Въпрос: Искам да водя само духовен живот.
Шри Чинмой: Искаш да водиш само духовен живот, но къде? В хималайските пещери или на световната сцена? Истинският духовен живот означава да носим нашия Възлюбен Всевишен вътре в сърцата си. Когато отиваш на работа, когато отиваш до магазина, ти можеш да носиш Всевишния в сърцето си и в ума си. Всеки миг можеш да се стараеш да проявяваш Всевишния.Сега, когато водя медитация, аз осъществявам Всевишния. В следващия момент, като играя тенис, аз радвам Всевишния. Сега отговарям на въпроса ти, а преди половин час имахме добра, душевна медитация. По всички тези различни начини Всевишният бива проявяван. Ти също можеш да проявяваш Всевишния с много различни дейности, но трябва да се предадеш на Неговата Воля. Бог иска ти като мен да Го проявяваш чрез живот на действие. Всеки път, когато дойде мисъл, предлагаш ли я на Всевишния? Ако отговорът е да, тогава вършиш правилното нещо. Дали е лоша, небожествена мисъл, или добра, божествена мисъл, ако можеш да я предложиш на Всевишния, тогава постъпваш правилно.
Зад всяко действие стои мисъл, стои идея, стои идеал. Ако постъпваш душевно, посветено, безусловно и безрезервно, тогава си повече от съвършен. Не е нужно да живееш на определено място, за да си духовен. Ти току-що медитира. Това е прекрасно. Сега, ако трябва да отидеш на училище или на друго място, можеш да носиш със себе си духовното си съзнание. Твоето духовно съзнание можеш да внесеш във всичките си външни дейности. Иначе можеш да седиш пред олтара си часове наред и да мислиш за приятелите си, за враговете си или за нещата, кои-то са се случили. Можеш да бъдеш затворен сам в стаята си, но милиони мисли и идеи ще навлязат в ума ти. Там няма никого, с никого не говориш и никой не ти говори, но ти и твоят ум постоянно разтоваряте един с друг. Това е просто загуба на време.
Няма значение къде ходиш, а какво държиш вътре в сърцето си. Ако държиш хубави мисли, божествени мисли, просветляващи мисли, осъществяващи мисли в сърцето си, тогава постъпваш правилно. Ако ме носиш вътре в сърцето си като представител на единството на Бог, тогава вършиш правилното нещо. Не е нужно да ходиш никъде. Докато вървиш, докато говориш, докато ядеш, докато тичаш, докато учиш, ако можеш да усещаш Божието Присъствие, тогава вършиш абсолютно вярното нещо духовно. Иначе без значение какво правиш, без значение къде отиваш, няма да си удовлетворен. Винаги, моля ви, опитвайте е да осъществявате Всевишния вътре във вашите сърца. Това е Неговото творение, Той е изпратил всички нас, за да Го радваме и да Го осъществяваме на земята по Негов собствен Начин.
