Въпрос: Как да внесем светлината на душата в ума, така че да можем постоянно да имаме любов, посветеност и предаване?

Шри Чинмой: Когато помислим за светлината на душата, незабавно трябва да почувстваме, че това, което получаваме от тази светлина, е просветление и преобразяване. В противен случай светлината на душата ще остане смътна за нас. Ние виждаме светлината на електричеството, но без значение какво напрежение използваме, тази светлина не може да промени природата ни. Тя няма да може да предложи нищо на нашия вътрешен живот. Но когато станем съзнателни за светлината на душата в нашия духовен живот, ние чувстваме, че тази светлина не само просветлява живота ни, но и ни убеждава, че единствено светлината на душата е реална; всичко останало е нереално. Ако умът чувства, че не притежава реалност дотогава, докато не се изпълни със светлината на душата, само тогава той е искрен и устремен.

Как да внесете светлината на душата в ума, така че да можете да имате постоянна любов, посветеност и предаване? Чувствайте, че умът е ваше притежание, а не че вие сте притежавани от ума. Вие сте притежателят на своя пръст, той не ви притежава. Имате пълен контрол над него. Подобно на това, вие притежавате пари и ги използвате по свой собствен начин. Но ако парите притежават вас с материалната си сила, тогава те ще опорочат природата ви. Ще бъдете сграбчени от алчността и привързването. Парите сами по себе си не са лоши, но с тях се злоупотребява до такава степен, че много често чрез тях действа негативна сила. Същото е вярно и за ума. Ако си казвате: „Ох, моят ум ме използва през цялото време и не мога нищо да сторя,” тогава сте безпомощни. Умът ви трябва да бъде като вашия пръст. Пръстът не може да ви използва, ако знаете, че той ви принадлежи, че е под ваш контрол. По същия начин ще трябва със съзнанието си да направите ума свой слуга.

Можете да медитирате и да кажете на своя ум: „Аз няма да ти позволя да вървиш по твоя път. Сега искам да мисля за Бог.” Повтаряйте името на Бог вътрешно или на глас. В следващия миг кажете: „Аз искам да имам чистота в цялото си съществуване.” Тогава повтаряйте „чистота, чистота, чистота”. В това време вие не позволявате на вашия ум да мисли за нечистота, за друг човек или предмет. Не давайте на ума си възможност да се скита; просто го използвайте за собствената си цел. Вие имате да постигате милиони неща във и чрез ума, но умът е толкова непослушен и пакостлив, че ако не го използвате, той ще използва вас.

Затова бих искал да ви кажа: отсега нататък карайте ума да чувства, че е ваш роб, че е на ваше разположение. Искате ли да си служите с ума за божествена цел двайсет и четири часа на ден? Тогава го правете. Всеки път, когато искате да постигнете нещо, просто хванете ума и кажете: „Направи това, направи това, направи това.” Използвайте ума за божествената цел да мислите за Бог, да медитирате върху Бог и да се концентрирате върху Бог. По този начин можете лесно да вземете ума под свой контрол. Щом вече умът е под контрола ви, можете да го предложите на Всевишния. А в мига, в който успеете да предложите ума на Всевишния, ще видите, че светлината на душата вече е влязла в ума и е започнала да го просветлява. Когато умът е просветлен, любовта става съвсем чиста, посветеността става съвсем интензивна и предаването става пълно, безусловно и непрекъснато.