Молитва

Какво е молитвата? Молитвата е притежание. Какво е молитвата? Молитвата е отречение. Какво е молитвата? Молитвата е осъществяване.

С човешката си молитва ние притежаваме. С божествената си молитва се отричаме. С върховната си молитва осъществяваме – ние осъществяваме Волята на Всевишния душевно, безрезервно и безусловно.

Човешката молитва гласи: „Господи, дай ми“. Божествената молитва гласи: „Господи, вземи ме“. Върховната молитва гласи: „Господи, дай ми, ако такава е Волята Ти; вземи ме, ако такава е Волята Ти. Само това имам да Ти кажа: аз съм целият за Теб, само за Теб“.

Човешката молитва е: „Господи, дай ми каквото имаш и ме ощастливи“. Божествената молитва е: „Господи, вземи ме заедно с всичките ми притежания и ме ощастливи“. Върховната молитва е: „Господи, в мен и в другите радвай Себе си само по Свой начин и така ме ощастливи“.

Молитвата на земята е бавно надигащ се плач. Молитвата на Небесата е бързо разширяваща се усмивка. Земята се моли за безсмъртния живот. Небесата се молят за вечното удовлетворение. Земната молитва е Съвършенството на Божията Красота. Небесната молитва е Удовлетворението на Божия Дълг.

Молитвата има душевен брат – медитацията. Бог на молитвата е високо горе. Бог на медитацията е дълбоко вътре. Бог на молитвата е величие и доброта. Бог на медитацията е пълнота и единство. Молитвата е най-силният устрем в живота на търсещия. Медитацията е най-трайната широта в сърцето на търсещия.

Когато се моля, аз говоря на Бог предано. Когато медитирам, Бог ми говори с обич. Така се наслаждаваме на нашия плодотворен разговор.

С моята молитва аз отивам при Бог. Отивам при Бог и Му казвам какво може Той най-състрадателно да направи за мен. С моята медитация аз водя Бог при себе си. Бог идва при мен и ми казва какво мога аз радостно да направя за Него.

Молитвата е забележителен успех на човечеството. Медитацията е непрестанен напредък на божественото. Крайната цел на молитвата е Звънката Слава на Божията Безкрайност. Крайната цел на медитацията е Безмълвната Красота на Божията Вечност.

Част I — О, мой Водачо Любими

MPB 2-15. През първите три дни на август 1978 г. Шри Чинмой отправя поредица от молитви към своя Любим Водач след медитациите си в Центъра, в църквата на Центъра, в ООН, в спортната зала на 144-та улица и на пистата на средното училище в Джамейка. Тези молитви са отпечатани тук.

Аз не зная²

О, мой Водачо Любими, аз не зная за какво се моля. Ала зная, че се моля на Теб, на Теб, на Теб.

О, мой Водачо Любими, аз не зная за какво медитирам. Ала зная, че медитирам върху Теб, върху Теб, върху Теб.

„Дете на Моето Безсмъртие, ако знаеш, че се молиш на Мен и медитираш върху Мен, не е нужно да знаеш за какво се молиш и за какво медитираш. Щом плачът на сърцето ти е искрен и щом е искрена усмивката на сърцето ти, Аз искам да ти кажа за какво се молиш и за какво медитираш. Ти се молиш за Състраданието на Моята Вечност и медитираш за Прозрението на Моята Безкрайност.“

Искам да се съмнявам³

О, мой Водачо Любими, аз искам да се съмнявам. Искам да се усъмня в подозренията си към способностите на другите. Искам да се усъмня в подозренията си към висотата на техния стремеж и трайността на тяхната посветеност. Всеки път, когато се съмнявам в другите, аз помрачавам чистите им сърца. Като помрачавам техните чисти сърца, аз смалявам собствените си ограничени способности за стремеж и посветеност. Затова, о, мой Водачо Любими, искам да се съмнявам в подозренията си към другите и така да заличавам и просветлявам миналите си грешки.

О, мой Водачо Любими, аз искам да се страхувам от тигъра на моето невежество, който е право пред мен и се готви да ме погълне. Преди да ме е погълнал, аз искам да се затичам към Теб за Твоята незабавна Закрила. Ако не се страхувам от свирепия тигър на моето невежество, то няма да тичам към Теб за Твоята винаги състрадателна Закрила. Затова, като начало, искам да се страхувам от всепоглъщащия тигър на моето невежество. Аз зная, Закрилата и Състраданието Ти не само ще ме спасят, но и ще ми дадат способността да премахна напълно самото съществуване на тигъра на моето невежество.

