Подаръкът на ученика

Веднъж един индийски духовен Учител празнувал рождения ден на свой много близък ученик. В края на тържеството Учителят му дал дълга благословия. Когато приключил, ученикът се поклонил и тогава видял на пода пред себе си дребна монета. Той я вдигнал и я подал на Учителя, който я взел с благодарност и после му я върнал.

– Това ми напомня историята – усмихнал се Учителят – за един много известен духовен Учител и неговия голям почитател и приятел, а по-късно и ученик. Този негов приятел бил много изтъкнат учен, държавен служител и съдия. Когато Учителят се занимавал с политика, приятелят му помагал и му се възхищавал, но когато се отдал на духовен живот, на човека му било трудно да го приеме като Учител. „Ти изостави Индия. Страната все още не е свободна и независимостта не е постигната“ –казал той и заминал да помага на един голям индийски литератор в неговата дейност.

След известно време един от учениците, който живеел в дома на литератора, получил от Учителя много хубаво духовно писмо. Показал го на стария приятел на Учителя и той дълбоко се развълнувал. Написал на Учителя, че би искал да отиде в ашрама. Учителят отговорил: „Ако се откажеш от пушенето на лула, ще бъдеш допуснат.“

Когато дошъл в ашрама и видял Учителя, приятелят си помислил: „Ако не видя в теб Господ Кришна, няма да повярвам, че си осъзнат.“ А на глас казал:

– Ти твърдиш, че си осъзнал Шри Кришна. Дори да е така, няма да те призная за свой Учител, защото първо съм те приел като приятел. В миналото двамата приятели също се шегували така. Но този път той наистина почувствал присъствието на Господ Кришна в своя стар приятел и веднага станал съвсем духовен и посветен.

Приятелят ученик носел своя екземпляр на Бхагавад Гита, от която всеки ден рецитирал стихове в продължение на тридесет години. Той казал:

– Аз чувствам присъствието на Кришна в теб и затова за мен ти си Кришна. След като съм те приел за свой Гуру, не е нужно да изучавам Гита и да се кланям на Господ Кришна, какъвто е описан той в нея. Затова ти давам моята Гита, която представлява единствената ми духовна практика.

Учителят поел книгата и след това я върнал, като го благословил и казал:

– Аз съм съвременният Шри Кришна. Сега тази книга ми принадлежи. Моля те, вземи моята Бхагавад Гита. Ти ми я даде, тя стана моя, а сега аз ти казвам да я вземеш и да я изучаваш.

И тук откриваме същото. Тази монета стана мое съкровище; сега то е твое. Пази го, моля те.

Учителят се усмихнал широко на своя ученик:

– Виждаш ли каква голяма история мога да направя от една малка случка!

Тази страница може да бъде цитирана с помощта на цитиращ ключ lp 4
Creative Commons License
Това произведение е лицензирано под Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.