Прераждането на златната възможност

Нека кажа нещо за прераждането. Надявам се, че всички вие вярвате в прераждането — или може би това е просто дума за някои от вас. Независимо дали бях лъв в последното си животинско въплъщение, или бях велика духовна фигура в предишното си човешко прераждане, миналото е прах. Кои сме били, Бог знае. Но трябва да станем нещо в бъдеще. В моя случай с пълна искреност и с най-голяма автентичност мога да кажа, че няма да имам повече прераждания. Това е самият край на моя земен престой. Но, за нещастие или за щастие, тук няма никой, който няма да има повече прераждания. Всеки трябва да се върне. Всеки ще трябва да се прероди на земята, за да работи или за Бог, или за себе си. Всички вие определено ще трябва да приемете много, много прераждания, преди да осъзнаете Бог, независимо дали искате, или не. Това не зависи от вас.

Виждате, че тази осъзнала Бог душа страда толкова много в ръцете на човечеството. Може би ще си кажете: „Кой иска да осъзнае Бог? Гуру страда толкова много!“. Вярно, аз страдам, но Бог няма да позволи на никой да остане неосъзнат.

Сега въпросът е колко възможности можете да получите в едно прераждане, за да постигнете напредък? Всички духовни Учители казват, че ако имате осъзнала Бог душа за свой духовен Учител в някое човешко прераждане, тогава получавате върховната възможност — не само да тичате най-бързо в това прераждане, но и да намалите броя на бъдещите си прераждания.

Ако можете да радвате своя Учител във всяка сфера от живота си, тогава вашите бъдещи прераждания ще бъдат по-гладки, по-просветляващи и по-пълноценни. Ако щяха да са ви нужни петдесет, шейсет или дори двеста прераждания, за да осъзнаете Бог, може би ще го направите за десет, двайсет или трийсет прераждания. Но бъдете сигурни, тук няма никой, който може да каже: „Няма да имам повече прераждания“ или „Не ме интересува осъзнаването на Бог, не се нуждая от Бог“. Бог няма да позволи на никого да остане неосъзнат. Трябва да се връщате отново, отново и отново.

За моите ученици искам да кажа, че ако в това прераждане не се възползвате от връзката си с мен, ако не използвате правилно вътрешната и външната си връзка с мен, то правите огромна грешка. Всеки път, когато се връщате на земята, ще видите колко е трудно да постигате напредък. Невъзможно е да се проумее страданието, през което преминава всяко човешко същество на земята. Чувствате, че страданието ви е непоносимо, но нямате представа колко повече страдат онези, които не следват никакъв духовен път. Имате късмет, че водите духовен живот.

В крайна сметка всеки човек трябва да започне духовен живот. Не е задължително да е път като такъв. Като мои ученици имате път, но много други духовни търсещи и Учители от най-висок порядък не са следвали някакъв определен път. Господ Буда и Шри Кришна не са следвали път. Те са осъзнали Бог чрез собствения си стремеж и медитация.

Когато следвате духовен Учител обаче имате допълнително предимство. Шри Рамакришна казваше, че кравата дава мляко и това мляко не е в опашката, носа или ухото на кравата. Има специално място. Когато натиснете вимето, тогава получавате мляко. По същия начин, когато духовният Учител идва, вие можете да получите просветление от третото око на Учителя или от сърцето му. Третото око е трудно да се види, но сърцето можете да видите и почувствате.

Връщам се към темата за бъдещите прераждания. Всяко прераждане ни дава преживявания. Можете да ги наречете здравословни или нездравословни, но тези преживявания ни водят към определена цел. Някои човешки същества са придобили духовно богатство — мир, светлина и блаженство - от предишните си прераждания. От предишния си стремеж те са получили някои божествени качества. Определено, определено Бог ще им върне тези божествени качества, когато започнат отново своето пътуване. И тогава Той ще им каже да увеличават и увеличават своите божествени качества. Отново, има милиони хора на земята, които ще започнат своето ново прераждане, нов живот без никакъв божествен мир, божествена светлина или божествено блаженство.

Когато се присъедините към духовен път, имате толкова много възможности да напредвате. Това е като да влезете в най-прекрасна градина. Има хиляди цветя и всяко от тях има аромат и красота. Можете да откъснете, което цвете ви доставя радост. Можете да имате много вътрешни преживявания и да събирате аромата в сърцето си, във вътрешния си живот. И можете да връщате тези преживявания всеки път, когато се прераждате.

