Въпрос: Как можем да поддържаме вътрешната си красота, когато се налага да ходим на небожествени места?

Шри Чинмой: На физическо ниво носим обувки, когато трябва да излезем навън, така че краката ни да не докосват земята и да не се нараняват. Когато има нещо небожествено, нещо, което може да ни нарани, ние взимаме мерки да се защитим. По подобен начин, когато отиваме на небожествено място, ни трябва закрила. Когато сме си вкъщи, когато не сме на бойното поле на живота, сме защитени. Но веднага щом излезем на улицата, се изправяме лице в лице с един гладен лъв. Той е по-силен, безкрайно по-силен от нас. В такъв момент трябва да станем по-внимателни и по-съзнателни. По сред бял ден не се притесняваме. Но когато е много тъмно, чувстваме, че някоя небожествена сила ще ни нападне, така че внимаваме повече. Така че как ставаме по-внимателни и съзнателни? Като си спомняме необходимостта от стремежа, като си спомняме Вътрешния Водач в нас по-често.

За да проявим красотата в еволюцията или за да станем самата красота в процеса на еволюцията, човек трябва да чувства, че неговият Източник е Наслада и че съществува на земята само заради Насладата. Докато проявява красотата, той трябва да чувства, че красотата не е нищо друго, а Наслада. Мислейки за красотата, представяйки си красотата, разкривайки красотата, предлагайки красотата той трябва да чувства, че той си играе с Насладата, танцува с Насладата, пие с Насладата и споделя Насладата с останалото човечество. Ето как красотата може да бъде проявена в процеса на еволюцията.