Част III

Когато нападаме Учителя

Аз съм добър човек. Трябва да се похваля, да. През този един час, докато ми задавахте въпроси, аз ви показах своята любов в най-голяма степен –- любовта на бащата, любовта на приятеля, всичко. Но точно сега единадесет от вас изпитват съзнателно недоволство от мен. И повярвайте, те ме нападат яростно. Мога да посоча кои са. Това нападение — къде го държа сега? В тази част на главата си. Нима това не е моето безкрайно състрадание? Ако сега кажа имената на тези, които ме нападаха, то вие ще ги проклинате до края на живота си. Говорих ви с такава обич и ласка за първокласните, второкласните и третокласните ученици. А някои от вас почувстваха, че не са дори четвъртокласни или петокласни ученици. Ето защо във вас навлезе ужасен гняв и сега вие ме нападате.

Аз знам колко от вас тук са първокласни, второкласни или третокласни. Но нима е честно да ме нападате, ако чувствате, че не сте от първите? Казвам ви единадесет души ме нападнаха. Чувствам нападението ви тук, във физическото си тяло. Моите вътрешни същества премахват тази болка и я захвърлят във Вселенското Съзнание. Ето сега я отнемат. Но вие сте слепи. Бог ви е дал само физически очи. С тях виждате как Гуру не прави нищо. Но вътрешните ми същества започнаха да премахват тази болка от мен. Не знаете каква болка изпитвам в момента. Поех всичкия ви гняв точно тук посочва шията си. Ако кажа истината, ставам ваш враг. От друга страна, тук има и няколко души, които са петокласни, шестокласни ученици, но те не ме нападнаха.

Това също се случва понякога, когато медитирам с вас. О, всеки стои с молитвено събрани ръце. И всички изглеждате така, сякаш давате своята посветеност. Но не, вместо да дадете любов и посветеност, вие давате единствено своята завист и всичките си витални искания. Захвърляте ги. Ако ги захвърляте с посветеност, те не ме нападат. Но когато го правите безцеремонно, с гордост и суета, или агресивно, тогава това ме напада възможно най-силно. Нямам нищо против да ми давате всичките си най-нисши витални проблеми. Можете да ми дадете всичките си сексуални сили. Но трябва да ми ги давате с посветеност. И тогава аз ще мога да ви помогна. Но когато го правите агресивно, тези сили идват и ме нападат.

Казвам ви, аз съм контейнер за отпадъци. Да, вие ми давате всичките си абсолютно най-нисши, нечисти сили. Ако го правите с посветеност, те няма да ме нападат. В противен случай нападат. Нима това не е моето състрадание? Точно сега вътрешните ми същества отнеха тези сили. И вече не усещам абсолютно никаква болка. Това се случва всеки ден във всички Центрове. Някои ученици ме влудяват понякога и какви ли не планове идват в ума ми: какво да им кажа или какво да направя. Но аз съм оставен на произвола на моето състрадание и затова не казвам нищо.

Днес ви казвам: ако в бъдеще чуете нещо, което не ви допада — моля ви, не се гневете. Дори ако почувствате, че сте ученик от седмо ниво, просто бъдете благодарни за това. Можете да си кажете: „Дори да съм ученик от седмо ниво, поне все още съм му ученик. Затова ще мога да напредвам. Днес може и да съм в самото подножие на дървото, но утре ще успея да се изкача до най-високия клон. Има милиони хора, които дори не са близо до дървото; те са на хиляди километри надалеч от това дърво. Та за тях това сега е просто невъзможно“.

Затова аз ви моля, умолявам ви! Хора, вие ме нападате с всички сили. Сутрин ме нападате, след обяд също, нападате ме всеки път, когато се разгневите. Отсега нататък всеки път, когато се ядосвате, старайте се да ми давате с посветеност всичкия си гняв. Когато се ядосате, гневът е вашето единствено притежание. Гневът в този момент е вашето богатство, не божественото ви богатство. И него също можете да ми предложите с посветеност. Така гневът ви няма да ме напада. В момента, в който ми го дадете, ще изпитате радост. Защото ще сте ми дали нещо, което притежавате. Но когато това става по друг начин, когато ми давате гнева, депресията или неправилните си мисли по един насилствен, безочлив начин, тогава се опитвате да ме унищожите. Не можете да ме унищожите, само ми причинявате болки в сърцето, защото аз се опитвам да ви помогна, а вие се опитвате да ме нараните. Затова ви моля, умолявам ви: не ме нападайте. Аз съм добър човек.