Най-важното нещо за тези хора, които следват духовен път, е колко сериозно приемат духовния си живот, колко много ценят духовния си живот, колко много искат да запазят вътрешната си връзка със своя Вътрешен Водач, с Всевишния.

Може да стане така и става така, че някои от моите ученици приеха духовния живот много по-сериозно, когато се присъединиха към пътя за първи път. Ако връзката, която установиха с Всевишния, когато за първи път взеха на сериозно духовния живот, е намаляла, ако го няма същия дух, ако я няма същата отзивчивост, ако го няма същото желание, любов, посветеност и предаване, тогава естествено усещането им за вътрешния живот няма да го има. Ако тази връзка, единство или дълбочина вече не съществуват, ако издигащият се плач на сърцето вече го няма или пламъкът почти е угаснал, тогава, каквото и да се случва, без значение колко години прекарват на пътя, как могат да се надяват, че в бъдещите си прераждания те ще успеят да водят духовен живот от самото начало? Не, това е само тяхна самозаблуда.

Когато сте в лодката, когато сте на пътя, въпросът е дали искате да постигнете най-бърз напредък, или искате да вървите със скоростта на индийска биволска каруца. Можете да направите и двете. След като започнете маратона на Вечността във вътрешния живот, можете да спрете, можете дори да легнете, но не можете да напуснете състезанието. След като започнете, трябва да завършите. Дори и да не участвате в надпреварата днес, трябва да започнете по някое време в бъдеще. Ще има безкрайни маратони и ще трябва да участвате. Днес може да кажете: „Не съм готов. Не ме интересува това“. Но утре или вдругиден ще бъдете принудени да влезете в тази вътрешна надпревара, във вътрешния маратон. Отново, някои бегачи тичат най-бързо, докато други не. Но все пак тези бегачи продължават и бавно, уеверено трябва да стигнат до местоназначението си.

Много духовни Учители, когато осъзнаят Бог, обещават, че ще се върнат на земята, но уверявам ви, че сред духовните Учители от най-висок ранг никой не се е върнал и никой няма да се върне. Тяхна еманация или нещо подобно може да дойде, но осъзнатите души от най-висок порядък не се връщат. Веднъж Шри Рамакришна посочи определено място на картата и каза, че ще се върне там. Това място беше Русия. Родил ли се е в Русия? Не, не е.

Отклонявам се от темата, така че нека се върна към нея. Това прераждане е прераждането на златната възможност. Съживете стремежа си! Съживете посветеността си! Съживете, съживете всичко! Следвайте пътя на любовта, посветеността, предаването и единството. Ако тези божествени качества ви изоставят или ако умишлено не ги цените, или ако чувствате, че в духовния живот няма нищо, тогава можете да отидете и да опитате другия живот — ние го наричаме външния живот. Ще видите, че външният живот е безкрайно, безкрайно по-труден. Докато сте на пътя, възможностите, които можете да получите от вашия стремеж, отдаденост, любов, посветеност и предаване и чрез редовната си духовна дисциплина, няма да получите, ако не следвате духовния живот.

Отново, само защото сте водили духовен живот в продължение на много години, не означава, че сега можете да вървите по свой собствен начин — не! Вътрешната връзка е от първостепенно значение. По силата на вашата вътрешна връзка — близка, по-близка, най-близка — постигате най-бързия напредък. В мига, в който видите, че вътрешната връзка отслабва, ако видите, че тя не е толкова силна, колкото преди, бъдете сигурни, че отивате далеч, по-далеч, най-далеч от собствения си духовен живот, който е истинският живот. Може да мислите, че ще бъдете щастливи във външния живот, но трябва да знаете, че се заблуждавате.

От истинския духовен живот никой не може да избяга завинаги. Можете да избягате за десет години, двайсет години, трийсет години, четиресет години. Но Бог отново ще ви принуди да приемете духовния живот или в това прераждане, или в бъдещо прераждане, защото без духовния живот никой няма да може да Го осъзнае. В крайна сметка няма да има нито едно човешко същество, което да каже: „Не искам Богоосъзнаване“. Сега може да казвате, че не искате да осъзнаете Бог, но ще бъдете принудени, ще бъдете принудени. От кого? От Самия Бог. Ако стремежът ви е намалял, това не означава, че Бог ще ви позволи да останете във външния живот за неопределено време и да правите всичко, което ви харесва. Може да ви позволи за кратко, но един ден ще дръпне струната толкова силно! Защо искате да чакате да бъдете принудени да направите нещо, ако знаете, че това е нещо добро — не само за вас, но и за цялото човечество?

