Въпрос: Как изглежда душата, когато я видим?

Шри Чинмой: Душата може да приеме формата на физическото тяло. Х почина. Но когато и да ме види, когато и да го видя аз, той винаги пляска с ръце. Той известява моята победа, нашата победа, победата на нашата мисия. Понякога виждам Х точно по същия начин, както бе тук на земята. Понякога го виждам просто като малка кукла. Но това не е кукла, направена от гума, пластмаса или плът. Различно е.

Същата душа може да бъде видяна по различен начин, без форма. Една река тече, и вътре в тази река е жизнената енергия. С човешките си очи ще видите, че жизнената енергия е течна. Но тя има своя собствена форма. Ако използвате третото си око, ще я видите. Така че аз мога да видя жизнената енергия на Х и тази на другите. Същото е, като да познавате силата, скрита в ръцете на боксьора. С физическите си очи вие виждате неговите ръце и крака, но с духовното око ще видите онова, което е вътре в ръката, което е направило това чудо. Когато използвате окултното си зрение, вие не виждате човешката форма, а нещо друго – една течна или твърда сила.

Понякога виждам душата като някаква много, много малка риба във водата. И тогава, ако трябва да нахраня душата, тя ще яде лакомо. Ще си помислите, че храната, която душата яде, е просто кокал, напудрен кокал. Но не е: тази храна е нещо друго - цялото бяло и красиво. Ако дадем на обикновено човешко същество да яде от нея, ще си помисли, че това е само кокал.

Когато за първи път опитах храна за душата, изобщо не ми беше вкусна. Небесната храна няма приятен вкус за хората. Макар че някои хора в света на душите се наслаждават на тази храна, аз нямам вкус към нея. Сега съм тук на земята и се храня със земна храна. Това е различен свят. Аз мога да нахраня тези, които са починали, защото имам тази способност. Но аз самият не обичам тази храна. По същия начин майката не харесва детската храна, въпреки че децата я обичат. Те обичат каши и разни подобни неща. Бог знае какво ядат те! Но не се налага и аз да го ям.