата божественост. Вярата е нещо, което носим в себе си и което е в процес на превръщане в безкрайност. Тя е неразделна част от нашата собствена божественост.

Не можем да имаме вяра в себе си, ако през цялото време мислим за миналото. „Вчера не бях добър човек. По миналия ден бях по-лош, а по предния ден бях невъзможен.“ Ако тези идеи влязат в съзнанието ни, веднага трябва да ги изхвърлим. Трябва да заявим непоклатимо: „Не, не бях това“. Ако умът ни каже, че сме направили това и онова лошо нещо, трябва да кажем: „Не! Ти си лъжец. Не съм го направил! Аз не съм такъв човек. Аз само вървя напред, гмуркам се навътре и се извисявам нагоре. Имам такава вяра в себе си“.

Как да получим този вид вяра? Има два начина. Единият начин е, като докосваме Нозете на нашия Абсолютен Всевишен и като плачем безпомощно като дете за нов живот, за да Го радваме, да Го осъществяваме и да Го проявяваме. Другият начин е чрез предлагане на благодарност. Трябва да кажем: „Въпреки че съм лош, макар че станах безполезен, все пак Ти не се отказа от мен, Ти все пак ме направи избран инструмент. Ако се беше отказал от мен, не бих могъл да остана в Твоята лодка дори за един ден“. Ако чувстваме това, тогава благодарността трябва да излезе напред.

Така че или чрез проливане на поток от душевни сълзи, или чрез предлагане на благодарност, благодарност, благодарност можем да върнем изгубената си вяра. Тогава цинизмът на ума ще бъде озарен и умът ни ще прерасне в единството и пълнотата на нашето устремено сърце. В този момент ще видим новото дърво на вярата с най-красиви цветя и аромат, което расте в градината на нашето сърце.

Въпрос: Тук на земята ние домакини ли сме, или гости?

Шри Чинмой: Ние сме и двете. Когато тръгваме по пътя на живота си, ние влизаме в сърцето на Майката Земя и ѝ даваме това, което имаме. Поради безкрайното си състрадание Майката Земя поема върху себе си всички добри и лоши качества — най-вече лошите качества, които ѝ предлагаме. Тя не остава настрана. Тя приема всички страдания и лоши, разрушителни качества, които ѝ предлагаме, и след това ги дава на Бог Отеца. Така че по това време Майката Земя е домакин, а ние сме гости.

Но докато се развиваме духовно по силата на нашия стремеж и посветеност, ние постепенно сменяме ролите си. Докато се молим и медитираме, ние получаваме светлина отгоре в безгранична мяра и влизаме във висшите светове. Тогава започваме да играем ролята на домакини. Духовните Учители от най-висок порядък винаги са домакини. След като започнем да играем ролята на домакини, вече не можем да сме гости, докато сме на земята.

После, след като изиграем задоволително ролята си на земята, влизаме в Рая и отново ставаме гости. Божественият мир, светлината, блаженството, силата и всички останали висши божествени реалности стават наши домакини. Влизаме в тях, за да получим от тях повече светлина, повече обич, повече благословии — високи, по-високи, най-високи мечти от Небето.

Въпрос: Напълно необходима ли е добрата физическа форма за напредъка?

Шри Чинмой: Някои от духовните Учители от героичното минало не са вярвали в добрата физическа форма. Но на нашия път добрата физическа форма е от първостепенно значение, тя е от абсолютна необходимост.

Физическото не работи самостоятелно. Тялото, виталът, умът, сърцето и душата вървят заедно. Нека да кажем, че ходите или бягате душевно. Всеки път, когато поемате дъх, усещате свежест и обновление. В същото време душата ви мечтае за ново прозрение и сърцето ви също участва, гледайки дали някой е пред вас, или точно зад вас. А виталът е пълен с ентусиазъм. Така че можете да видите как физическите упражнения, изпълнявани в душевно настроение, могат да помогнат на цялото същество.

