Вътрешният кръг на Учителя

Аз винаги казвам, че имам първи клас, втори клас, трети клас, четвърти клас, пети клас, шести клас и седми клас ученици. Но независимо към кой клас принадлежи, ученикът не трябва да се опитва да ми стане много близък на всяка цена, като ме сграбчва или дърпа. Само чрез искрена преданост и посветеност някой може да стане близък на своя Учител. Всеки човек трябва да знае кой е първи и най-напред в живота му: дали това е Учителят му, някой член от семейството му, или някой друг човек в света. Ако Учителят е първи във всичко, във всяко действие, тогава ви казвам, този човек непременно ще установи неразделна връзка с Учителя. Ако един търсещ е станал много посветен и е предложил своето безусловно предаване не на личността или индивидуалността на Учителя, но на божествената воля на Учителя, тогава този човек ще бъде неразделна част от вътрешния му кръг. Друго, което всеки ученик трябва да реши, е дали неговият духовен Учител има правото да взема решенията да направлява, ръководи и извайва неговия живот. Също така, когато се карам на някого, той трябва да чувства, че е истински благословен. Аз не получавам удоволствие, като му се карам; не, аз само се опитвам да го усъвършенствам. Аз използвам своя божествен авторитет – не своето земно небожествено съзнание – за да го направя напълно съвършен. Когато взема решение за някого или когато имам правото да му давам нареждания или да му се карам, тогава чувствам, че този човек е мой – не за да го притежавам, но за да го извайвам по мой собствен начин, начинът, който Всевишният чувства, че е най-добър. Когато казвам: „Направи това“ или „Направи онова“, няма да има обсъждане. Тъй като не е човешкото в мен, което прилага сила върху ученика. Не, в този момент божественото в мен, Всевишният, е този, който дава нареждането. Духовните Учители повеляват само на онези хора, в които имат най-голяма безусловна вяра. Учителят знае, че в действителност няма такова нещо като даване на нареждания; това е само предлагане на просветление на някого, който е малко по-малко просветлен.

Ученикът от наистина първи клас никога няма да вземе решение на собствена отговорност. В момента, в който един индивид взема свои собствени решения, той е на милиони мили далеч от Учителя. Дали да изпиете чаша вода в пет или шест часа – този вид решение трябва да взимате самостоятелно. Това е решение на здравия разум. Но всяко нещо, което чувствате, че е важно в живота ви, би трябвало да се прави само с вътрешното одобрение на Учителя. Първокласните ученици няма да вземат каквото и да е самостоятелно решение, без преди това да са се допитали до Учителя на вътрешен план. Те чувстват, че всичко ще дойде от Учителя. Вътрешно те казват на Учителя си какво мислят да правят, а след това чакат да видят, дали Учителят ще се заинтересува, или не. Тогава, след известно време, те знаят.

Сега нека да изведем въпроса на външен план; нека да говорим за допитването до Учителя на външен план при вземането на някакво решение. Когато вземате решение за нещо – дори да решите да осъзнаете Бог по свой собствен начин – вие поемате отговорността за живота си. Тогава Учителят не може да бъде обвинен за това, което се случва в живота ви.

Когато ученикът стане член на вътрешния кръг на Учителя, бъдете сигурни, че във всяко действие той непременно чувства присъствието на Учителя – дори ако това е пиенето на чаша вода или отиването до магазина, за да се купи нещо. Ако пиете вода, вие ще видите моето съществуване вътре във водата, а докато водата влиза във вас, ще чувствате, че сте моето съществуване. Тогава, когато говорите на магазинера, дори и ако той е много неприятен, вие ще виждате моето присъствие вътре в него. Само че той не е могъл да изведе напред тази божественост. Външното съществуване е много грубо и недодялано, но в неговото вътрешно съществуване вие ще чувствате присъствието на Учителя си.

Много хора идват при нас с най-голяма любов, посветеност и предаване; после, след известно време, те започват да слизат по скалата. Но ако още от самото начало човекът поддържа същата интензивност, същата любов, същото посветено предаване и преданост, тогава той става член на вътрешния кръг на Учителя. Той може да се препъне или да падне, или, ако се умори, може да си почине, но той отново трябва да стане и да бяга. Това че веднъж е паднал, бил е уморен и изтощен, не означава, че повече няма да може да върви напред. Не! Той може да почине няколко дни или няколко месеца, но после той отново трябва да бяга бързо. Той ще се запита: „Какво ми става? Аз имах способността да бягам три години“. Тъй че той може да си почине за месец или година, но отново ще трябва да бяга най-бързо. В този момент той отново ще стане член на вътрешния кръг.