Въпрос: Някои ученици живеят далеч от Вас. Какво е значението на тяхното идване, за да Ви видят и да бъдат във физическото Ви присъствие?

Шри Чинмой: Преди всичко, учениците, които идват отдалече, за да видят духовния Учител, постъпват божествено мъдро. Учителят е във физическо тяло и ученикът е във физическо тяло. През повечето време нашето физическо съзнание трябва да бъде убедено в това, което се случва. Във вътрешния свят ние изпитваме мир, светлина и блаженство, но когато отворим човешките си очи, земните си очи, не виждаме нищо. Тогава се чувстваме нещастни. Но ако можем да преживеем същата истина – същите мир, светлина и блаженство – с външните си сетива, ние получаваме безкрайна радост. Духовното и физическото трябва да вървят заедно, където това е възможно. Ако ученикът се намира на далечно разстояние, той трябва да си постави за цел да вижда Учителя си възможно най-често, защото физическото присъствие на Учителя помага за убеждаване на физическия ум на учениците. Иначе физическото въстава. После за съжаление се получава далеч от очите, далеч от сърцето. Ако ученикът твърдо е установил неразделното си единство с Учителя, само тогава е напълно различно. Но ако обстоятелствата позволяват на ученика да дойде при Учителя си, то той винаги трябва да идва.

Необходимостта тук е много проста. Притежателят на безкрайна светлина, мир и блаженство трябва да бъде видян с физически очи, ако това въобще е възможно. Ако се любуваме на картините на някой художник в музей, то ние изпитваме огромна радост, щом видим художника. Ако видим поета, чиито стихове дълго време са ни вълнували и възхищавали, ние получаваме допълнителна радост. Способността и притежателят на тази способност, творецът и творението – и двете ни носят радост. Ние сме извънредно щастливи, когато наблюдаваме творението на Бог – дърветата, реките, небето, планините, цялата красота на природата. Но каква е целта на нашето възхищение? В творението ние искаме да видим Бог Твореца, Притежателя и Източника на красотата, която виждаме около нас. Така че ученикът трябва да идва да види Учителя си, ако усеща в Учителя всички божествени качества. Когато се моли и медитира, той преживява тези способности и качества на Учителя вътрешно. Но ако вижда Учителя на физически план, лице в лице, той преживява тези качества и външно.

Това обаче не означава, че той трябва да бъде пред Учителя двадесет и четири часа. На физически план някои от учениците живеят близо до мен, докато други са надалеч. Тези, които живеят наблизо, несъмнено получават допълнителни благоприятни възможности, за да напредват. Ако човек може вътрешно и външно да стане близък до Учителя, той напредва най-бързо. Но на тези, които живеят далеч, им е провървяло донякъде, защото те не преминават през някои страдания, които търпят учениците наблизо. Ако аз се усмихна на някой ученик, а не на теб, веднага може да станеш жертва на завист. Точно сега, дори да погледна жена ти, ако нямаш чувство на единство, ти веднага ще си помислиш “Гуру широко се усмихна на жена ми, но не и на мен.” Тогава се изпълваш със завист. Ако си едно с нея, тогава разбира се ще чувстваш, че също си получил усмивка от мен. Ако си духовно развит, твоето единство ще ти даде пълно удовлетворение. Но ако си в Австралия, не можеш да видиш как се усмихвам на някой друг. Така че да бъдеш във физическото присъствие на Учителя може да бъде и неблагоприятно.

Друго предимство или полза от това да бъдете далеч от Учителя е, че вие вътрешно практикувате духовния живот и се опитвате да установите вътрешна връзка с него. После, когато го видите на физически план, ще имате златната възможност да убедите физическия си ум за това, което вече толкова силно чувствате вътрешно.