Без значение на колко години сте, ако искате да постигате напредък в духовния си живот, ако искате да постигате напредък в своя витал, ум, сърце и душа, тогава физическата подготовка е абсолютно необходима. Ако физическото се провали, всичко се проваля. Физическото е храмът. Ако няма храм, не може да има и олтар. Случило се е така, че съм духовен Учител, но работя толкова усилено, за да поддържам физическа си форма. Ако съм в добра физическа форма, знам, че ще получа огромна радост. Не съм физически съвършен. Имам толкова много болки в гърба и коляното. Но все пак тренирам всеки ден. Завърших 13 книги, откакто напуснах Ню Йорк и нарисувах 4000 малки птици. Ако бях прикован към леглото, ако тялото ми беше опустошено от болка, не бих могъл да направя тези неща.

Моля всеки един от моите ученици да се упражнява или да тича, за да поддържа тялото в добра форма по какъвто и начин можете. Ако наистина сте в добра физическа форма, тогава ще можете да мислите по-ясно в умствения свят, а също и психически ще можете да постигнете много неща, които иначе не бихте могли да постигнете.

Добрата физическа форма не означава да имате най-силно тяло. Няма да станем борци или боксьори. Не, не, не! Ние само искаме да поддържаме тялото в добра форма, за да можем да ставаме рано сутрин, за да се молим и медитираме. В противен случай е много лесно за ума да ни убеди да останем в леглото. Някой ще се опита да стане рано сутринта, защото съквартирантите му стават по това време. Но тогава умът ще излезе напред и ще каже: „Кой се интересува от тяхното мнение? Знам колко добри са моите съквартиранти, знам колко са велики. Нека медитират толкова дълго, колкото искат. Вече съм на 20 милиона мили пред тях“. Ето как се убеждаваме да спим и хъркаме!

Ние твърдим: „Лесно мога да стана в шест часа, за да се моля и да медитирам само че не искам“. Но ние не сме в състояние да станем, въпреки че се убеждаваме много хитро, че можем.

Някои хора казват: „Денят, в който медитирам добре, е денят, в който всички враждебни сили ме нападат. Кучето е зад вратата и спи дълбоко. Но ако отворя вратата, тогава то ще се събуди и ще ме ухапе. Така че най-добре е да не отварям вратата“.

Но това е погрешно отношение. Къщата принадлежи на Абсолютния Всевишен, нашия Небесен Баща. Кучето наблюдава дали идваме с вдъхновение и стремеж. Ако то види, че идваме, тогава веднага ще стане и ще ни покаже къде е неговият Господар, Всевишният.

Въпрос: Как можем да преодоляваме ограниченията на ума всеки миг?

Шри Чинмой: В ежедневните си упражнения често използвам тежести. Тежестите означават тежест. Когато си в ума си, все едно си поставил тежък товар върху главата си. Цялата ти глава се чувства тежка. Ти си един от хората, които правят машини за упражнения за мен. В днешно време правиш машини с еластични колани. Вместо да се вдига нещо тежко, се извършва разтягащо движение. Това е, което трябва да направиш с ума.

Преди се занимаваше с тежести. Мислеше за ума си като за тежък товар и той те измъчваше. Но сега трябва да се опиташ да почувстваш, че умът е като еластичен колан. Опитай се да почувстваш, че е нещо много фино, много леко — по-леко от най-лекото.

Напредъкът на ума ще дойде само чрез разтягане и разширяване на ума. Умът непрекъснато ни обвързва. Казва ни: „Имам само толкова сила. Мога да правя само това или мога само онова“. Сърцето, от друга страна, непрекъснато се разширява. Винаги ни казва, че няма ограничение за това, което можем да направим, за да изпълним Божията Воля. Така че, за да преодолеем ограниченията на ума, трябва да разглеждаме ума като нещо, което може да бъде разширено като сърцето, а не като нещо, което може само да ни обвърже. Само тогава умът може да постига напредък, тъй като разширяването означава напредък.

