69. Време

Кой има време? Аз. Аз имам време да се усъвършенствам.

Времето е колегата на щастието и треската на мързела.

Мързелът в човека обикновено мрази бързината на времето. Божественото в човека безсънно обича готовността, постоянството и бързината на времето.

Моят живот-провал не е по вина на моята липса на време. Моят живот-провал е по вина на липсата на осъзнатост на ума ми, липсата на будност на сърцето ми и липсата на душевност в живота ми.

Всеки ден времето пее за мен само една песен — една и съща песен — „дърпай и тласкай“. Времето ме вдъхновява да дърпам Небето леко надолу и да изтласквам земята нагоре мощно.

Докато върша нещо малко, се усмихвам на времето. Докато върша велико нещо, плача за време. Докато върша правилното нещо, обичам безусловното пристигане на времето.

Сърцето на времето олицетворява непрестанната трудолюбивост. Окото на времето разкрива беззвучното красноречие.

Времето докосва Боголюбещия в мен, за да вдъхнови едновременно бавното ми тяло, слабия ми витал, несъзнателния ми ум и несигурното ми сърце.