Върховната необходимост от единно сърце²⁵

В много страни сме имали възможност да разпространяваме Светлината на нашия Господ Всевишен. В други случаи сме успявали да спечелим вътрешното сърце на страната, но във външния живот не сме могли да проникнем. Вътрешното им сърце, любовта им, добротата и порива им към нов живот – тях сме успявали да докоснем. Вътрешното битие на страната сме успявали да докоснем, но не и външното, защото те не желаеха нищо. Смятаха, че са самодостатъчни. Понякога вътрешното сърце е отворено, но външният ум е по-силен.

Всичко става в Божия избран Час. Когато настъпи Божият избран Час, външният живот на тези страни също ще се отвори. Сега те може да смятат, че нещо ново би им навредило. Сигурен съм, че някой ден това мнение ще се промени.

Ние всички сме заедно. Едно семейство сме, затова не можем да продължаваме да подозираме братята и сестрите си. В противен случай няма да има мир, няма да има хармония. Ние ще приемаме света с всичките му слабости. Всеки има слабости. Ние се обичаме въпреки нашите слабости. Хората от околния свят са като наши братя и сестри. Ще бъдем заедно въпреки слабостите си. Дошли сме тук, за да намерим щастие. Ако искаме да бъдем щастливи, трябва да сме с отворено сърце. Никой не може да е щастлив без отворено сърце, без всеобхватно сърце.

Ще дойде ден, когато всеки съзнателно ще почувства върховната необходимост от единно сърце. Но вътрешното сърце – това сърце, което ни е нужно, за да се молим на Бог, да медитираме върху Бог, да обичаме Бог и да служим на Бог – това сърце е прекрасно, винаги прекрасно.