Аз благоговея пред Теб⁴

О, мой Водачо Любими, аз благоговея пред Теб, но не защото си вечно велик. Обичам Те, но не защото си върховно добър. Благоговея пред Теб, защото, ако не благоговея пред Теб, животът ми ще е невъзможен дори и за кратък миг. Обичам Те, защото ако не Те обичам, сърцето ми незабавно ще спре. Благоговението ми е моята единствена храна, любовта ми е моята единствена насита.

Аз съм щастлив⁵

О, мой Водачо Любими, аз съм щастлив, защото вчера извървях пътя си в моя живот на желания.

Щастлив съм, защото днес започнах да изкачвам висотите на моя живот на стремеж.

Щастлив съм, защото от утре ще уча в Твоето Училище на Осъзнаването.

Величие и доброта⁶

О, мой Водачо Любими, кажи ми едно нещо. Наистина ли той е велик, защото е постигнал нещо значително в живота си? Наистина ли е добър, защото е дал нещо ценно на човечеството? За мен велик е само този, който благоговее пред Твоята трансцендентална Висота. За мен добър е само този, който обича Твоята всеобхватна Красота.

„Дете Мое, ти си напълно прав. Просто да станеш нещо не е величие, просто да дадеш не е доброта. Ти можеш да изградиш твоето величие, като станеш едно с плача на сърцето си. Можеш да изградиш твоята доброта, като станеш едно с усмивката на живота си. Величието е единство, което израства и сияе. Добротата е изпълване, което удовлетворява и обезсмъртява човешкото в божественото и божественото в човешкото.“

Слънцето на Справедливостта, Океанът на Състраданието⁷

О, мой Водачо Любими, дарба имам, нагласа ми е нужна.

С моята необикновена и изключителна дарба аз съзрях Слънцето на Твоята Справедливост. Сега искам да видя Океана на Твоето Състрадание с моята душевна нагласа за предаване.

Милиони хора на земята се стремят да зърнат Слънцето на Твоята Справедливост. Уви, те търпят тежък провал. Аз самият го сторих, изпълних голямата задача. Ала зная, че дотогава, докато не видя Океана на Твоето Състрадание, животът ми ще остава без спасение, в сърцето ми ще липсва съвършенство, а душата ми ще е отчаяно лишена от удовлетворение.

Затова, о, мой Водачо Любими, това, от което се нуждая сега и завинаги, е Океанът на Твоето Състрадание. В него е всичко – реалността на моята мечта и мечтата за моята реалност.

Невъзможното⁸

О, мой Водачо Любими, беше време, когато усещах невъзможното. Ти си всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ, и все пак аз усетих Твоите мъчителни болки в лишеното си от стремеж сърце.

Беше време, когато виждах невъзможното. Виждах със собствените си очи как космическите богове ми завиждат за моята духовна висота.

Беше време, когато чувах невъзможното. Чувах направо от обитателите на висшите светове, че Твоето пълно проявление ще си остане завинаги далечна цел.

Сега ще дойде време, когато най-после ще се превърна в невъзможното. Ще стана още един съвършен Бог, като Теб.

Аз търся⁹

О, мой Водачо Любими, погледни ме само веднъж. Аз Те търся тук на земята и там в Небесата. Търся Твоето Всевиждащо Око и Твоите Състрадателни Нозе.

„Дете Мое, виж, виж! И Аз те търся – търся твоето все по-възприемчиво сърце.“

Постижение и щастие¹⁰

О, мой Водачо Любими, кажи ми каква е разликата между постижение и щастие.

„Дете Мое, постижение е да си постоянно всеотдаен, а щастие е да станеш Бог веднъж завинаги.“

О, мой Водачо Любими, каква е разликата между всеотдайността и превръщането в Бог?

