Част II — Въпроси и отговори за душата

Въпрос: Нашата душа като прашинка ли е, която след много животи се завръща при Всевишния и става част от Него?

Шри Чинмой: Първо, нашата душа не е като прах. Тя има безкраен потенциал и този безкраен потенциал трябва да бъде проявен тук на земята. Душата е дошла от Всевишния да Го прояви. Колкото повече душата проявява Истината и Божествеността, толкова по-голямо е постижението и за душата, и за Всевишния. Всяка душа е представител на Всевишния и душите, които са съзнателни за тази истина, постигат по-бърз напредък, отколкото онези, които не я съзнават.

Всеки пък, когато душата дойде в проявлението, тя получава значителен опит; и когато се върне в областта на душите след всяко прераждане, тя взима със себе си есенцията на всичките си преживявания. Завръщайки се, тя изоставя виталната, менталната и психичната обвивка. След няколко години душата иска да се върне отново в проявлението. Тогава избира определено семейство или среда и след това отива на беседа при Всевишния. Изборът на душата получава или разрешението, или неодобрението на Всевишния. Ако Той не одобрява, тогава душата трябва да направи друг избор.

Напълно вярно е, че душата е дошла от Всевишния и накрая ще се завърне при Него. Но докато пълната проява на Всевишния не се състои в определена душа — с други думи, докато душата не е проявила целия си божествен потенциал — тя ще се преражда отново и отново. Щом осъзнаването е постигнато и душата е разкрила и проявила цялата си божественост, тя накрая ще се завърне при Всевишния. Повече няма да е необходимо душата да се връща на земята за проявление.