18.⁴

В ранните часове на утрото
Бог и аз влизаме
в чудесно съревнование.
Моята задача е
да докосна Божиите Нозе.
Божията Задача е
да изпита моето сърце.
Аз приключвам моята задача далеч преди Бог.
Горкият Бог приема тъжното поражение.

Когато нощта е дълбоко настъпила
Бог и аз отново влизаме
в друго прекрасно съревнование.
Този път нашата задача е
взаимно възхищение.
Ще трябва да се възхищавам на Бог,
колкото мога.
Бог ще трябва да ми се възхищава,
колкото иска. Уви,
аз приемам много тъжно поражение.