Въпрос: Гуру, според теб има ли определено качество, по което хората ще разбират, че сме твои ученици?
Шри Чинмой: Има само един начин. Ако всеки ученик или ученичка засили любовта си към Учителя, то един ден всички ученици ще виждат един в друг Учителя. Сега, щом се ядосате на някой друг ученик, вие не ме виждате в него. Виждате в този човек всички враждебни сили. Щом се ядосате на някого, съзирате ли ме в него? Не, виждате събрани в него всички враждебни сили. Учениците трябва да се стараят да виждат в другите живото присъствие на Учителя.Брахмананда – ученик на Шри Рамакришна, известен като Ракал – бил много извисен духовно. Имал изключително високи преживявания. Той бил доста едър, а Шри Рамакришна бил съвсем слаб. Но понякога, когато Брахмананда крачел в много високо съзнание, без да поглежда към никого, другите ученици го виждали като Шри Рамакришна. В такова високо съзнание бил. Те благоговеели и се прекланяли пред него, защото в такъв момент не го виждали като Ракал. Когато Брахмананда вървял, учениците виждали да крачи Шри Рамакришна.
Когато пишех коментарите си върху Бхагавад Гита, аз ги записвах на английски всяка сряда и после ги изпращахме на Шуда в Пуерто Рико. Тя ги превеждаше на испански. Когато четеше на глас коментарите ми, в Центъра в Пуерто Рико присъстваха двадесет, тридесет, понякога четиридесет ученици, и те виждаха моето лице в нейното женско лице. Всички го виждаха! Получих много писма от учениците, описващи как са виждали мен в нейното лице. Тя се отъждествявала толкова пълно с мен, че собственото ѝ лице изчезвало. Когато срещата приключвала, учениците отново я виждали като Шуда. Това се случвало толкова много пъти! Ако искате, вярвайте, но не само един ученик, всички виждали моето лице.
Ако човек стигне високо, много високо, другите могат не само да съзрат Учителя в него, но и да видят този човек като живия Учител. С мен това се случи, когато бях на деветнадесет или двадесет години. Разказвал съм ви тази история. В палещата жега на Пондичери, в един часа следобед, аз вървях бос и пеех. Знаех тези песни, но умишлено бърках всички ноти. Пеех с цяло гърло! Срещна ме една възрастна жена, която ми беше като майка. Държах се като истински хулиган, но тя видя в мен живото Присъствие на Бог. Никога дотогава не беше виждала Божието Присъствие. Тя отишла в дома на сестра ми и казала: „Брат ти пееше ужасно и обикаляше по такъв чудноват начин! Но аз видях в него живото Присъствие на Бог“.
В ашрама имаше един човек, който и чаша вода не изпиваше, без да ме разкритикува. Бяхме се трудили заедно в електрическата работилница. Хората се възхищавали на стиховете ми, но това му идвало в повече и затова той ме критикувал. Ако моят най-горещ почитател бил наблизо, никой не смеел да каже и дума срещу мен. Ако някой кажел, че стиховете ми не струват, а почитателят ми държал книга, той го замервал с нея. Въпросният ученик винаги се подигравал на моя поклонник, като ме критикувал безжалостно. Всеки път, щом хората похвалели поезията ми, той възкликвал: „Стихотворенията на Чинмой? Той е бездарен! Американците са толкова глупави! Ще си намери ли и един ученик тук, в Индия?“. Това продължавало с години.
Един ден моят наставник, най-скъпият ми приятел, показал на този критик Трансценденталния Портрет, докато вървели по улицата. Щом видял снимката, той се стъписал. Допрял я до челото си и казал: „О, Господи! Това е Бог, това е Бог!“. Той искрено се възхищавал на образа и виждал Бог. В следващия миг я върнал на моя най-скъп приятел и отново заговорил, че съм бездарен! Все пак видял Бог за минута.
В един момент той видял Бог в моята Трансцендентална Снимка. После, Щом я върнал, отново подхванал старата песен.
Колко хора могат да видят Бог в моята Трансцендентална Снимка? Всички вие виждали ли сте Го, очаквате ли да Го видите? Този човек е казал съвсем искрено, че е съзрял Бог. В този момент той не се е шегувал.
При едно от посещенията ми в ашрама този критик ме замоли да му покажа дланта си. Отвърнах му: „Защо ти трябва да я гледаш? Ти знаеш всичко – казвай каквото искаш! Придобил си толкова голяма окултна сила. Нужно ли е да ти показвам дланта си? Просто кажи каквото знаеш – аз съм готов да го чуя. Не е нужно да гадаеш по ръката ми“.
Някои от учениците на Шри Рамакришна са били наистина, наистина близки, а имало и други, които страдали от небожествени качества. Свами Вивекананда получавал много голямо внимание, но понякога не слушал Учителя си. Въпреки това Шри Рамакришна винаги казвал, че се вбесява, ако учениците му говорят зле за Свами Вивекананда, или ако дори чуе хората да злословят за него.
