Състрадание

В обикновения, лишен от стремеж живот, състраданието е много подвеждаща дума. Ние казваме „състрадание“, когато имаме предвид „привързаност“. В човешкия свят няма състрадание, има само несъзнателна привързаност. Когато живеещите във физическия свят казват, че проявяват състрадание към някого, защото е слаб и се нуждае от напътствие, това не е истина. То е само привързаност и от тази привързаност те очакват възвеличаване на собственото си его. Съзнателно и умишлено или понякога несъзнателно те се стараят да подхранват егото си.

В човешкия свят поради невежеството си можем да съчувстваме на някого и да смятаме, че можем да станем едно с него. Аз съм невеж, ти си невеж, затова мога лесно да стана едно с твоето невежество. Но да казваме, че в случая проявяваме състрадание, е глупаво. Тялото не може да прояви състрадание. Телесното съзнание не може да прояви състрадание. Единствено душата може да предложи състрадание на тялото, витала и ума. Само тогава виждаме истинско състрадание. В такъв момент състраданието е единствената реалност.

Външното състрадание произтича от вътрешното просветление. Ако човек е вътрешно просветлен, то във външния живот неговото просветление спонтанно ще приеме формата на състрадание. Първо идва вътрешното просветление, после е проявата на това вътрешно просветление във външния живот. Това е състраданието. Ако човек каже, че проявява състрадание, преди да се е просветлил вътрешно, той просто се самозалъгва. Това, което нарича състрадание, е само неговата несъзнателна проява на привързаност към земното съзнание.

В божествения свят ние предлагаме състрадание, защото сме постигнали най-висшето. Спускаме се от върха на дървото, за да докоснем корена му. Но ако сме застанали в подножието на дървото и някой друг също стои там, кой към кого ще прояви състрадание?