В духовния живот часът идва и си отива. След като злоупотребявате с часа, Божия час, следващият път, когато часът дойде, той става по-строг. Това е като летището. Преди последното повикване за качване на самолета ще има три или четири съобщения. Но когато дойде последното повикване, ако не тичате и не се качите в самолета, самолетът няма да чака. Ще пропуснете полета си и кой знае кога ще получите друг. В духовния живот е абсолютно същото. Искате да преминете от един план на съзнанието към друг. Викат ви. Ако не се възползвате от възможността сега, ако не обърнете никакво внимание, когато бъдете повикани да вземете полета, тогава вие сте губещите.

Всеки път, когато бягаме маратон, ние се кълнем, че никога повече няма да тичаме друг. Тогава, на следващия ден, какво се случва? Излизаме на тренировка! По време на състезанието навсякъде тялото ни изпитва болка, болка, болка, но на следващия ден сме вдъхновени да тренираме отново за маратона. Вътрешният маратон няма фиксиран пробег. Той не свършва след двадесет и шест мили. Вътрешното състезание е, за щастие или за нещастие, много, много дълго пътуване. Ако не завършите външния си маратон, няма лошо, въпреки че някои хора може да ви се присмеят. Вашите колеги могат да кажат: „Той е безполезен, не успя да го завърши“. Или може би ще ви съчувстват. Тогава от вас зависи дали искате да опитате отново. Но вътрешния маратон трябва да приемете. Някой може да каже: „О, не трябва да бягам този вътрешен маратон“. Но искам да ви кажа, че часът ще дойде.

Отново, има хора, които са започнали вътрешния маратон и след това по някаква причина смятат, че могат да спрат. Но в този маратон не можете да се откажете напълно. Няколко дни, няколко месеца, няколко години или дори няколко прераждания може би можете да се насладите на почивка, но след това ще бъдете принудени да започнете отново. За съжаление, всеки път, когато се отпуснете в стремежа си, в желанието, готовността и отзивчивостта си, вие само затруднявате себе си. Ако най-добрият спринтьор се върти в удоволствията на безделието, тогава, когато се върне на пистата, става много по-трудно за него да си върне собствения стандарт. Ако днес шампион спортист се откаже от бягането, кой го е грижа? Той може да каже: „Направих достатъчно“. Но във вътрешния живот духовният търсач няма да може да спре да тича. Веднъж щом е започнал вътрешното състезание, той няма да може да се откаже. Той ще бяга, докато състезанието бъде спечелено. Тук да спечелиш означава да осъзнаеш Бог.

Вашето желание да отидете до целта е от изключителна необходимост. Всеки човек трябва да помни, че състезанието е задължително, но онези, които са мъдри и знаят, че трябва да тичат, ще кажат: „Колкото по-скоро, толкова по-добре!“. Други може да чувстват, че времето им още не е дошло, затова имат късмет.

Да кажем, че в едно семейство има по-малък брат и по-голям брат. Когато малкият брат вижда по-големия си брат да ходи на училище, той може да каже: „Искам да бъда толкова велик и мъдър като по-големият си брат. Сега също трябва да ходя на училище“. По-големият му брат е започнал може би на седемгодишна възраст, а той е нетърпелив да започне на четиригодишна възраст. Вижте колко е мъдър!

В духовния живот също виждаме, че някои светии, някои духовни Учители и някои йоги са като по-големи братя. Ако сме мъдри, знаем, че техният живот също ще трябва да приемем, не по отношение на облеклото или външния им вид, а по отношение на вътрешния плач на сърцето им.

Във външния маратон, след като избягате двадесет и шест мили, всичко свършва. После, след дълго време, може би след три месеца или шест години, може да изтичате друг маратон. Но в духовния живот не е така. След като достигнете определена цел, това е началото на пътуване към друга цел, по-висока цел. Ако победите малка слабост — някаква несигурност, ревност, нечистотии или по-ниски витални проблеми — идва още една. Но постепенно, постепенно, колкото и силна да е слабостта, можете да я победите.