„Дете Мое, всеотдайността е плодоносна усмивка и душевен плач: плач на Вечността и усмивка на Безкрайността. Превръщайки се в Бог, божествено влюбеният казва на Любимия Водач: „Господи, най-после дойдох при Теб, за да Ти дам себе си – душа, сърце, ум, витал и тяло. Всичко, което имам и което съм, аз ти давам предано, безрезервно и безусловно, и също така постоянно.“ В отговор Господът Обичен казва: „Дете Мое, вярно е, отсега нататък можеш да Ме наричаш свой, наистина свой. На всяко ниво на Моето Съзнание, във всеки свят, в който съм Аз, в цялата Моя Вселена, за теб има много потайно, много свято и много значително място. Тук на земята, там в Небесата, ти ще останеш завинаги Мой несравним инструмент, Мой вечно безпримерен Избор. В теб, чрез теб, Аз ще разкрия Себе си и ще осъществя Себе си. Ще удовлетворя Света на Моето Прозрение и Света на Моята Реалност само в теб и чрез теб, единствено чрез теб. Отсега нататък ти ще си за Мен източникът на несравнима радост, на несравним успех и на несравним напредък в израстващата и сияйна Реалност-Прозрение на Моята Вечност. Във всичко, което Аз правя и във всичко, което казвам, твоят жив дъх ще блести ярко и непрестанно.“

Нуждая се от Теб¹¹

О, мой Водачо Любими, нуждая се от Теб – не поради неспособността си, не поради неискреността си, не поради несигурността си, не поради нечистотата си.

О, мой Водачо Любими, нуждая се от Теб поради значението, което си ми отдал в Твоето вселенско Прозрение и вселенско Проявление.

Моите приятели, моите врагове¹²

О, мой Водачо Любими, приятелите ми съзнателно ми помагат да Те осъзная. Моите врагове несъзнателно ми помагат да преобразя тъмната си човешка природа. Моля Те да ми кажеш дали моите приятели са по-важни от враговете ми или враговете ми са по-важни от приятелите?

„Дете Мое, няма място за сравнение! Несъзнателната помощ не струва много. Несъзнателната помощ не заслужава похвала, да не говорим за благодарност. Ако обаче помощта е съзнателна, то тя заслужава не само похвала, но и благодарност. Затова отправяй благодарност само към истинските си приятели, които ти помагат съзнателно. Но тъй като все пак получаваш помощ от враговете си , макар и несъзнателна, ти им се усмихни душевно, ако ги срещнеш по пътя. Не е нужно и да се отбиваш от пътя си, за да търсиш своите приятели някъде в Моето творение. Просто им поднеси мълчаливо благодарното си сърце.

Все пак има само един истински Приятел, един вечен Приятел, и това съм Аз. От Мен получава всеки това, което му е нужно, за да отиде отвъд тъмната си животинска природа и да Ме осъзнае. Аз съм този, който ти помага да осъзнаеш Мен чрез човешките си приятели. Аз съм този, който играе ролята на приятелството от незапомнени времена. Тъй като не Ме виждаш, тъй като не можеш да Ме разбереш в материалното, добре е да си винаги благодарен на така наречените си приятели. Твоите приятели са тези, които постоянно ти помагат да Ме осъзнаеш. Осъзнаването е единство, вечно единство, и в Мен е твоят вечен живот на единство. Този, който ти помага да Ме осъзнаеш, е твой приятел в единството и Мой благословен, плодоносен избран инструмент.“

Предаването е от първостепенно значение¹³

О, мой Водачо Любими, аз зная, че за успеха в живота на желанията решителността е от първостепенно значение. Аз зная, че във вътрешния живот, в живота на стремежа, пълното ми предаване на Твоята Воля е от първостепенно значение. Но как, мой мили Господи, да придобия това предаване? Как да Ти се предам така?

„Дете Мое, ти знаеш какво си сега – въплъщение на невежеството. И знаеш също какво мисли за теб твоята душа, в какво тя чувства, че ще се превърнеш накрая. Душата ти знае в какво ще се превърнеш накрая. Макар сега да си въплъщение на невежеството, твоята душа знае, че един ден ще станеш Мой съвършен инструмент. Ала искам да ти кажа, че ще станеш не само Мой съвършен инструмент, но и нещо повече. Ти ще станеш като Мен – още един Бог. Знаеш, че това творение е Мое, всеобхватното Прозрение е Мое, трансценденталната Реалност е Моя, но ще дойде ден, когато всичко ще е твое. Също като Мен ти ще си притежател на вселената, обитател на вселената, господар на вселената. Щом знаеш, че накрая ще станеш друг Бог, можеш засега да се предадеш напълно. За няколко дни, за няколко години или за няколко живота можеш да се опиташ да предадеш волята си на Моята Воля.

