71.

„Мой Господи, сигурен съм, че се натъжаваш, когато съм Ти ядосан. Сигурен съм, че ми се ядосваш, когато говоря лоши неща за Теб.“

„Дете Мое, ти си Моята вечна гордост.
Когато си Ми ядосан, вместо да се натъжа, Аз позволявам на учудването Си да завладее Мен, Моето Сърце и Душа.
Защото тогава виждам в теб една твоя необичайна, невъобразима страна.
А когато говориш лоши неща за Мен, Аз не ти се ядосвам ни най-малко.
Напротив, усмихвам се и танцувам.
Защото знам, че тъй като ти и Аз сме едно, вечно едно неразделно цяло, ти трябва да споделиш половината от любезното си изявление с Мен.

Аз също така се радвам, Мое най-обично дете,
когато говориш лоши неща за Мен, защото тогава получавам възможността да наостря Моето оръжие за самозащита.
Добре знаеш, че в много редки случаи ти Ми даваш възможност да използвам Моето непобедимо оръжие, самозащитата.

Най-скъпо дете на Сърцето Ми, ти воюваш с Мен, защото сърцето ти се нуждае от Мен.
Аз воювам с теб, защото Душата Ми те обича.
Когато воюваш, ти Ми даваш това, което винаги искаш да даваш: сила.
Когато воювам, Аз ти давам това, което винаги съм: Загриженост, вечна Загриженост.“