Приемай или отхвърляй, но оставай верен на принципите си

Преди триста години един много мъдър духовен Учител живеел в малък ашрам в Индия с около четиристотин избрани ученици. По онова време той бил единственият Учител, който приемал и мъже, и жени, и много се гордеел с душевния стремеж и посветеността на своите духовни синове и духовни дъщери. Една сутрин Учителят разговарял в библиотеката си с двама от най-посветените мъже в ашрама.

– Много се радвам, че вие двамата от години поддържате такова близко приятелство – казал Учителят.

– Ще бъда честен с теб, Учителю – обадил се единият от младежите. – Това приятелство е на път да приключи.

– Защо, сине мой? Какво има?

– Понякога ми идва буквално да го убия – отвърнал ученикът. – Човешкото в мен изпитва необуздан гняв, щом го видя да разговаря с едно от най-красивите момичета в ашрама, което тайно харесвам от месеци. Какво да правя, Учителю? Когато нещата опират до виталната ми привързаност към нея, аз съм безпомощен.

– Преди три години – казал Учителят – ти се раздели с жена си, за да можеш сам да бягаш бързо към целта си. И за твоя приятел бракът свърши няколко месеца по-късно, когато съпругата му напусна ашрама. Тогава и двамата ми заявихте най-искрено, че вече не искате семеен живот и ще продължите сами, ще тичате бързо, по-бързо, най-бързо към целта. Вие бяхте искрени и аз ви повярвах. Е, как си позволихте да попаднете пак в плен на емоционалния си живот?

– Учителю – отвърнал вторият мъж, – ти знаеш колко слаби същества сме, човек и сам не знае какво ще направи в следващия момент. Не можеш да вярваш на никого, дори на себе си. Аз бях искрен, когато преди три години казах, че нямам нужда от семеен живот, от жени. Не съм познавал обаче силата на собствената си слабост. Точно в този момент някой позвънил на вратата и Учителят слязъл да отвори. Две от неговите най-близки дъщери носели някакви вещи, които той бил помолил да му изплетат. Учителят останал доволен от свършената работа, но забелязал, че една от младите жени изглежда тъжна и смутена.

– Какво има, дъще моя? – попитал Учителят, като се усмихнал състрадателно.

– Нищо не може да остане скрито от теб, Учителю – отвърнала девойката и посочила приятелката си. – Тя е причината да страдам.

– Вие сте неразделни, като две сестри сте. Кажи ми какво е направила?

– Учителю, винаги съм била много откровена с теб. Знаеш, че откакто преди седем години бракът ми се разпадна, ме измъчват емоционални привързаности към други мъже. Понякога дори копнея да си върна съпруга.

– Зная, дете мое – казал Учителят. – Дори снощи, докато всички други медитираха на срещата ни, видях как жадно попиваш красотата на бившия си съпруг.

– О, Учителю, ти знаеш в какво окаяно състояние съм. Много се срамувам, но съм безпомощна. А сега тази моя приятелка започна открито да се среща с едно момче, по което аз вътрешно се топя от две години. Връзката им става много близка и ревността просто ме убива.

– Наистина, положението е плачевно – казал Учителят и се обърнал към другото момиче:

– Твоят брак също приключи преди години. Тогава ти ме увери, че си се отказала завинаги от мъжете. Беше много щастлива, че повече няма да създаваш семейство в този или в някой следващ живот. Дъще моя, ти каза това съвсем искрено. Искаше да вървиш сама към целта. Как така се срещаш сега с това момче? Виждал съм дори как се опитваш да накараш бившия си съпруг и този младеж да те ревнуват един от друг, когато и двамата са в стаята.

– Учителю – отвърнала девойката, – всичко, което казваш, е вярно. Но как можех да зная преди шест години, че съм толкова слаба в емоционално отношение?

– Трябва да бъдеш искрена със себе си. Избери: човешка любов ли искаш или божествена Любов? В човешката любов историята винаги се променя, започва и спира. Там няма удовлетворение. Но историята на божествената Любов е безкрайна – Всевишният ще бъде твой Възлюбен за цялата Вечност.

Учителят поканил двете жени и двамата мъже да влязат в стаята му за медитация.

– Днес всички бяхте много искрени с мен. Вие и вашите бивши съпруги или съпрузи искахте да крачите заедно в духовния живот, ето защо получихте моето одобрение и благословия за женитбите си. Аз споделях радостта от вашия съюз. Когато пожелахте да продължите сами, вие отново получихте пълното ми одобрение. Радвах се и за вашата раздяла. Аз искам само да сте щастливи.

– Но по кой начин щяхме да напредваме най-бързо? – попитал единият от младежите.

– И двата начина са еднакво необходими, деца мои. Но вие трябва да изберете за себе си: кой път ще ви отведе до целта. Можете да вървите с някого, можете да вървите и сами. Трябва обаче да вземете решение и след това да се придържате към това, което сте избрали. Или ще вървите сами, или ще сте заедно със съпруг или съпруга. Но ако сте сами, а мислите за бившите си партньори или се привързвате към други мъже или жени, вие изобщо няма да напредвате. Лошо е също така да оставате заедно, но постоянно да се карате и да спорите.

– Какво да правим сега, Учителю? – попитало едно от момичетата.

– И двата начина са правилни – отвърнал Учителят, – но човек трябва да следва един път. В противен случай ще се самоунищожите. Много ми е болно, че сега умовете ви блуждаят. Трябва да вземете решение и после да останете верни на принципите си. Или приемете брачен партньор, или мислете за всички мъже като за свои братя, а за всички жени като за свои сестри, без да се привързвате към хората по витален, емоционален начин.

Четиримата ученици се поклонили на Учителя. Един от тях казал:

– Учителю, днес ти ни показа своето Единство и Загрижеността си за нашите слабости. Сега, когато сме вече искрени с теб, ние сме сигурни, че ще успееш да превърнеш слабостите ни в сила, за да можем да следваме пътя, който сме избрали.

Тази страница може да бъде цитирана с помощта на цитиращ ключ lp 5
Creative Commons License
Това произведение е лицензирано под Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.