Въпрос: Ще ни обясните ли защо човек, който е много болен, може да продължи да живее дни наред, дори когато този феномен е необясним от гледна точка на медицината?

Шри Чинмой: Медицината няма последната дума относно живота и смъртта. Докторът може да каже, че нечий живот ще трае само още няколко секунди, но виждаме, че дните преминават в седмици, седмиците преминават в месеци и все пак човекът продължава да се бори. Въпреки че душата се оттегля и не е загрижена нито за света, нито за човека, който страда, физическото все още иска да се държи здраво за земята. То чувства, че ако може да остане дори и минута повече, ще може да постигне нещо важно. Но това не е вярно. Когато душата загуби загрижеността си, когато не проявява интерес към това, което се случва във външния живот, човекът никога не може да има каквото и да било по-висше или по-дълбоко преживяване.

Но душата е много състрадателна: тя позволява на сляпото тяло да остане на земята още няколко дни или няколко месеца. Макар да знае, че удълженият престой на тялото на земята не ускорява по никакъв начин осъзнаването на човека, докато той е силно привързан към това външно одеяние, душата може от състрадание да остане в тялото за кратко време — само за да зарадва несъзнателната човешка обвивка.

Всички ние искаме да победим смъртта, но душата знае какво е най-добре за нас. Тя знае, че ако в дълбока старост човек направи опит да се забави и да възроди жизнената енергия, това няма да му помогне. Душата на практика е свършила пътуването си за това прераждане. Що се отнася до израстването на душата, можем да бъдем сигурни, че душата няма да спечели нищо, защото тя вече е събрала същината на своите житейски преживявания.