Не, не става дума за възможност, става дума за неизбежност. Твоят живот на невежество ще изчезне и нова Светла Мъдрост ще проникне във вътрешното ти същество. Тогава ще станеш като Мен, дете Мое, още един Бог. Затова сега играй своята роля. Направи предаването си безрезервно, пълно и непрестанно. Това, което ще получиш в замяна, е далеч, далеч отвъд въображението ти. Затова сега направи каквото трябва, просто стани Мой напълно предаден инструмент. Твой ще е животът на Моята Безкрайност. Твоя ще е любовта на Моята Вечност. Твои ще са успехът, удовлетворението и съвършенството на Моето Безсмъртие.“

Първокласни, второкласни и третокласни ученици¹⁴

О, мой Водачо Любими, аз съм Твой ученик. Моля те, кажи ми дали съм Твой първокласен, второкласен или третокласен ученик. Кажи ми.

„Дете Мое, няма да ти кажа направо дали си Мой първокласен, второкласен или третокласен ученик. Ще ти кажа обаче кои са първокласните, второкласните и третокласните Ми ученици. Така ще разбереш към коя категория принадлежиш.

Третокласните Ми ученици са тези, на които съм дал пълна свобода. Те правят всичко, което искат да правят. Казват всичко, което искат да казват. Стават каквито искат да станат. Аз съм им дал пълна свобода. Те живеят своя независим живот. Просто са в Моята лодка и смятат, че Ми правят голяма услуга.

Второкласните Ми ученици са тези, на които съм предоставил избор. Винаги имам за тях два пътя. Казвам им: „Вървете или по този път, или по онзи. Правете или това, или онова – каквото ви радва, в известен смисъл. Правете или едното, или другото, и радвайте Мен донякъде. Изборът е ваш“. Аз не очаквам от тях да са винаги в Моето Съзнание. И те от своя страна не очакват, че ще получават винаги Моята непрестанна Грижа, Любов, Благословия и Благодарност.

Първокласните Ми ученици са тези, на които не съм дал никаква земна или човешка свобода. Защото Аз зная, че обвързаната със земното свобода – витална, умствена и телесна свобода – е неизмеримо по-страшна от самото унищожение. Затова поемам пълната отговорност за живота им на стремеж и за живота им на посветеност. Казвам им какво да правят, не питам тях. Ако кажа: „Седни!“, те сядат. Кажа ли: „Стани!“, те стават. Не им предлагам избор. Това е Моята Воля. Те нямат свобода, нямат избор. Трябва всеки миг да радват Мен и да осъществяват Мен по Моя Начин. Това правят Моите първокласни ученици.

Първокласните ученици нямат собствена воля. Те нямат собствен избор. Техният избор и тяхната воля са станали едно неразделно цяло с Моя Избор и с Моята Воля. Моето Удовлетворение, по Моя Начин, е единственото удовлетворение за тях. Те знаят, че когато радват Мен и удовлетворяват Мен по Моя Начин, ще получават безгранична радост, безграничен мир, безгранична любов, безгранична наслада – всичко, всичко без ограничение. Изчезнали са напълно тяхното чувство за отделеност, тяхната индивидуалност, личността им. Единствено песента на единството, танца на единството, марша на единството изживяват те с Мен божествено и върховно тук на земята и там в Небесата.

Ти знаеш, дете Мое, че наистина си ми ученик. Сега си наясно как стоят нещата: дали си Мой първокласен, второкласен или третокласен ученик.

Третокласните ученици аз понасям безусловно. Второкласните държа с надеждата, че някой ден ще се опитат да станат първокласни ученици. Един ден, в близкото или в далечното бъдеще, в тях ще изгрее нова светлина и те ще заплачат за пълно предаване на Моята Воля. Това е светът на Моето очакване. Това е светът на Моята надежда. Със зрънце надежда, със зрънце очакване, аз ги държа в Моята Лодка.

Първокласните ученици са Моята истинска Гордост. Те Ме носят надлъж и нашир по целия свят. Те носят Моето Прозрение; те носят Моята Мисия – вечно. В тях виждам Реалността на Моята Мечта. За тях осезавам Моето Вселенско Съществуване. Те са Мои несравними инструменти. Те са Моето несравнимо щастие. Те са удовлетворението на Моята Вечност, както аз съм Всичко в тяхната Вечност.

Затова, дете Мое, ако усещаш, че не си Мой първокласен ученик, постарай се да станеш такъв и Ме накарай да почувствам, че Моето Проявление на земята не е празна мечта, а сбъдваща и сбъдната Реалност.“

Най-малкото разстояние¹⁵

О, мой Водачо Любими, днес имам куп въпроси. Ще бъдеш ли така добър да отговориш на тях?

