Сиракът

Имаше някога един сирак.
Мадал Чинмой се казваше.
Беше родом от малко селце, Шакпура,
и стана за семейството си ананда фуара.

Изгуби баща си още на единайсет.
След година майка му
отлетя в Небесата.

Дванадесетгодишен дойде той в Пондичери,
за да пътува с Кораба на своя Учител.
Обичаше спорта и стана голям шампион,
ала не забрави мечтата си за сливане с Бог.

Една нощ неговият Гуру Всевишен
се яви в сладкия му сън
и каза:
„Стани да медитираш.
Стани да медитираш.
През идните години ще трябва да водиш
неродените и безсмъртни скърби на човечеството
към Златния Бряг на Утрешния Ден.
Отдавай дължимото на своето тяло, витал,
м, сърце и душа,
за да помагаш на света да постигне заветната Цел“.

Мадал, барабанът на космичните Богове,
стана Чинмой, със Съзнание изпълнен.
Божието Око Състрадателно го направи
учител в Своето вътрешно Училище.
Ученичеството бе за него робската нощ на живота,
затова сърцето му копнееше за Светлината на Свободата.

Сега, като учител във вътрешното Училище,
съзнава той, че е безподобен глупак.
Съдбовното преобразяване на човечеството
е здраво залостена желязна врата.
Бездиханно ридае той пред Бог:
„Спаси ме, Господи мой, спаси ме!“.

„За теб ни почивка.
Слънчевия Път ти трябва да проправяш.
За теб почивка няма, няма, дори и кратък отдих няма,
защото в теб открил съм Аз Гнездо за Удовлетворението на Сърцето Си.“

„О, Господи, аз плача, кървя, умирам.“

„А кой ти пречи да летиш, да се усмихваш?“

Светът огромен се събра край него.
Отчаяно поиска да се скрие.
Неговият Господ Абсолютен му заповяда
навсякъде да Го съпровожда.
Шри Чинмой, Сиракът, Шри Чинмой Център,
Това стихотворение може да бъде цитирано с помощта на цитиращ ключ ob 1
Creative Commons License
Това произведение е лицензирано под Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.