Съдбата може да бъде променена⁴

Дълго време се старая да медитирам върху твоята болест и да спусна светлина. Аз полагам резултата в Нозете на моя Абсолютен Господ Всевишен. Не съм пропуснал нито ден, но ти все още не получаваш резултат. В Бхагавад Гита, нашата Небесна Песен, Господ Кришна казва, че имаме право да се молим, но нямаме право на плодовете на молитвата си. Ти все още не получаваш плодовете, но аз продължава да се моля.

Не съм се отказал, защото никога не приемам нещо за безнадежден случай. Ние чувстваме, че съдбата може да бъде променена. В Божието творение няма нищо невъзможно. „Невъзможност“ има само в речника и в ума. Отидем ли отвъд сферата на ума, няма такова нещо като невъзможност. Относно твоето заболяване аз още храня същата надежда. Нещо повече, това е решителност – или сила на волята. Ако говорим за редовността на моите молитви, то аз не съм пропуснал нито една. Наистина се надявам, че нещо ще се случи.

Има два вида предаване. Единият е предаването на ленивия човек. Той вече се е отказал. Неговото предаване е само в думите: „Да бъде Твоята Воля“. Той не прави нищо, за да постигне някакво подобрение. Другият вид предаване е да работиш много, много усилено за подобрение, за напредък. Ако човек работи много усилено за своя успех и напредък, то дори успехът да не дойде, във вътрешния свят той получава истински Благословии от Висините.

Един човек се отказва, друг упорито продължава. Може все още да не постига никакъв успех, но Вътрешният Водач е наистина доволен от този, който не се е отказал. Първият може да заяви: „Аз не съм се отказал“, но дали той съзнателно прави нещо, за да постигне целта си? Понякога ние не се отказваме, а само се надяваме, че ще стане по-добре. Но ако редовно обръщаме внимание на това, от което наистина се нуждаем в живота си, то моето усещане е, че дори Бог да не изпълни желанието ни по нашия начин, Той има Свой План, и по Своя собствен Начин може да постигне във и чрез нас нещо изключително.

Да кажем, че аз искам манго, което е любимият ми плод. По някаква причина, макар да обичам най-много манго, Бог смята, че някакъв друг плод ще е подходящ за мен. От друга страна, може би другият плод няма да е подходящ за мен, а Бог ме изпитва, за да види доколко съм се предал на Неговата Воля. Аз може да кажа, че ако получа манго, всичко е наред. В този случай не полагам никакво усилие. От друга страна, ако искрено се стремя към манго, а Бог ми даде друг плод, аз може да не съм доволен, но по някакъв начин във вътрешния свят ще бъда много по-удовлетворен. Когато се потопя дълбоко навътре, ще почувствам, че Бог не ми е дал манго, а ме е изпитал, за да види дали съм готов да приема радостно и ведро това, което Той е пожелал да ми даде. Ако получим от Бог нещо неочаквано, и ако можем да го приемем радостно и ведро, тогава Той ще направи във и чрез нас нещо изключително – нещо безкрайно по-значително от това да ни даде манго.

Едно нещо е да кажа: „Да бъде Твоята Воля“. Но колко часа, колко секунди отправям съзнателно тази молитва към Бог? Рано сутрин, щом стана, аз казвам: „Да бъде Твоята Воля“. Вечерта, преди да си легна, го казвам отново. Но ако го казвам само два пъти на ден, то няма да се съхрани в съзнателната ми памет. Ако обаче го казвам няколкостотин пъти, ще се съхрани. Ако завъртя копчето на печката само донякъде, няма да има пламък. Но ако го завъртя малко повече, и още повече, ще видя пламък, ще има огън.

Всеки ден правим същото, толкова правим. Това правим ние човеците! Но ако е необходимо да отидем по-далеч, не отиваме дотам. Проблемът ни е в това, че усилието ни е ограничено.

Всеки ден аз съм готов да извървя половин миля и после съм напълно удовлетворен. Само че не получавам резултата, който е нужен на моето тяло. Ако извървя една цяла миля, ще видя, че има голяма разлика между половин и една миля. По същия начин, когато казваме: „Да бъде Твоята Воля“, ние го правим съзнателно, но не го правим много пъти през деня. Ако можем да го казваме дори двадесет, тридесет или четиридесет пъти на ден, това изключително много ще ни помага. Не е нужно да го повтаряме седем, осем или двадесет хиляди пъти – не, не! Нека се опитаме да правим това поне веднъж на всеки час. Ако дванадесет часа поддържаме ума си буден и всеки час отделяме две-три минути, за да отправим тази молитва, аз чувствам, че ще постигаме по-добри резултати.

Можем да правим същото всеки път, когато се молим, но броят на повторенията също е от значение. В Индия, когато правим джапа, повтаряме по 108 пъти или повече. Някои хора го правят хиляди и хиляди пъти, но понякога това става механично. Тогава няма свежест, няма обновление, няма радост. Ние не искаме това. Не искаме да стигаме до такава крайност. Някои хора рецитират мантра или молитва като папагали. Но ако можем да го правим душевно, много душевно няколко пъти на ден, и ако успяваме да почувстваме, че нашата молитва докосва самите дълбини на сърцето ни, тогава непременно ще получим резултат.

