16. Утешение от раковината на Кришна

След като кремираха баща ми, ние се прибрахме вкъщи и всички плачеха неутешимо. Кой кого можеше да утеши? След три часа един бенгалски вестник – „Pancha Janya“ (Раковината на Кришна) – излезе със статия, изцяло посветена на баща ми. Когато я видях, тя беше за мен голяма утеха. Щом прочетох колко добър и колко велик е бил баща ми, престанах да плача.

По-късно, седмици наред, аз поглеждах снимката му рано сутрин и плачех. Почитах го, възхищавах му се и го обожавах. Казвах си: „О, аз съм негов син“.