Въпрос: Бих желал да зная какви са исканията на моята душа, когато приема духовен Учител. Трябва ли да дам целия си живот, целия си интелект, цялата си любов?
Шри Чинмой: Когато казвате „давам”, какво всъщност имате предвид: да отдадете или да се откажете? Вие не трябва да се отказвате от нищо, когато приемете духовен Учител. Само трябва да почувствате, че това, което наричате „себе си”, е друго име за вашия Учител. Чувство за неразделимо единство трябва да бъде установено между съзнанието на Гуруто и съзнанието на ученика. Ако смятате, че се отказвате от нещо, тогава вашето разочарование няма да има край.Както ученикът не трябва да се отказва от нищо, така той не трябва и да дава нещо на Гуру. Ученикът просто идва при Гуру и влиза в него с това, което има, и с това, което е. Какво имате? Вие имате душа. Какво сте? Вие сте душата. Няма разлика между това, което имате, и това, което сте. Ако влезете в своя Учител с това знание, с тази мъдрост, с това разбиране, тогава ще видите, ще почувствате и ще станете едно цяло със съществуването на Учителя си. Когато душата на ученика и съзнанието и душата на Гуру са едно, вие не му давате нищо. Повече няма да има никаква разлика между двамата, както няма разлика и между вашите пръсти и ръката ви.
Ако питате какво би поискал един Гуру от вас, ще ви отговоря, че именно вашата душа е това, което имате и което сте. Можете да кажете, че това, което имате — и своята мъдрост, и своето невежество — вие давате на вашия Гуру. Но ако видите, че сте вътре във вашия Гуру, тогава няма взимане и даване. Няма нищо за даване и нищо за вземане; има само растеж вътре в сърцето на Гуру. Моля ви, останете вътре във вашия Гуру завинаги. Няма такъв момент, в който душата на ученика да трябва да бъде отделена от съзнанието на неговия Учител. Останете вътре в Учителя с това, което имате и което сте — не в смисъл, че му давате нещо, а в смисъл, че принадлежите един на друг. Чувствайте, че израстватее вътре в своя Учител. Не е въпрос да му дадете нещо и той да трябва да ви даде нещо друго в замяна. Съществува само чувството за единство. Когато чувствате, че вие и той сте едно, когато чувствате, че и двамата имате едно и също съзнание, едно и също съществуване, една и съща любов, тогава не може да има усещане за пожертване.
