По-високо, по-дълбоко²⁰

Никога не съм мислил, че в този живот ще предложа толкова много молитви! Моят живот в Читагонг беше само молитва. Животът ми в Пондичери беше само медитация. Много, много пъти съм се молил в Читагонг – не мога да ги преброя. Медитацията беше моят живот в Пондичери. В Америка, на Запад, животът ми е молитва, молитва, молитва, медитация, медитация, медитация. И молитвата, и медитацията са наистина необходими, ако искаме да се издигаме нагоре и същевременно да се потапяме дълбоко навътре.

Има известна разлика между издигането нагоре и потапянето надълбоко. В моя случай, когато се потапям дълбоко навътре, аз виждам висши, по-висши, най-висши светове. Всички тези светове са в най-дълбоката ми медитация. Но когато отивам нагоре, за да се наслаждавам на висшите светове, когато вече съм там, аз не изпитвам същото чувство, най-съкровеното чувство, което получавам от потапянето дълбоко навътре.

Когато влезете навътре, вие можете да съберете всички най-високи преживявания. Но когато сте в най-висшия свят, не изпитвате същото чувство. Най-висшият свят си е най-висш, но в най-дълбокия свят, който е в глъбините на сърцето ми, аз усещам присъствието на Най-Висшето. Все пак, не можем да отделим най-високото от най-дълбокото.

Лекарите казват, че сърцето е малък мускул, но един духовен Учител ще каже: „О, не, сърцето е по-голямо от най-голямото! То е много по-обширно от самото небе“. Това е преживяването, което получаваме в духовния живот. Сърцето не е малък мускул. Да, за лекарите то е малко; но за духовните хора сърцето е нещо по-необятно от най-необятното, много по-голямо от небето, което виждаме.