Ученик: Не мисля, че приемам прасад душевно.

Шри Чинмой: В твоя случай, повечето пъти, когато излезеш, имаш два проблема. Единият е стеснителност. Чувстваш, че ако направиш бързо движение, ако грабнеш прасада и се отдалечиш, всички ще оценят бързината ти. Чувал си, че някои хора не си тръгват достатъчно бързо, след като им дам прасад, затова, щом се приближиш до мен, ти изпитваш някаква стеснителност. Освен това идва някаква глупава гузна съвест. Идва страхът и ти се опитваш да го прикриеш. Понякога ми се усмихваш. Понякога просто побягваш от мен, така че крадецът да не бъде хванат на местопрестъплението. Поглеждаш ме в лицето и побягваш. Аз си казвам: „За Бога”, но какво мога да направя? Някои хора, когато дойдат при мен, ми дават цялото си вътрешно разстройство и всичките си низши сили.

И един въпрос, който не сте ми задавали. Случвало се е на рождения ми ден, например, през целия ден някой да се моли на Бог. Умът му е много чист. След това, когато този човек дойде при мен за прасад, моментално го атакуват враждебните, низшите сили. Той идва с мисълта, че Гуру ще бъде много доволен. През целия ден е бил напълно чист. Но когато дойде при мен, го атакуват отрицателните сили и той си мисли: „Учителят вижда колко съм лош” и се чувства нещастен. Изходът тук е да не се свързвате с тези сили. През целия ден сте се молили и медитирали, така че чувствайте това като една златна възможност: „Учителят видя всичко. Сега със своето състрадание той няма да позволи на тези сили да останат в мен”.

Шри Чинмой, Разговори с Учителя, Шри Чинмой Център, 1977
Преводи на тази страница: Russian
Тази страница може да бъде цитирана с помощта на цитиращ ключ cwm 71
Creative Commons License
Това произведение е лицензирано под Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.