„Да, дете Мое.“

Моля Те, кажи ми кое е най-малкото разстояние между двама души.

„Мирът.“

Моля Те, кажи ми кое е най-малкото разстояние между мен и Теб.

„Непрестанният плач.“

Моля Те, кажи ми кое е най-малкото разстояние между човека и космическите богове.

„Разбирането.“

Моля Те, кажи ми кое е най-малкото разстояние между човешкия ум и човешкото сърце.

„Съпричастността.“

Моля Те, кажи ми кое е най-малкото разстояние между Твоето трансцендентално Прозрение и всеобщата Реалност.

„Усмивката на единството.“

Кажи ми сега как може търсещият в мен да измине тези разстояния.

„Дете Мое, за това ти е нужна концентрация на телесно ниво, медитация на вътрешно ниво и съзерцание на Моето всепросветляващо и всеизпълващо Ниво. Без концентрация всичко, което имаш и което си няма да може да ти донесе успех. Дървото на живота ти ще рухне, домът на живота ти ще рухне. Без медитация просветляващият и осъществяващ мост на твоята надежда, който свързва Небесата и земята, няма да издържи дълго. Той ще рухне. Без съзерцание божественото в теб няма никога да успее да прояви Всеобщото и Трансценденталното в теб.

Концентрирай се! Ще постигнеш целта си. Медитирай! Ще можеш да останеш в самите дълбини на целта си. Съзерцавай! Ще се превърнеш в самата цел. Всепросветляващата, всеизпълваща цел – ти си този, който ще се превърне в нея.“

Част II — Молитвени послания от Антигуа

MPB 16-42. По време на ваканцията си в Антигуа Шри Чинмой провежда няколко кратки медитации дневно, като след всяка от тях отправя специално молитвено послание. Тук са събрани неговите молитвени послания от Антигуа.

1.¹⁷

Предаването е Божествената Сила на Господ в самото Негово мъничко човешко тяло.

2.¹⁸

Ние мислим за Всевишния, защото се нуждаем от Неговото Състрадание. Всевишният медитира върху нас, защото обича нашите сърца.

3.¹⁹

Моят Възлюбен Всевишен е непрестанно Опрощение. Затова аз съм и винаги ще оставам жива реалност.

4.²⁰

Мой Възлюбени Всевишни, тук на земята победител е този, който спечели най-много точки. Кой е победителят там, в Небесата? Моля Те, кажи ми.

„Дете Мое, в Небесата победител е този, който е станал радостно и неразделно едно с предадения живот и предадения дъх на тенисната топка. Търсещият човек може да научи посланието на предаването в най-чистия му вид от една мъничка тенисна топка – не от играча, не дори от ракетата, а от обикновената топка. Когато мислите за себе си като за обикновена топка, ще можете да удовлетворявате най-пълно Мен, вашия Възлюбен Всевишен, Шампиона Тенисист на вашата Вечност.“

5.²¹

Мой Господи Всевишни, кажи ми каква е разликата между този, който търси Бог, и този, който обича Бог.

„Дете Мое, разликата е много проста. Този, който търси Бог, е склонен да се задоволи с Божиите трансцендентални Небеса, но този, който обича Бог, няма никога да се задоволи с Божиите трансцендентални Небеса. Той ще е удовлетворен единствено когато е с Бог радостно, безрезервно, безусловно, а също и вечно.“

6.²²

Търсещият ум рано или късно ще спечели Божието Състрадателно Сърце. Предаващото се сърце веднага ще спечели Божия Удовлетворен Дъх.

7.²³

Животът не е живот без любов.

Любовта не е любов без единство.

Единството не е единство без съвършенство.

Съвършенството не е съвършенство без удовлетворение.

Удовлетворението не е удовлетворение без Бог.

Бог не е Бог без Светлината на Своята Справедливост и Висотата на Своето Състрадание, а Насладата е мостът между Светлината на Божията Справедливост и Висотата на Божието Състрадание.

8.²⁴

Търсещият герой не се покорява никога, никога на отчайващата си съдба. Той е чул вътрешното послание, че рано или късно ще победи на бойното поле на живота.

9.²⁵

Лицето на човека може да се прочете от друг човек. Но сърцето на търсещия може да се прочете само от Бог и от никой друг.

