Гуру, в песента, която композира днес, какво означава думата lajuk?¹⁰

Шри Чинмой: Lajuk означава срамежлив. Някои търсещи са много срамежливи, особено жените. Шри Рамакришна твърдял, че срамежливите хора са много далеч, много далеч от истинската духовност. Казвал, че срамежливостта е неподобаваща, че не бива да ѝ позволяваме да ни обземе.

Според някои хора срамежливостта е слабост, слабост, а други казват, че тя е прелестно качество на човешката природа. Всеки духовен учител си има собствена философия. Според мен, срамежливостта може би няма да забави вашето осъзнаване на Бог. Лично аз не я смятам за лошо качество.

В ашрама мнозина ме мислеха за прекалено срамежлив. Моите приятели и учители твърдяха, че съм винаги срамежлив, но Шри Рамакришна е казвал, че ако си плах, не можеш да осъзнаеш Бог.

Тук, сред учениците, кой се отличава със срамежливост? Сред момичетата са много тези, чиято срамежливост е съвсем видима и осезаема. Момчетата обикновено не са срамежливи, но има някои изключения.

Lajja ghrina bhoy: Ако си плах, ако мразиш и ако се страхуваш, никога няма да можеш да осъзнаеш Бог. Такава е била теорията на Шри Рамакришна.

Шри Рамакришна е посочил няколко стъпки. Аз написах песен за тях, а групата на Пари е пяла тази песен.¹¹ Puja (пуджа) – богослужение със земни предмети като цветя и благовония – Шри Рамакришна е наричал това първо стъпало. Той самият е брал цветя и палил ароматни пръчици. Според своето осъзнаване той е поставял на първото стъпало това преклонение със земни дарове.

После идва japa (джапа) – повтаряне на Божието Име. Истина е, че има духовни Учители, които са осъзнали Бог само с джапа. Някои индийски светци са постигнали много, много високи нива на съзнание, като са практикували джапа.

Преди няколко години правих джапа 7 000 пъти. После увеличих до 13 000 пъти. През това време някои духовни Учители все ми се присмиваха във вътрешния свят. Те казваха: „Спри! Щом осъзнаеш Бог, не е нужно повече да правиш джапа!“. Аз не бях практикувал джапа в Индия, в ашрама на Шри Ауробиндо, затова си казах: „Искам да видя какво е“. Започнах с 3 000 повторения, после станаха 7 000, а накрая – 13 000. Седем или осем месеца правих по тринадесет хиляди, беше преди десетина години. Учениците ми дадоха броячи, за да мога да следя повторенията.

Имаше забавни случки. Пъхах брояча в джоба си, а после, ако сложех там някакви магнитни ключове, числото изчезваше от брояча. Тогава забравях докъде съм стигнал!

Не можех да направя тринадесет хиляди повторения без прекъсване. Правех по хиляда или две хиляди наведнъж. Повтарях часове наред в различно време, но после бройката изчезваше заради магнитните устройства в джоба ми. Дори когато учениците пееха по време на срещите ни, аз повтарях ли, повтарях и щраках ли, щраках. Така наистина опитах джапа, но за щастие или нещастие това изобщо не ми помогна. След осъзнаването на Бог не е необходимо.

Все пак това е въпрос на вяра, на вяра! Много, много духовни личности като Биджойкришна и други, които са били истински светци и йоги от най-високо ниво, са разчитали на джапа. Ако имате вяра, вие можете да го правите, но какво ще повтаряте? Някои духовни Учители казват, че ако някой човек се е молил и медитирал, ще имате повече вяра в този човек, отколкото, да кажем, в един морков. Морковът изглежда добре и можете да го изядете, но ако повтаряте „морков, морков, морков“, ще ви е трудно да вярвате, че морковът ще ви помогне да осъзнаете Бог. Но погледнете Ратнакар! Той режел палците на хората и си направил огърлица от палци. Не можел дори да повтаря името на Господ Рама, защото бил толкова зъл. Искал да повтаря името на Рама, защото Рама бил духовна личност, но можел да го изговаря само наопаки: „Мара, Мара, Мара“. Мара означава мъртво тяло. Ратнар трябвало да повтаря „Мара, Мара, Мара" и наистина постигнал своето осъзнаване. После станал известен като великия мъдрец Валмики.