Въпрос: Гуру, възможно ли е в рамките на един живот да променим завинаги съзнанието си? Или това ще е само един бавен процес, в който добрите ни качества постепенно ще се увеличават?

Шри Чинмой: Няма твърдо установено правило. Това е въпрос на милост. От земята идва стремежът, а от Небесата идва милостта. Когато се срещнат, това може да се случи. Някои хора вече притежават способността да променят природата си.

Да предположим, че някой е бил много, много небожествен. В Индия е имало толкова много измамници, които са вършили наистина лоши, лоши неща, но са станали божествени. Казват, че дори този, който е написал Рамаяна, е бил ужасен човек и режел пръстите на хората. Искал да направи огърлица от пръсти! Той бил толкова зъл, толкова нечист, че не можел да произнесе името на Рама. Трябвало да го казва обратно: „Мара, Мара“. После обаче станал божествен. Станал най-голям мъдрец. В много случаи хората са били съвсем, съвсем лоши, порочни до мозъка на костите, а са станали светци. Уви, случват се и нещастия. Някои хора започват с истинска святост, но свършват в затвора, защото тръгват да вършат злини. В началото са били толкова добри.

Да се върнем на въпроса ти. Напълно е възможно за търсещия, ако желае, да промени завинаги природата си в рамките на един живот. Ако Божията Милост се спусне много мощно и ако съдът на възприемчивостта у търсещия е много голям, той може да го направи. Не му трябват много прераждания. Иначе, по бавния начин, на човека може да са му нужни две или три прераждания, за да промени природата си.

Понякога малката фиданка расте права. Виждаме, че един ден ще стане дърво. Но уви, идва буря и то се пречупва. Така и някои търсещи престават да напредват. Да кажем, че някой се е справял добре в продължение на тридесет години, но после нещо се случва – срив на вярата или друга катастрофа. Тогава той не напредва повече.

Нашата задача е да напредваме. Много ме натъжава, че някои ученици, които поеха по нашия път от самото начало, са паднали доста ниско. Но аз продължавам да се надявам, че в следващото си въплъщение или в залеза на своя живот те ще си възвърнат стремежа.

От яслите децата преминават в детската градина, в началното училище, средното училище, колежа и университета. Но какво става? Някои се отказват от средното училище или не продължават след него. От тях се очаква да стигнат до магистратура, да речем, но това не се случва. По съвсем същия начин, в духовния живот някои хора стигат до определено ниво и смятат, че това им е достатъчно. В обикновения живот, ако сте завършили бакалавърския курс и не продължите по-нагоре, вие запазвате тази титла. Запазвате знанието, което сте получили в университета. В духовния живот, за съжаление, престанете ли да напредвате, в повечето или поне в много от случаите вие падате.

В обикновения човешки живот, ако престанете да напредвате, си оставате на място. Ако в дългия скок сте постигнали седем метра и не можете повече, това ви е достатъчно. Постиженията ви приключват, но е записано, че сте скочили седем метра. В духовния живот е съвсем различно. Изкачили сте се до определена височина на дървото и ако не искате да се катерите по-нагоре, просто слизате надолу. Не можете да останете там! Ако в обикновения живот имате магистърска степен, вие си я запазвате. Но в духовния живот, ако сте се изкачвали по дървото и сте заседнали, ако не отивате по-нагоре, то вие се плъзгате обратно. В много редки случаи спирате и не слизате надолу. Най-често обаче, щом напредъкът спре, хората падат надолу. Това се е случвало с много ученици. Все пак някои са запазили нивото си.

Ще ви дам един пример. Когато дойдоха на нашия път, те чувстваха, че трябва да победят несигурността, да победят завистта, да победят гордостта, за да напредват най-бързо и да станат много близки с Учителя. Чувстваха, че трябва да преодолеят всичко лошо в природата си и всяка секунда се стараеха да придобият чистота, чистота. Всичко, което виждаха в себе си като пречка за напредъка им, те се опитваха да победят. Уви, уви! След двадесет или двадесет и пет години някои са се отказали напълно. Всички тези сили – гордост, гняв, завист – които преди искаха да победят, сега са станали техни оръжия. Ако на пътя дойде нов човек, ако той блести и се справя добре, стрелите на завистта могат да полетят към него от въпросните ученици.

Ако говорим за теб, ти напредна много бързо. Такова служене от началото – служене, служене, служене! Дори сега продължаваш. Да служат като теб не могат дори десет процента от учениците. Двадесет и четири часа в денонощието работиш, работиш, работиш, работиш. Някои хора ти завиждат. Днес ти го казвам. Но има и мнозина, които се гордеят с теб. Те си казват: „Тук имаме съкровище! Той се справя толкова добре“.

Ние нямаме представа колко бързо може да напредва човек. Да вземем Шри Ауробиндо. Неговият Гуру, Вишну Баскар Леле, много се гордеел с него. Той казвал, че му трябвали седем дълги години, за да усмири ума си, да го направи тих и спокоен – седем години – а Шри Ауробиндо го постигнал за три дни. Колко се гордеел с Шри Ауробиндо неговият Гуру!

