158.

Точно сега душата ми е непозната за мен, а тялото е мой приятел. Но когато осъзная Истината, душата ми става мой истински приятел, също като тялото. Тогава тялото не се превръща в непознат. То става доброволен роб на моите способности. Тялото иска да ме удовлетворява по мой начин. Преди моето осъзнаване тялото е приятел, но приятел само щом съм добре. Когато задоволява собствените си нужди, то се старае да ми помага, но когато наистина ми трябва помощ от тялото, то не ми помага. Щом обаче осъзная, че душата е моят най-добър приятел, единствен приятел, тогава тялото се опитва да ми помага така, както аз искам.