Въпрос: Миналата година, когато бяхте в Индия, сънувах сън, в който дочувах далечна музика, Събудих се с мисълта, че или съм умрял, или съм в Небесата.

Шри Чинмой: Това е много силно преживяване, което си получил от дълбините на душата си. Дочутата музика е от душата: тази музика не може да бъде възприета от външното ухо, тя трябва да бъде доловена с нашия вътрешен орган. В обикновения живот, когато низшият или емоционален витал не възприема или не се отъждествява с нещо, веднага ни се струва, че сме мъртви. Когато тялото и виталът не възприемат музиката на душата, те са мъртви за тази музика, която вдъхновява и издига съзнанието ни. Затова, ако телесното е отделено от душата – от музиката на душата, от светлината на душата – то е мъртво. Не че ние сме мъртви, но когато лишеното от стремеж тяло не приема душата като свой Източник, ние чувстваме, че то е като мъртъв войник, все едно мъртъв – както казваме за човек, който не води духовен живот, че е мъртва душа.