10.²⁶

Възбудата, ентусиазмът и стремежът са три съвсем различни неща. Възбудата води търсещия към най-тъмната нощ. Ентусиазмът води търсещия към най-ясната зора. Стремежът води търсещия към най-сияйното слънце.

11.²⁷

Нищо не е по-красиво и по-плодоносно от плачещото сърце на душевно търсещия.

12.²⁸

Дъхът на чистотата е полето. Обещанието на Божественото е плугът. Нетленната Усмивка на Безсмъртието е земеделецът.

13.²⁹

Чистотата: какво представлява тя? Тя е верният и душевен спътник на издигащия се плач на сърцето. Тя е преобразяващият живота и проявяващия Бог спътник на спускащата се усмивка на душата.

14.³⁰

Мой Господи Всевишни, какво най-тежко наказание може да наложи Учителят на ученик, който го е измамил?

„Дете Мое, най-тежкото и най-болезнено наказание е безразличието. Безразличието на Учителя е най-тежкото наказание. Някои са на мнение, че най-голямото наказание е прошката, но Аз не съм съгласен. Можеш да прощаваш отново и отново, но лъжливите търсещи повтарят все същата грешка по същия начин. Ако обаче Учителят е безразличен към тях във вътрешния и във външния свят, ако той не поема отговорността за това, което те правят, което казват и в което се превръщат, нито във вътрешния, нито във външния свят, то това е възможно най-тежкото наказание.

Изключително важно е да се налага такова наказание, защото то позволява на Учителя да дава повече възможности на другите търсещи, които все още се опитват да осъзнаят Абсолютния Всевишен и се нуждаят от повече насърчение. Тогава Учителят успява да им обърне по-голямо внимание, да ги окуражи повече и да ги поздрави за техния душевен вътрешен плач."

15.³¹

Да бъдем вярващи – тогава веднага ще узнаем, че нашият Възлюбен Всевишен ни принадлежи.

Да бъдем чисти – тогава веднага ще научим, че принадлежим единствено на нашия Възлюбен Всевишен – завинаги, завинаги.

16.³²

Медитацията е крайно необходима за спасението на животинското в нас. Медитацията е крайно необходима за просветлението на човешкото в нас. Медитацията е крайно необходима за усъвършенстването на божественото в нас. Медитацията е крайно необходима за удовлетворението на Всевишния в нас.

17.³³

Мракът гордо заявява: „Аз съм навсякъде“.

Светлината усмихнато нашепва: „Аз съм вечна“.

18.³⁴

Стремежът почита преданото служене на времето. Времето обича душевната красота на Стремежа.

19.³⁵

Животът е вечна игра. Тази вечна игра е вселенското Блаженство. Това вселенско Блаженство е нашият Възлюбен и Трансцендентален Всевишен.

20.³⁶

Когато го искам, предложението е върховно осъществяващо удовлетворение. Когато не го искам, предложението е напълно опустошително разочарование.

21.³⁷

Стремежът се нуждае. Медитацията дава. Стремежът е гладът на сърцето. Медитацията е богата трапеза от душата.

22.³⁸

Мой Господи Всевишни, рано сутрин аз Ти предавам самото си съществуване. По пладне аз тичам след Теб, следвам Те. Вечер Ти казвам върховната си тайна: аз съм вечно за Теб, единствено за Теб.

23.³⁹

Ние трябва да медитираме душевно, за да засилим вярата си в нашия Възлюбен Всевишен. Трябва да медитираме душевно, за да може нашият Възлюбен Всевишен да ни има повече доверие. Медитацията е най-убедителният начин да се засили вярата на търсещия в неговия Възлюбен Всевишен, а също и да се засили доверието на Възлюбения Всевишен в търсещия.

24.⁴⁰

Аз медитирам върху моя Господ Всевишен не защото Той е велик. Аз медитирам върху моя Господ Всевишен не защото Той е добър. Аз медитирам върху моя Господ Всевишен защото и вътрешният ми свят – светът на мечтите – и външният ми свят – светът на действителността – изцяло Му принадлежат.

25.⁴¹

Съзнателно да пренебрегваш медитацията означава преднамерено предателство към душата – Божия пратеник на земята.

26.⁴²

Когато се моля на Всевишния, аз се моля с моя искрен ум. Когато медитирам върху Всевишния, аз медитирам с моето чисто сърце. Когато обичам Всевишния, аз обичам с живия дъх на моя устрем.

