74.

„Мой Господи, Ти знаеш, че аз съм жертва на постоянни съмнения.
Моля Те, кажи ми дали някога си имал повод да се съмняваш в Себе си.“

„Мое най-мило дете, само веднъж в безкрайния си Живот имах повод да се съмнявам в Себе си.“

„Господи, само веднъж!
Кога?“

„Дете Мое, това беше, когато създадох Моето творение и го видях да се привързва изцяло към Мен.
Аз съм Творецът – вечен, свободен и необвързан.
Как можеше Моето собствено творение да бъде привързано, изцяло привързано и обвързано?
Повярвай Ми, дете Мое, Аз не можех да си го обясня,
трябваше да се усъмня в собствените си способности.“

„Господи мой, прости ми.
Не мога да се съглася с Теб.
Ти си ме създал.
Аз съм Твое творение.
Как мога да живея, без да бъда привързан към Теб?“

„Дете Мое, Аз не искам да се привързваш към Мен, а искам да си Ми предан.“

„Мой Господи, каква е разликата?“

„Дете Мое, разликата е следната.
Привързаността е разочарование, а разочарованието е унищожение.
Предаността е светлина на мъдростта, а светлината на мъдростта е висота на осъзнаването.“