„Да бъде Твоята Воля“ е една молитва. Но ако имаш някаква друга свещена или тайна молитва, можеш да я отправяш. Не е нужно да е молитва към Бог да излекува болестта ти, но може да е нещо важно. Ти имаш духовен Учител и водиш духовен живот, затова, ако чувстваш, че можеш вътрешно да направиш нещо, то направи го. Молиш се от тридесет или четиридесет години, но не получаваш резултата, от който се нуждаеш или който заслужаваш. Искам обаче да кажа, че можеш да правиш малко повече, малко повече.

Ако не получаваме резултат от молитвата си, можем да правим две неща. Единият начин е да си кажем, че ни трябва търпение, като на земеделец. Той засява семето, но не очаква богатата жътва на другия ден. Семето трябва да покълне и да израсте. Другият начин е, ако смятаме, че правим каквото трябва, да го правим повече.

Ако аз смятам, че правя нещо съвсем правилно, но действието ми не дава резултат, мога да кажа, че оставям резултата в Нозете на Бог. Изпълнил съм дълга си, направил съм каквото трябва. Сега казвам: „Да бъде Твоята Воля“. Това е вярно. И все пак аз трябва да зная доколко правилно съм постъпил. Ако имам способността да продължа малко повече, малко по-нататък, то трябва да го направя.

Що се отнася до теб, ти от много време отправяш тайно редовната си молитва. Но след като приключиш с молитвата, не прибавяй към нея желание. Просто чувствай, че си зарадвал Бог. Може би си мислиш, че щом си зарадвал Бог, Той ще направи каквото е нужно. Така е. Но няма нищо лошо в това да правиш повече!

Аз ще видя дали в тялото ми има някакъв недъг. Тялото, като душата и сърцето, трябва да стане съвършено – всичко трябва да бъде съвършено. Да кажем, че ме болят коленете. Аз се моля на Бог, моля се, но не Го умолявам да изцели коленете ми. След като се помоля, аз чувствам, че съм зарадвал Бог.

В твоя случай, ако след молитвата съзнателно усетиш, че нещо в тялото ти не е съвършено, можеш просто да се концентрираш върху това увредено място, тази несъвършена част от твоето тяло. В това няма нищо лошо! В такъв момент ти не се молиш, но привличаш към себе си космична енергия. Ти не умоляваш Бог: „О, Господи, толкова години се молих за Твоята Победа. Не можеш ли да ме излекуваш?“. Не, не, не така. Докато се молиш, за да зарадваш Бог по Неговия Начин, ти можеш да привлечеш към себе си малко космична енергия.

Когато погледна очите ти, когато погледна лицето ти, аз виждам, че наистина притегляш тази космична енергия. Лошо ли е просто да си послужиш с нея? Това е собствената ти космична енергия. Щом имаш пари, можеш да ги изразходваш. Ако имаш малко космична енергия и я приложиш към физическия си проблем, в това няма нищо лошо. Ти сам си я придобил. Дори не си се молил на Бог за космична енергия. Молил си се да Го зарадваш по Неговия Начин.

Ако по време на молитвата се изпълниш с някакъв дух или енергия – аз я наричам космична енергия – няма нищо лошо в това да си послужиш с нея, щом усещаш някакво несъвършенство в тялото си. Това, може да се каже, означава да се лекуваш сам. Аз виждам, че притежаваш тази способност. Тя ще ти помага! Ти много често използваш тази космична енергия за своето творчество. Много, много пъти, когато погледна снимката ти, виждам тази енергия. Ти си служиш с космичната енергия, която получаваш от своите молитви и медитации. Тя е право пред теб, пред очите и носа ти. Виждам я! Дори когато погледнах твоя снимка, на която си в обикновена поза, видях всичката космична енергия. Ти я използваш в творческия си живот. Но няма нищо нередно в това да я използваш и за нещо друго, защото космичната енергия лекува всичко. Тя лекува всички наши несъвършенства.

Ти казваш, че когато свириш, се предаваш. Но преди това, няколко часа или ден по-рано, ти си направил нещо. Мислил си какво ще свириш или си се концентрирал и медитирал върху това. Точно в този момент може би не си медитирал, не си правил нищо особено, но е било като отваряне на врата. Когато отвориш вратата, светлината веднага нахлува в стаята. Свирейки, ти си се предал – помолил си Бог да свири във и чрез теб. Ако обаче не си се подготвил, преди да Го помолиш, Бог няма да стори нищо във и чрез теб. Тъй като ти вече си направил подготовката, щом засвириш, предаваш всичко на Божията Воля. Тогава Бог действа във и чрез теб. Ти свириш благодарение на своето предаване. Но аз казвам, че за да стигнеш до такова ниво на предаване, се нуждаеш от подготовка. Ние изминаваме известно разстояние и после, щом почувстваме, че не можем да вървим по-нататък, молим: „Господи, помогни ми!“. Ако обаче не правим нищо, а просто казваме на Бог: „Предадох се“, това се нарича предаване на ленивия човек.

