14. Дхоти

Брат ми имаше едно особено дхоти. Щом го видях, поисках да го имам и започнах да плача за него. Как можеше той да ми каже, че то е за погребението на баща ми? Толкова бях глупав! Отидох при баща ни и му казах, че брат ми има много хубаво дхоти и не иска да ми го даде.

Баща ми разбра за какво става дума и каза на моя брат: „Аз няма да умра скоро. Дай му го!“.

Когато той каза „да умра“, аз се разстроих и очите ми се насълзиха. Така и не взех това дхоти от брат си.