Шри Ауробиндо се издигал високо, по-високо, най-високо. Той надминал Учителя си. Господ Кришна напътствал Шри Ауробиндо всеки миг. Тогава неговият Гуру завидял на постижението му и казал: „Нападнали са те враждебни сили“. Шри Ауробиндо отвърнал: „Аз вече искам да ме управляват враждебните сили, а не ти!“.

Погледнете искреността на Учителя! Той наистина е бил искрен. Кой би признал, че собственият му ученик е надминал постиженията му? Обикновено духовните Учители не казват, ако някой напредва много. Леле казал, че за три дни Шри Ауробиндо е постигнал такава висота, че е успял да усмири ума. От друга страна, когато Шри Ауробиндо го надминал, Леле завидял и заявил: „Нападат те враждебните сили“.

Учителят на Шри Ауробиндо е бил много, много велика душа. Веднъж Шри Ауробиндо трябвало да държи реч. Той не бил подготвен и изпитвал силно притеснение и безпокойство. Леле казал: „Просто излез на сцената и се поклони на Господ Вишну“. Шри Ауробиндо имал такава вяра! Без всякаква подготовка той се поклонил на Господ Вишну и произнесъл великолепна реч – неговата Утарпара. Такава вяра имал той в своя Гуру. Но враждебните сили могат да нападат, и те нападнали Леле.

Родители и деца могат да са на един и същ духовен път. Обикновено, когато дъщерите напредват или извършат нещо забележително, бащите се радват. Но когато някои бащи видят, че синовете им напредват – уви, уви, започват проблемите! Същото се отнася и за някои от майките, щом видят, че дъщерите им напредват. Има майки, които си съперничат със своите дъщери, ако те крачат по-бързо в духовния живот. Уви, това е завист! Родителите трябва винаги да са в единство с децата си.

Виждали сме завист и у някои прочути жени. Те са много по-възрастни от собствените си дъщери. Правят всякакви неестествени неща и понякога дъщерите изглеждат по-стари от майките! Защо го правят майките? За да станат млади или да изглеждат млади.

Дори между две ръце може да има завист. Ако дясната ми ръка е по-силна от лявата, аз може да си създам лошо мнение за лявата ръка. Може да кажа, че е безполезна, безполезна, безполезна. Но ако съм духовен човек, винаги ще се старая да проявявам съчувствие. Ще съм в единство и с дясната, и с лявата си ръка, като проявявам съчувствие към лявата. Дясната ми ръка ще казва: „Горката ми сестричка, ти си по-малката в семейството“.

Когато има истинска духовност, изпитваме състрадание към другата страна. Когато няма истинска духовност, настъпва разделение. По-висшият казва на по-низшия: „Ти си слаб, значи си безполезен, безполезен, безполезен“.

В началото много от учениците, които са с нас вече много години, прилагаха божествения начин за преодоляване на завистта, несигурността, нечистотата, гордостта и други тъмни сили. Аз съм дал молитва за всеки ден – „Всевишни, аз трябва да победя“1 – и се надявам, че хората искрено повтарят тези молитви. Ако учениците от самото начало бяха водили неотклонно борбата с тъмните сили, досега щяха да са станали светци. На нас ни пречи това, че по пътя се отказваме. После, щом видим, че някой има много божествени качества, всякакви божествени качества, ни обзема завист.

Понякога стрелите на завистта наистина пронизват способния. Но без значение колко стрели от завист изпращат другите към даден човек, Бог е насреща, за да го спаси. И аз имах завистници, но те не можаха да ми попречат да стана това, което съм, защото Бог беше с мен.

Още веднъж искам да кажа, че промяната на нашата човешка природа може да отнеме няколко живота или един живот, но това е много трудно, много трудно. Казват, че човешката природа е като опашката на кучето. Когато я държиш, ти се струва, че се е изправила. Но пуснеш ли я, тя тутакси пак се извива.

Ако всеки миг сме много строги към себе си – не всеки ден, а всеки миг – то преобразяването на природата ни определено може да стане за един живот. Това се е случвало. Толкова много закоравели грешници, истински грешници, извършили ужасни неща, наистина са осъзнавали Бог в един живот. Това е ставало и В Индия, и навсякъде, във всички страни. А от друга страна, някои добри търсещи са отпадали по пътя. Отначало са били много добри, но са рухвали.

Всичко е Божия Милост, Божия Милост, Божия Милост, Божия Милост. Нужна е възприемчивост плюс Божия Милост. Все пак не знаем кога ще се спусне Божията Милост. Четирима души стоят заедно, ще дойде едно дете и ще подаде цвете на някого от тях. Защо? Просто защото детето харесва този човек. Има някаква връзка между малкото дете и този, на когото то дава цветето.


  1. NED 21, 17. A Day in the Life of a Sri Chinmoy Disciple, p. 46. New York: Agni Press, 2008

Преводи на тази страница: Russian
Тази страница може да бъде цитирана с помощта на цитиращ ключ ned 21
Creative Commons License
Това произведение е лицензирано под Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.