Въпрос: Гуру, имам въпрос за един сън на моя съпруг. Той не е ученик, но сънят му беше за Вас. Той сънува, че сте го посетили и сте разговаряли с него за генетика, като Вие сте му казали, че околната среда не е толкова важна за духовното развитие на човека.

Шри Чинмой: Външните обстоятелства могат да засилят стремежа и духовността на човека, както могат и да ги унищожат. Твърде често обаче ние отдаваме прекалено голямо значение на средата. Много хора на земята са се родили в обикновени, лишени от стремеж семейства, но са стигнали много далече и много дълбоко във вътрешния си живот. А има и много хора, които са дошли на света в извисени, духовни семейства, и въпреки това са водили съвсем обикновен живот.

Всички духовни Учители имат братя, сестри, приятели, роднини и т.н., които живеят в същата среда като тях. Само че вие не чувате нищо за техните приятели или роднини. Когато чуете за духовния Учител, научавате и за неговите най-близки ученици, които са се обезсмъртили. Духовните чеда на Учителя стават негови истински деца, докато собствените му потомци се губят. Духовните хора около Учителя, които се молят и медитират с него, стават негови истински деца.

Ако наследим от предците си нещо добро, ние можем да го увеличим. От друга страна, дори да не получим духовна помощ от произхода си, ние все пак можем да осъзнаем и проявим Най-Висшето, ако душата излезе на преден план. Но тези, които са предопределени да бъдат духовни и божествени, не зависят нито от членовете на семейството, в което са родени, нито от обстоятелствата в средата си. Тяхната вътрешна сила ги тласка към най-големите висоти и проявява божествените им качества.

Въпрос: Но Всевишният във Вас ли беше при моя съпруг?

Шри Чинмой: Моята душа отива при всекиго. Не физическото ми съзнание, а душата ми отива при всички. Така че при него беше моята душа.