Умът може да тича много бързо като елен. Той притежава най-бързата скорост. В този миг съм тук, в следващия миг умът ми ме отвежда в Читагонг. Но не е достатъчно умът просто да тича бързо. Той също трябва да вземе сърцето със себе си. Ако умът сам отиде в Читагонг, ще видя само някои счупени колиби. Но ако към него добавим сърцето и душата, ще оценя и красотата на Читагонг и неговите хора. Така че, когато завеждате ума някъде, трябва да носите сърцето вътре в него. Трябва да усещате, че умът лети като птица в небето на сърцето — сърцето на стремежа, сърцето на радостта и сърцето на загрижеността.

Въпрос: Кога животът на търсещия се превръща в Божие Игрище?

Шри Чинмой: Нашият тенис корт в Ню Йорк е нашата Земя на Стремежа. Когато стъпя на тенис корта, дори с обикновения си човешки ум — да не говорим за сърцето и душата ми — чувствам нещо много свято. Целият район, в който бягам и играя тенис, непрекъснато се стреми и расте. Всеки ден там виждам нова надежда и нова зора.

Искате животът ви да бъде Божие игрище. Това означава, че искате да бъдете най-добрият инструмент на Бог, така че Той да може да играе във и чрез вас всеки миг. Ако искате Бог да играе във и чрез вас във всеки един момент, тогава трябва да Му дадете всичко, което имате — вашите положителни и отрицателни качества.

Трябва да дадете на Бог вашето желание, стремеж, глупост и мъдрост. Може би си мислите, че е по-добре да дадете на Бог само своята чистота и стремеж. Но когато Бог дойде при вас, Той не казва: „Дайте ми само вашите добри качества. Вашите лоши качества запазвате за себе си, защото нямам време да се справя с тях“. Той иска всичките ви качества.

Когато Бог застане пред вас и каже: „Дайте ми това, което имате!“, няма време дори да мислите дали да дадете на Бог цвете, или чаша вода. Веднага трябва да дадете всичко, което имате. Ако се опитате да дадете на Бог само вашите добри качества, мислите ли, че Той ще бъде заблуден? Мислите ли, че Той ще каже: „О, Пулак е толкова добър и чист!“ Не, не, не! Бог ще каже: „Пулак е такъв мошеник! Той крие нещо от мен — или защото е много ценно, или защото е много лошо“. Така че, ако искате животът ви да бъде Божие игрище, незабавно дайте на Бог всичките си слабости заедно с вашите силни и добри качества.

Има и друго нещо, което трябва да направите. Опитайте се да почувствате, че сърцето ви е огромна детска площадка и че вътре на тази площадка има специално и свещено място, където Бог обича да играе. Това избрано място е във вашия жизнен дъх. Всеки път, когато вдишвате или издишвате, опитвайте се да почувствате, че дъхът, който вдишвате или издишвате, е за Бог. Когато вдишвате добри мисли, трябва да усещате, че тези добри мисли са за Бог. А когато издишвате небожествени мисли, трябва да почувствате, че тези небожествени мисли също са за Бог. Не е нужно да броите колко добри мисли сте вдишали или колко лоши мисли сте издишали. Не! Само трябва да помните, че добър или лош, всеки ваш дъх е само за Бог.

Животворният дъх на търсещия е специалното място в градината на сърцето му, което Бог приема като свое. Ако всеки миг съзнателно, всеотдайно и безусловно можем да даваме на Бог своя жизнен дъх, изпълнен с любов и благодарност, тогава нашето сърце ще се превърне в Божие игрище.

Въпрос: Каква ще е съдбата на човечеството през следващото десетилетие?

Шри Чинмой: В новогодишното си послание тази година дадох посланието за обновление. На Бог му бяха нужни много, много години, за да създаде това обновление. Нужни Му бяха много, много години, за да създаде тази конкретна година.

