Дотито

Брат ми имаше едно специално доти. Когато го видях, поисках да го имам и започнах да плача. Как можеше брат ми да ми каже, че то бе за баща ни, когато той умре. Бях такъв глупак! Отидох при татко и му казах, че брат ми има толкова красиво доти и не иска да ми го даде.

Баща ми разбра за какво става дума и каза на брат ми: „Няма да умра скоро. Дай му го!“.

Когато татко прошепна думата „умра“, аз се почувствах ужасно и сълзи напълниха очите ми. След това не взех дотито от брат си.