Три неща правим: молим се, медитираме, обичаме. Когато се молим, медитираме и обичаме, всичко е сторено.

Умът е толкова коварен. С този коварен ум не можем да направим нищо искрено. Но ако можем да се молим искрено, ще получим всичко.

Сърцето е затрупано със слабости, глупости, смет. Затова сърцето не запазва чистотата си. Но ако можем да медитираме с чисто сърце, ще получим всичко. И ако можем да обичаме Всевишния с живия дъх на своя устрем, тогава Всевишният е пленен завинаги.

27.⁴³

Аз се моля, защото ми е нужно нещо от висините. Медитирам, защото имам да предложа нещо долу. Молитвата е получаване на нещо, което нямаме. Медитацията е раздаване на нещо, което имаме.

Част III — Мой Боже, мой Господи

1.

Мой Боже, мой Господи,

аз зная, аз зная, не може да има зигзагообразен път към единството на сърцето ми с Теб.

2.

Мой Боже, мой Господи,

нека вярата и предаването играят ролята на мои неизменни спътници.

3.

Мой Боже, мой Господи,

аз обещавам: любовта ми към Теб няма никога да бъде победена нито от животински лапи, нито от човешки заклинания.

4.

Мой Боже, мой Господи,

беше време, когато махалото на живота ми се люлееше между моята надежда и моето отчаяние. Ала сега махалото на живота ми се люлее между моето съвършенство и Твоето Удовлетворение.

5.

Мой Боже, мой Господи,

аз съм еднакво щастлив и когато искаш от мен да водя обикновен живот, и когато искаш да водя свръхобикновен живот.

6.

Мой Боже, мой Господи,

моята липса на твърда вяра е равносилна на незабавен провал на мечтите ми.

7.

Мой Боже, мой Господи,

аз не искам живот на полубог – в един миг божествен, в следващия миг човешки. Копнея да водя винаги божествен живот.

8.

Мой Боже, мой Господи,

външната похвала гъделичка човешкото в мен. Вътрешният стремеж дава сили на божественото в мен. О, дай ми нектара на моя стремеж, а не отровата на похвалите за мен.

9.

Мой Боже, мой Господи,

сутрин аз Те обичам, по обяд Ти служа, а вечер Ти се предавам. Така живея моя таен и свещен живот.

10.

Мой Боже, мой Господи,

защо понякога нагазвам в тресавището на дълбоката депресия и правя живота си така непоносимо нещастен? Защо, мой Боже, мой Господи, защо?

11.

Мой Боже, мой Господи,

аз не искам животът ми да блести с множество дела. Искам само едно: дейно предаване на Твоята състрадателна Воля, постоянно и безусловно.

12.

Мой Боже, мой Господи,

от всичките си духовни трудности съм разбрал, че чистотата ми е добра утеха, искреността ми е по-добра утеха, а моето ведро предадено единство с Твоето изпълнено със Състрадание Око е най-добрата утеха.

13.

Мой Боже, мой Господи,

в живота ми на желания Твоята Прошка е първостепенна и върховна. В живота ми на стремеж Твоето Състрадание е първостепенно и върховно.

14.

MМой Боже, мой Господи,

Твоята Прошка заличава грешките ми.
Твоето Състрадание заличава скърбите ми.
Твоето Удовлетворение заличава пораженията ми.

15.

Мой Боже, мой Господи,

Твоето състрадание е единственият оазис в пустинята на моето напълно разрушително съмнение в себе си.

16.

Мой Боже, мой Господи,

Ти си моят живот на желания, ако искаш вярвай.
Ти си моето устремено сърце, ако искаш вярвай.
Ти си моят осъзнат дъх, ако искаш вярвай.
Ти си източникът на моето съвършенство, ако искаш вярвай.
Ти си моето върховно удовлетворение, ако искаш вярвай.

17.

Мой Боже, мой Господи,

Макар да нямам окултни сили, аз съм сигурен, че има хора, които ги притежават. Въпросът ми е: какво да правя с онези, които се отдават на презрително неверие и не признават окултната сила? Да им прощавам, да не им обръщам внимание, или и двете?

18.

Мой Боже, мой Господи,

Когато направя сериозна грешка, дари ме не само с ужасно разкаяние, но и с незабравимо разкаяние.

19.

Мой Боже, мой Господи,

аз осъзнах, че в духовния свят чистото и всеотдайно сърце е единственият притегателен център.

20.

