Чистота

Чистотата е божествено качество от огромна важност в нашия духовен живот. Всеки знае какво е чистота, но тя е нещо, което трябва да култивираме. Ако не сме чисти, ние не можем да постигнем нищо. Нямаме ли чистота в тялото, ума, сърцето и душата, духовната сила ще бъде проклятие, а не дар; тя просто ще ни изпепели. Дори мъдростта е безполезна, щом няма чистота. Ако притежаваме мъдрост без чистота, тогава тя незабавно ще бъде помрачена от страх и съмнение.

Всички божествени качества са постижими в нашия духовен живот. Значи и чистотата е напълно постижима, но всичко зависи от това колко искрено сме приели духовния живот. В зависимост от индивидуалния стремеж може да са нужни няколко дни, няколко месеца или години. А е възможно да отнеме и няколко прераждания, ако изобщо не се стремим искрено.

На нашия път физическата чистота е изключително важна. Някои духовни търсачи пренебрегват тялото; те не се интересуват от физическото. Но ние се грижим за физическото, защото чувстваме, че именно в него живее душата. Осъществяването на божествената ни мисия може да се случи само тук на земята, във физическото тяло. В него чистотата е сила, така че трябва да поддържаме тялото чисто. Само когато въдворим чистота в своята природа, божествената сила ще бъде постоянно в нас.

Ако сме нечисти, ще ни преследват лоши мисли, ревниви, мрачни мисли, и смъртта ще витае край нас. Това е тайната, която искам да ви кажа: ако искаме да прогоним страха от смъртта, тогава трябва да бъдем чисти. В мига, в който почувстваме чистотата на душата, ние можем да навлезем в самото съществуване на смъртта. Когато можем съзнателно да навлезем в нещо, ние не се страхуваме от него, защото внасяме там собствената си сила, светлината на нашата собствена душа.

Има различни начини да пречистим своето външно съществуване. Ако нямаме някакъв определен метод на медитация, можем да започнем с дишане. Трябва да се опитаме да вдишваме спокойно и тихо. Докато вдишваме, можем просто да повтаряме думата „чистота” или „Всевишни”. Не ни е нужна друга тайна освен тази. Ако правим така, ще почувстваме как над главата ни се спуска чистота. След това, когато издишваме, трябва да усетим, че нашата нечистота излиза с дъха ни. Ако практикуваме това просто упражнение, ще видим промяна в нашата природа още в този живот.

После трябва да се опитаме да пестим словоизлиянията си. Повечето от нас говорят дневно поне три и половина часа повече, отколкото е необходимо. Ако искаме истински духовен напредък, тогава трябва да намалим говоренето си. От нас не се иска да станем безмълвни брамини. Това, което Бог желае, е далеч по-различно. Но не е нужно да се отдаваме на глупаво, безполезно, безцелно говорене. Много често ние погубваме дълбоките си вътрешни преживявания, като говорим за тях или като по принцип говорим твърде много. Всъщност става така, че когато получим някаква вътрешна истина или вътрешна реалност, ние я приемаме съвсем не като вътрешна истина, а просто като някаква безсмислена умствена халюцинация. Защо? Защото чрез постоянното говорене сме се отчуждили от нашия истински Източник. След като сме имали значими преживявания или, да кажем, ограничени осъзнавания, можем да бъбрим колкото ни се иска. Но тогава няма да сме в състояние да говорим за нещо, за което нашето вътрешно същество не иска да говори. Така че нека се опитаме да намалим говоренето. Всички ние можем да прилагаме това златно правило.

Абсолютна чистота ще можем да придобием единствено когато сме постигнали духовно съвършенство. Всеки е нечист до последния миг преди съвършенството. Но ако сега успеем да спуснем мир отгоре в ума си, тогава в ума ще се възцари вътрешната чистота. Вътрешното ни съществуване е винаги чисто. Душата е винаги чиста. Божественото ни сърце е винаги чисто. Физическият, привързан към земята ум е нечист; но този ум, заедно с външното ни съществуване, може да бъде пречистен, ако изведем на преден план светлината на душата. Това е не само възможно, а осъществимо и неизбежно, когато постигнем духовното съвършенство.

Бих искал да кажа, че от духовна гледна точка чистотата е нещо, което незабавно ще ни помогне да се слеем едновременно с най-висшето и с най-низшето. Когато сме в най-низшето, няма да смятаме, че то е единственото нещо на земята; когато сме в най-висшето, няма да го чувстваме като единственото нещо на земята. По това време вече няма да има никаква разлика между най-висшето и най-низшето. Всичко ще бъде едно.

Когато сме чисти, ние сме способни да разширяваме нашия ум, нашите мисли и идеи. Когато притежаваме истинска чистота, виждаме, че съзнанието ни се разширява от един човек към друг, от едно място към друго, от ограниченото към неограниченото. В мига, в който сме развили или придобили най-висшата чистота, ние чувстваме, че целият свят е наш. Той не е нещо отделно от нас; ние принадлежим на света и светът ни принадлежи.

В духовния свят чистота е тайната на единството — неразделното единство между ограниченото съзнание и неограниченото съзнание, между индивидуалния свят и общия свят. Чистотата е това, което може да ни обедини. Чистотата е това, което може да установи божественото Царство Небесно тук, във физическото.