Въпрос: Какво трябва да направим с тялото след смъртта му?

Шри Чинмой: Зависи къде сте родени. Когато починете, птицата на вашата душа излита от клетката. Щом птицата, или душата, си е заминала, можете да правите с тялото каквото пожелаете. Клетката е безполезна, когато видите, че птицата я няма вътре. Можете да я строшите, да я хвърлите в морето, можете да я изгорите или да я заровите в земята. When you see that there is no bird inside, the cage is useless. You can break the cage, you can throw it into the sea, you can burn it, you can bury it underground.

Индуистите биха кремирали тялото. Хората на Запад смятат, че е добре да го погребат. Парсите зороастрийци оставят тялото на върха на покрива и там лешоядите и другите животни го изяждат. Членовете на семейството виждат това. Такава е тяхната традиция. Други пък спят под един и същ покрив с телата на починалите си родители. Такава е тяхната култура. Кой може да оспорва нечия култура? Някои не искат да държат наоколо телата на близките си. Те чувстват, че не може мъртвото тяло да е в една къща с живите, защото ги плаши или пък поради друга причина. Но някои хора наистина пазят телата в къщите си. Индийците смятат, че след като тялото е било така добро към тях, сега трябва да го пречистят. Някои предпочитат да хвърлят тялото във вода, в морето или океана, защото водата е съзнание. Тялото е искало да притежава безгранично съзнание, затова те го хвърлят във водата и оставят океана да се погрижи за него. Други пък смятат, че след като тялото е дошло от земята, то трябва да се върне при нея. Това също е вярно.

Кой е прав и кой не? Когато душата си замине, можете да правите с тялото каквото искате. Ние сме духовни хора, но обикновените хора смятат, че трябва да получат известно удовлетворение, когато починат близките им. След като става дума само за няколко часа или няколко дни, нека роднините да получат удовлетворение по свой начин. Ако смятат, че изгарянето е най-добро, нека го направят. Ако чувстват, че хвърлянето във водата е най-добро, нека го сторят. Това е личен избор. След като птицата е отлетяла, можете да правите с клетката каквото искате.

(Следващите забележки са направени след смъртта на един ученик.)

Днес ще отдадем почит на безсмъртната душа на Асим. От друга страна, кой кого почита? Душата му е тази, която ни дава възможността да мислим за него, да го обичаме и да се слеем с него. Ние мислим за Асим, а Всевишният в него благославя нашите души, които са съпричастни и единни с него.

Той си замина. Къде отиде? Истина е, че си замина, че ни напусна, но още по-голяма е истината, че той живее дълбоко вътре в нас. Огледайте се - няма да го видите. Но погледнете навътре - той е там, пее, танцува, играе. Искам да се обърна към скъпите му майка и сестра, към тези от вас, които са му близки: ако казвате, че той ви липсва, то това е само във външния свят. Във вътрешния свят той никога няма да ви липсва. Там той е повече от жив. Всеки миг душата му има възможност да мисли за своята следваща инкарнация, за бъдещото си прераждане. Той ще се върне, душата му ще се прероди тук, в Америка, и всички ще го видим. Неговите родители, сестра му, другите роднини ще могат да го видят и отново ще могат да го притежават.