Повече няма да има разрушителен танц. Няма да има трета световна война. Вече е изчезнала една суперсила. Все още съществува една суперсила, но тази суперсила може да действа само в малки, малки държави и малки села. Това е така, защото ООН — или можете да го наречете силата на сърцето на света — става безкрайно, безкрайно по-мощна от силата на ума.

Силата на ума е доминирала векове наред. Но идва времето, не само във външния или политическия свят, но и във вътрешния свят на моите ученици, когато силата на ума ще се предаде. По едно време силата на ума беше много непокорна, но сега силата на ума се предава на силата на сърцето.

Яснотата и светлината вече започнаха да цъфтят. Всеки ден и всеки час тази яснота и тази светлина ще се увеличават в сърцата ни. И по силата на собствения ни стремеж от сърце ще можем да предлагаме тези качества на света като цяло.

Сега ми стана изключително ясно, че духовният живот върви само в една посока. Няма да има обратен завой. Преди ходехме бавно, предпазливо и колебливо. Но сега виждам ясно, че нашата спасителна лодка плава уверено към местоназначението. Вече не трябва да вървим предпазливо и внимателно. Можем да продължаваме толкова бързо, колкото искаме, при условие, че усещаме необходимостта да стигнем до нашата крайна цел възможно най-скоро, за да можем да започнем нов живот и ново пътуване. Няма край на нашето пътуване и край на нашата търсена цел.

Преди този нов живот ни молеше или се опитваше да ни принуди да дойдем при него. Сега се предадохме на новия живот и той ни отвежда до нашата вечно надминаваща се цел. Отсега нататък ще виждаме само песента и танца на божествените сили. Небожествените сили са изчерпани. Те вече са започнали да се предават на божествените сили и са готови да се подчиняват на волята на божествените сили.

Въпрос: Как можем да получим допълнителна енергия?

Шри Чинмой: Можете да получите допълнителна енергия от много неща, но най-лесният начин е да я получите от отлитащия миг. Умът ви казва, че има шейсет минути в един час. Но забравете какво твърди умът. Вместо да казвате, че един час приютява шейсет минути, почувствайте, че една минута приютява един час. Мислете, че във всяка минута има много, много часове.

Когато си лягате, чувствайте, че ще си почивате поне десет или двадесет часа. Дори ако получавате само половин час почивка, мислете за това като за десет часа. Щом си помислите за десет часа, сещате се за Вечността. Но ако си мислите, че сега е два часа през нощта и алармата ви ще се включи в пет или шест часа, тогава сте обречени.

Едно дете може да си мисли, че няма способността да вдига тежък товар, но майката знае, че детето има такава способност. Тя трябва само да го убеди в това. По същия начин трябва да убедите ума, че той има способността да въплъти количеството почивка, от което се нуждае физическото тяло. Вие не заблуждавате ума, а само го просветлявате и го карате да усети каква част от реалността е способен да задържи.

Ако всеки път, когато си почивате, чувствате, че ще почивате десет или дванадесет часа, тогава умственото напрежение веднага ще изчезне. Когато напрежението изчезне от ума, той се отпуска и се разширява. Разширяването означава възприемчивост. И ако има възприемчивост, няма да сте уморени, когато станете. Умората остава в тялото само когато нашата възприемчивост е много ограничена. Ако възприемчивостта е налице, след пет минути можете да извлечете от космоса неограничената енергия, от която се нуждаете.

Така че можете да получите неограничена възприемчивост, като използвате мъдрост вместо обикновена интелигентност. Мъдростта ни позволява да видим безкрайното вътре в крайното. Много е лесно да се види крайното вътре в безкрайното. Но трябва да знаем, че безкрайното е и вътре в крайното. Кришна, Буда, Христос, Рамакришна и други велики духовни фигури са имали физически тела. Но вътре в телата им е имало нещо безгранично. Тяхната ограничена рамка е съдържала безкрайността. По същия начин океанът се състои от безброй капки, но всяка капка олицетворява необятния океан. Не можем да отделим капките от океана, ограниченото от неограниченото. Те са неразделни.