Мой Боже, мой Господи,

с голяма радост казвам аз на света, че вътрешният ми платен отпуск е заслужен от моите божествени мисли, божествени думи и божествени дела.

21.

Мой Боже, мой Господи,

няма разлика между пустинята в ума ми и джунглата във витала ми.

Част IV — Всевластни Господи

MPB 64-67. В началото на май 1979г. Шри Чинмой и неговите ученици карат велосипеди сутрин и вечер в парка Флашинг Медоу в Куинс, Ню Йорк, като се подготвят за колоездачния маратон на Пепси Кола. След тренировките Шри Чинмой обикновено провежда кратка медитация и понякога отправя кратки молитвени послания. Приведените по-долу са от 10 и 11 май 1979г.

В Теб, в мен⁴⁵

Мой Всевластни Господи, аз и моят живот сме две малки капчици. Ти и Твоето Състрадание сте два безбрежни океана.

В мен Твоето Сърце, Твоята Душа и Твоето Небесно Битие полагат усилия. В Теб моето сърце, моята душа и моето земно битие разцъфват.

Само две неща⁴⁶

Мой Господи Всевишни, имам чувството, че са ми нужни много неща, за да Те зарадвам. Съгласен ли си?

„Не, дете Мое, не съм съгласен. Нужни са ти само две неща: покорно сърце и искрен живот.

Твоето покорно сърце ще усъвършенства човешкото в теб. Твоят искрен живот ще осъществи божественото в теб.

Дете Мое, само две неща са ти нужни, само две неща.“

Птицата на възможността⁴⁷

Мой Господи Всевластни, възможност ли е духовният живот?

„Да, дете Мое. И не само това, духовният живот носи безкрайно повече възможности от всичко друго в цялото Мое творение. Ти може би искаш да знаеш какво всъщност е възможност. Възможността е птица, която лети, лети и все лети.“

Мой Господи Всевластни, щом възможността е птица, която неспирно лети, какво трябва да правя аз с тази летяща птица?

„Дете Мое, казвам ти какво да правиш. Ти знаеш, че имаш в сърцето си вътрешен плач. Този вътрешен плач е издигащ се пламък. Пламъкът също знае как да лети високо, много високо. Изкачи се по твоя вътрешен пламък и грабни летящата птица на възможността. Хванеш ли я, спусни я долу и я затвори в клетка. Нека тя те осъществява във всички сфери на живота. Щом тази птица на възможността отлети, животът ти ще е неизбежно провален. Оттегля ли възможността си от теб, дете Мое, животът ти несъмнено ще е напълно провален.

Спомни си какъв си бил преди да започнеш духовен живот. Спомни си какъв щеше да бъдеш, ако не беше започнал духовен живот. Помисли си само какъв си станал с приемането на духовния живот и какъв можеш да станеш накрая, ако останеш духовен в най-чистия смисъл. Само когато се възползваш от възможностите си ти можеш да станеш близък, по-близък, най-близък, неразделно и вечно единен с Моята Светлина и Висота, с Моето Съзнание и Наслада. Ако обаче не се възползваш от възможността, която ди давам всеки миг, ще си обречен на най-пагубна участ и животът ти ще е пълен и небивал провал.“

Моят Господ Всевишен не иска⁴⁸

Моят Господ Всевишен не иска да знае какво съм направил за Него. Той иска само да знае как съм. Ако чуе от мен, че съм щастлив, и Той Самият е извънредно щастлив. Той недвусмислено ми казва, че моето щастие е Неговото истинско и единствено удовлетворение.

Моят Господ Всевишен не иска да чува от мен какво виждам в Него. Той иска само да чуе дали усещам нещо сладостно, чисто и божествено в най-съкровените дълбини на сърцето си. Той ми казва, че моите извисяващи живота усещания несъмнено се равняват на това да виждам в Него нещо божествено просветляващо и върховно осъществяващо.

Моят Господ Всевишен не иска да Му показвам колко много зная. Той ме моли само да се съглася да стана Негов единен спътник. Той ми казва, в живота си на единство с Него ще науча от Него всичко. Миналото, настоящето и бъдещето ще са три отворени книги.

Моят Господ Всевишен не иска да му доказвам колко много Го обичам. Той иска само вътрешно и душевно да плача, а външно и от все сърце да се усмихвам. Той ми казва, че вътрешният ми плач и външната ми усмивка са предостатъчни, за да го залеят с моята любов.