92.

Аз излизам навън
с надеждата да проведа
много кратък разговор с Бог.
Но, уви, Бог казва, че няма време.

Аз влизам навътре
с надеждата да проведа
много кратък разговор с Бог.
Бог усмихнато ми казва:
„Мое дете, да поговорим, колкото поискаш.
Аз не бързам.
Аз съм изцяло твое разположение“.
Преводи на тази страница: Russian , Spanish , Hungarian
Това стихотворение може да бъде цитирано с помощта на цитиращ ключ goc 92
Creative Commons License
Това произведение е лицензирано под Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.