Част II

Въпрос: Каква е ползата от посещаването на различни страни?4

Шри Чинмой: Всяка година отиваме на различно място, където даваме и получаваме. Ние даваме нашите стремежи на хората в страните, които посещаваме, и те ни дават своите осъзнавания. Опитът, който сърцето и душата на Виетнам са натрупали през вековете, и всички неща, за които са им били нужни години и години, за да осъзнаят, получаваме в рамките на няколко седмици. Това е като родителите, на които им отнема много време да построят къща, а след това децата им я ползват.

Така че идваме да дадем нещо и да научим нещо. Ние им даваме това, което имаме и каквото сме, и научаваме от тях, каквото могат да предложат.


LPJ 16. На този въпрос бе отговорено в хотел „Норфолк“ в град Хо Ши Минк.

Изказване на Шри Чинмой по повод посвещаването на делтата на Меконг като Делта на мира на Шри Чинмой:5

Хо Ши Мин, прекланям Ви се. Вие сте бащата на нацията, освободителят на нацията и най-висшият мечтател на нацията. Мъдростта на ума Ви и състраданието на сърцето Ви ще блестят завинаги в сърцето на всеки виетнамец.

Имахте нещо, което е толкова рядко срещано при хората: видяхте и почувствахте, че всеки човек има нещо добро в себе си. На повечето хора им е изключително трудно да видят някакви добри качества във враговете си. След като считаме някого за свой враг, не виждаме нищо добро в него. Но Вие притежавахте онази рядка мъдрост, която Ви позволяваше да виждате добри качества дори в най-лошите си врагове.

След като освободихте страната си и я направихте независима, взехте светлина от американската Декларация за независимост, която беше прозрението на президента Джеферсън.

Французите се опитаха да доминират във вашата страна и Вие се бихте толкова упорито срещу тях. Накрая ги изхвърлихте от любимата си страна. Но по време на вашето встъпване в длъжност вие се вдъхновихте от посланието им относно правата на човека. Никое човешко същество на земята няма да може да направи това, което вие сте направили за човечеството.

Идвам от Индия, аз съм син на майка Индия. Тук във Виетнам чувствам много силно присъствието на Майка Индия. Простотата на живота и чистотата на сърцето са двете най-важни качества, които една държава може да притежава. Тези две божествени качества ми доставят най-голяма радост, тъй като търся истината и обичам мира. Усещам тези качества в Индия, както и тук.

Изключително, изключително съм благодарен на властите тук, че позволиха името ми да бъде тясно свързано с вашите постижения и с вашето прозрение за утрешния напредък. Когато живеем в ума, се караме и се бием. Но когато живеем в сърцето, ние обичаме само защото чувстваме, че всички сме част от едно световно семейство. Ако можем да живеем в сърцата си, в нас ще има мир и ще има хармония в света. Тогава ще сме постигнали всичко.

Тук предлагаме посветеното си служене на Виетнам и се молим на Бог да ни благослови с мир. Мирът може да бъде намерен във вътрешното ни съществуване. Това не е нещо, което можем да видим, това е нещо, което можем само да почувстваме и в което да израстваме. Един американски генерал, в различен контекст, веднъж каза за Вашите вой-ници, че присъствието им винаги е било усезаемо, но никъде не са могли да бъдат открити. Мирът също е такъв.

Виетнам, ти страда. Твоето страдание беше безкрайно. Отново, ти си тази, която ще може да предложи радост и щастие на света. Ти си избраната държава, тъй като страната, която е пострадала най-много, е правилната страна, която да предложи радост на човечеството. След най-тъмната нощ виждаме красотата и светлината на деня.

Виетнам, обичаме те и те обожаваме, защото си истински вярваща, обичаща и насърчаваща световния мир.


LPJ 17. 28 декември 1992 г.

Тази книга може да бъде цитирана с помощта на цитиращ ключ lpj
Creative Commons License
Това произведение е лицензирано под Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.