Въпрос: Чили е под много тежка диктатура и много невинни хора страдат. Бих искал да знам дали това е заради груповото съзнание на хората, или това е просто враждебна сила, която е поела властта?

Шри Чинмой: Концентрирах се на Чили миналата година, както и преди няколко месеца. То е така. Първо имаше нападение от враждебните сили, а после съзнанието на Чили ги прие като своя собственост. Тя съзнателно стана, за съжаление, неразделна част от нападението. Съзнанието на Чили не беше лошо като цяло, но някакъв лош човек дойде и съзнанието на Чили почувства, че този човек бе добър, така че даде подслон на това съзнание, а този подслон постъпи по разрушителен начин. Иначе по природа съзнанието на Чили е много, много хубаво, казвам ви – много, много добро. Но когато дойде враждебното нападение, Чили отвори сърцето си, не знаейки, че това е враждебно нападение. Тя прие нападението като подарък и помисли, че този подарък накрая ще ? донесе огромна радост. По-късно осъзна, че е направила грешка. Това не бе подарък – беше враждебно нападение.

Но тогава тази враждебна сила вече беше станала неразделна част от съзнанието на Чили. Тя не може да се отърве от тази диктатура и всички небожествени неща, които се случват. То е като да съм пуснал странник в стаята си, мислейки си, че е мой приятел. Сега този странник е станал толкова силен, че се е преместил в единия ъгъл. Той казва, че това, което се случва в моята стая, сега е негова работа. В началото той бе странник, но го приех за приятел. А когато нападна, тогава не го видях като враждебна сила, приех го за приятел. Моят ум ми каза, че само защото не познавам някого, това не означава, че този човек ще е лош. Не знам нищо, но не мога да кажа направо, че човек ще е лош. Но за нещастие, когато допусна такъв човек да влезе в стаята ми, виждам, че той е много лош.

То е като при мислите. Веднага щом отворите очи, идват лоши мисли, идват и добри мисли. Веднага щом отворите ума си, през цялото време мислите. Добри мисли, лоши мисли – всичко идва. Как ще се отървете от лошите мисли, щом веднъж са влезли? Много е трудно. Така че най-доброто нещо е да не позволявате да влизат никакви мисли. Вашите приятели – добрите мисли – ще ви разберат и ще ви чакат. По силата на единството си те ще кажат: „Може би вътре е много зает, върши нещо важно. Знаем, че има много добро сърце. Днес трябва да се случва нещо много важно – затова той не отваря вратата. Иначе щеше да отвори вратата, защото той е всецяло загриженост, всецяло любов за нас“. Докато лошите мисли, опасните мисли няма да ви чакат неопределено дълго. Те идват с лошо намерение – да ви се карат, да ви обиждат, да ви тормозят. Ще почакат известно време и ще си кажат: „Каква загуба на време. Нека отидем и почукаме на нечия друга врата. Той не отваря вратата и е под достойнството ни да чакаме“. А добрите мисли ще ви чакат ли чакат, защото знаят, че сте толкова добър. В началото трябва да държите всички мисли навън, защото нямате силата да допускате само добрите. Но щом веднъж станете силни вътрешно, като магнит ще можете да привличате добрите мисли и да държи-те лошите навън. Тогава ще влязат добрите мисли, а ако лошите се опитат да влязат, ще ги изхвърлите навън.

Нека се върна на въпроса ти. Чили е много малко място, малка страна. За съжаление имаше враждебно нападение и съзнанието на Чили стана неразделна част от него. Щом веднъж станете неразделна част от едно небожествено съзнание, как можете да се отделите от него? Това е много дълъг процес. Божията Милост трябва да се спусне Отгоре в безкрайна мяра. После постепенно, постепенно ще влезе малко светлина и тази светлина ще започне да отделя враждебната или небожествената сила. Накрая настъпва пълното разделение между тъмнината и светлината. В онзи момент враждебните сили са премахнати от съзнанието на страната и тя е спасена. Но, за съжаление, това отнема много време.