Ти самият не си ленив! Ти си търсещ. Имаш Учител и си се молил и медитирал дълги години. От тези добри неща, които правиш от толкова много време, ти си получил посланието за предаване. От своите молитви и медитации в продължение на Бог знае колко години си получил посланието: „Да бъде Твоята Воля“. След толкова години на искрено усилие ти предлагаш своето предаване. То ще има голям резултат, защото си се молил, медитирал си, ти си търсещ.

Мнозина ще се опитат да кажат същото: „Аз се предавам“. Но какво ще предадат те? Преди всичко, какво са направили, за да се предадат? Ние трябва да направим нещо, за да зарадваме Бог. После можем да кажем: „Аз се предавам“. В нашата Бхагавад Гита е казано, че първо трябва да извършим работата, а после да се предадем. Работа е подготовката, не изпълнението на сцена. По време на изпълнението ти се предаваш. Но ако не беше извършил подготовката, нямаше да получиш посланието на предаването.

Що се отнася до физическия ти проблем, казах, че когато се молиш и медитираш, получаваш известна енергия. Тази енергия не идва от тялото. Тя идва отвън, отгоре. Тогава ти можеш да я разпределиш. Ако видиш, че една част от тялото ти не е добре, не работи както трябва, можеш да приложиш към нея енергията, която си придобил. Ти не заимстваш тази енергия от някого. Зарадвал си Бог с молитва и медитация и Той ти е дал тази способност. Бог може да не я използва веднага, на това определено място, но ти самият можеш да я използваш.

Това е като с бащата и детето. Бащата дава на детето пари и му казва: „Сега ги използвай“. Ако синът иска бонбон, той ще си го купи, защото бащата му е дал пари. Синът не казва: „Моят баща ми даде тези пари и сега, ако такава е волята му, той ще ми даде и бонбон“.

Бог заявява: „Дадох ти това богатство и сега ти казвам да го използваш!“. Ти обаче не го използваш, или пък го употребяваш за нещо друго. Не си купуваш това, от което смяташ, че се нуждаеш най-много, както детето се нуждае от бонбон. Купуваш си нещо друго, нещо друго.

Аз не ти давам съвет! Казвам всичко това по силата на моето единство, единство, единство, пълно единство с твоята душа и с твоето сърце. Аз искрено, най-искрено се опитвам да направя нещо за физическия ти проблем. Когато казвам, че има нещо, което можеш да направиш от своя страна, това в никакъв случай не е съвет. Ако в тегленето на въже от едната страна са двама души, а от другата – само един, то най-вероятно двамата ще теглят по-силно и ще спечелят играта. Така и ние с теб теглим заедно.

Одобряваш ли моята философия? Ти си търсещ, силен търсещ! Затова сме в една и съща лодка. Аз търся и ти също търсиш. Ние сме в една лодка.

Аз знам със сигурност, че има само един Учител – Вътрешният Водач. Другите само ни упътват, водят ни за няколко стъпки и после трябва да се предадат, защото те не са Вътрешният Водач.

Казват, че има два начина: маймунски и котешки. Малката маймунка обикновено се вкопчва в гърба на майка си, а котето виси от устата на своята майка, която го носи. Малкото, което майката носи, е по-защитено от другото, седнало на гърба на майка си.

Така е и с бащата и детето. Ако държи ръката на баща си и види нещо интересно, детето може да я пусне и да падне. Тогава ще се нарани. Но ако бащата държи детето, то каквото и да стане, дори да се случи нещо вълнуващо, той няма да пусне детето. И то ще е в безопасност. Бащата вижда какво става и детето го вижда. То има същото преживяване, изпитва същото вълнение, но е в безопасност, защото бащата няма да пусне ръката му.

По същия начин, ако някой притежава по-голяма способност, и ако той държи друг човек, то последният е в безопасност. В духовния живот, ако има някой, който може да те държи, ти си по-защитен, отколкото ако сам се държиш за него.

Виждаш ли разликата? Случва се нещо вълнуващо. Ако има обаче кой да те държи, ти можеш безопасно да се радваш на същото преживяване. Цари същото вълнение, но опасност няма. Ако този, който те държи, има вътрешна сила и вътрешна радост, то самият той може да се вълнува или не, но няма да те пусне. Тогава, като детето, ти си защитен.

Затова ние използваме понятието „Вътрешен Водач“. Може да сме седнали в Неговите Нозе, но да побегнем, ако се яви изкушение. И все пак, ако ни привърже към Своите Нозе, Той няма да допусне да ни се случи нещо. Ако ние искаме да се поддадем на изкушението, Той казва: „Няма да ти позволя!“. Но ако просто сме седнали в Нозете Му или в нозете на своя Учител, и ако нещо се случи, ние може просто да си тръгнем, защото не сме привързани. Тази връзка наричаме защита.

Ти ми носиш безгранична радост – безгранична! – във всяко отношение. Благодаря ти.