24. Господар на сърцето ми (1948)

„Кой съм аз и какво съм? Защо съм дошъл на този смъртен свят? И каква е целта на живота ми?“ В ума ми витаеха някакви отговори на тези въпроси. Но моят ум съвсем не се задоволяваше с тях. В една пълнолунна пролетна нощ пред мен изневиделица се появи младо момче. Лицето му беше толкова красиво! Струваше ми се, че в проблясващите му очи играят светли вълнички.

Трябва да беше юноша, вероятно на четиринадесет или петнадесет години. Попитах го много кротко: „Откъде идваш? И какво искаш?“.

Младежът отговори: „Явих се от собственото ти сърце, за да изпълня твоето желание. Не Ме ли позна?“. Скоро разбрах, че той не е някой друг, а моят Господ. Аз се поклоних в Лотосовите Му Нозе и отправих към Него молитва да не ме оставя никога вече сам.

Моят Господ каза: „Никога няма да те напусна. Винаги помни, че ми е скъп само този, който Ме обича с цялото си сърце, без желания, и иска да играе с Мен. Той е самата Моя душа. Уви! Само неколцина спътници имам Аз в този свят“.